Кабала за всичкo

Духовните корени на секса

В основите на живота е заложена мощна движеща сила - това е секса. Секса не е просто отношение между половете и стимул за възпроизвеждане на потомство - той е и източник на максималното наслаждение в нашия свят.

Човека е създаден за да се наслаждава и затова цялото развитие на цивилизацията е базирано на търсене на начини за постигане на максимално наслаждение. Това е и причината секса да определя мотивите на нашето поведение в повечето от ситуациите в нашия живот.

Защо ние се срамуваме открито да изразяваме сексуалните си чувства? Коя е причината за появата на "еднополовата любов"? Възможно ли е в бъдеще да пропадне желанието за секс?

В тази увлекателна беседа с проф. М. Лайтман и преподавателите от Международната академия по кабала ще откриете истинския смисъл и ролята на секса в живота.

М. Санилевич: Започваме, навярно, с един от най-тривиалните въпроси: какъв е духовният корен на секса, ако такъв въобще съществува?

М. Лайтман: Кабала се отнася към всичко, така както към природата, и затова не са нужни никакви извинения или разсъждения за това кое е красиво и кое не е красиво… Това не е забранена тема. И е абсолютно маловажно това, за което сега говорим. Ние можем да разсъждаваме върху секса, децата, и какви ли не други големи научни проблеми, за кризата на Вселената, за нейното зараждане или за изчезването на живота, за детски играчки или за – ние винаги имаме в предвид природата. Ако едно или друго явление съществува в природата то ние го разбираме.

Сексът – това е огромна, мощна движеща сила, която практически определя и направлява болшинството от мотивите на нашето поведение. Разбира се, това е много сериозно проявление на човешката същност, и то лежи в основата на самия живот. Виждаме, че от него зависят почти всички аспекти на нашето съществуване: култура, литература, наука, общуване, самото устройство на обществото. Тоест, именно секса, любовта, ревността определят най-общо казано всичко.

Така изначално това е създадено у нас по естествен начин, че тези неща да бъдат от първостепенна важност. Първо, защото без тях не би било възможно продължаването на живота, а природата се стреми към продължаване и развитие. Второ, защото без секса хората биха били лишени от огромния стимул да общуват помежду си. На това явление, на този вътрешен стремеж се базира огромния прогрес на човешкото общество, всичко това дължим на него. Въобще не говоря за семейство и деца. Секса определя цялостната структура на Вселената, съотношението между половете. Но това не е просто съотношение между половете, то е и източник на максимално наслаждение в нашия свят.

Същността на нашия свят се изразява в желанието за наслаждение. Това е стремежа на елементите, атомите, молекулите да съхранят своята структура; желание да се разрастват, да поглъщат, да се преобразуват, да се делят и размножават; желанието да се сливат, видоизменят, приспособяват, да заемат по-големи площи, постоянно установявайки контакт и равновесие с обкръжаващия свят. Всичко това представлява и стремежа за наслада и напълване.

Може би термина “да се наслади” – не е много точно определение. Да си представим, че аз вдигам тази книга във въздуха след което я пускам и тя пада на земята. Къде е тук стремежа да се насладим? Да, това е стремеж да постигане на максимално равновесие с обкръжаващата природа, да се насладим максимално от натрупването и т.н. Тоест, към това се стреми неживата, растителната, животинската и естествено човешката природа, всяка от тях според степента на собствения си егоизъм, в степента на своето желание да намери, защити, погълне, определи и т.н, да изрази себе си.

Колкото по-голяма е облагата, която произлиза от действието, тоест колкото по-голямо напълване би могло да създаде даден обект или явление, толкова по-голямо, по-силно е то, и по-бързо то заема връх над останалите явления. Така е устроено и в природата, че отношенията между половете, тяхното общуване да носи максимална степен на удоволствие в нашия свят. Затова и подсъзнателно ние мислим, избираме, сравняваме, анализираме всичко по отношение на това явление, определяйки го като най-голямото и най-ярко присъстващо в нашия живот.

Ако се обърнем към психолога, физиолога, генетика, то те несъмнено ще потвърдят, че всичко в живота е свързано с отношенията между половете. Това произтича от животинското ниво, когато ние по нюх, по някакви необясними за нас причини, свойства, качества, ние усещаме неприязън или привличане, отблъскване или влечение един към друг, на подсъзнателно ниво или на по-осъзнато – на всички нива.

Кабала отделя на това голямо внимание, защото това явление ни дава живот, движение, разпространение и развитие. И тя обяснява факта, че сексът е най-мощната движеща сила във Вселената, в света.

Цялото мироздание е разделено на мъжка и женска съставна компонента . Духовният корен на секса – това е духовната сила, която при осъществяване на контакт, напълва всяка от страните, доставяйки им и духовно наслаждение. Това е направено, именно по този начин, за да привежда природата в единство, в една обща система и взаимосвързаност.

Причината за стеснителността

М. Санилевич: Ако приемем, че сексът е единственото природно явление, то откъде идва стеснителността, ограниченията, неловкостта около този въпрос? Защо хората, по начало, се притесняват да говорят за секса, ако у тях съществува този духовен корен?

М. Лайтман: Интересно е да се разгледа този пример и в Библията: когато Адам и Ева забелязали голотата си (нещо, което не забелязвали преди), започнали да се стесняват от голотата си и си направили одежди, откъде е тръгнало всичко това. При животните няма стеснение, при тях има само борба за надмощие и нищо повече. В това се състои и една от основните разлики между животните и човека.

Поради това, че човек усеща свободата на волята си, възможността да прави избор в постъпките си, в сближаването с един или друг възможен партньор, в едно или друго качество на тази връзка, и до каква степен той проявява свободната си воля, именно заради това човек се изчервява: той избира, кои качества и постъпки биха били съвършени; как това би се оценило от другите; към какъв резултат би го довело това и т.н. Тоест, всичко, което се отнася до секса, включително и получаването на наслаждение в любовта, много или малко в осезателна степен, на човешко ниво е свързано с неловкост, дотолкова доколкото този човек е свободен да избира и постъпва. Ако тези постъпки бяха строго детерминирани, то естествено, у нас не би възниквало никакво особено отношение, бихме си изпълнявали функциите по начина, по който го правят животните.

М. Санилевич: Свободни ли са тези постъпки или на нас просто ни се струва, че това е така? В предишно предаване вече говорихме за това, че човек не разполага със свобода на волята?

М. Лайтман: Дали в нашия свят, на нашето ниво те се считат свободни? Разбира се - не. Всъщност всичко, което правим, в крайна сметка се явява един егоистичен разчет, който ние правим съзнателно или несъзнателно. Но на нашето ниво е все едно, тези постъпки са срамни.

Всъщност, тук произхожда и едно много интересно скриване от човека, на факта, че всичко, което той прави, всъщност върви срещу природата, а също и на факта, че той няма никаква свобода на волята в своите действия. Но тези усещания ни се дават за това, за да можем да се придвижваме в своето абсолютно завсисимо егоистично развитие. Докато не достигнем такова ниво на развитие, когато ще започнем да се издигаме над своята природа, в това число над секса и над всичко, свързано с него, и започнем да искаме за себе си духовно напълване.

Всичко свързано със секса ни отличава от животните, и това се възприема като свобода на волята и определя целия ни живот. Без значение от възрастта, независимо от силата на влечение на човека, това е най-силното усещане на ниво “човек”.

"Егоизъм" и "Алтруизъм" в Кабала

Е. Литвар: Какво кабала разбира под «егоизъм» и «алтруизъм»?

М. Лайтман: Цялата природа се стреми към наслаждение и напълване. Ако погледнем на ниво нежива, растителна и животинска същност, то ще видим, че напълването става без усещане за наслаждение. На ниво «човек», когато е възможен избор, натрупване на желания, тогава говорим, за напълването с характер на насоченост, то идва от самия човек и затова не се нарича просто напълване, а наслаждение.

Понятията, егоизъм и алтруизъм не се разглеждат от кабала в рамките на нашия свят, защото тук всички ние сме подвластни на природата, абсолютно зависими. Кабала обяснява эгоизма и алтруизма като сили, действащи над нашия свят, там, където ние се издигаме над нашата земна природа и започваме да усвояваме духовния свят.

Съществуват две огромни и противоположни една на друга сили - егоистична и алтруистична. Те действително са противоположни, но в рамките на нашия свят – на по-ниско духовно ниво – такова различие не съществува. Дори когато ни се струва, че наблюдаваме проява на алтруизъм, дори тогава в основата стои скрит егоистичен мотив. Ето и един пример: майката, която обича своето детенце и е готова да даде живота си за него, или човека, който обича родината си, семейството, човечеството, от най-благородни пориви, когато рискува живота си и е готов на саможертва – всичко това се базира на вътрешен егоистичен разчет. Това е известно и на психолозите. Тези човешки качества, които служат за развитието на човека, за неговото възпитание в различни ситуации, да речем, в армията или други съобщества. Все едно, всички мотиви, които стоят зад тях са егоистични.

Е. Литвар: Като оперирате с понятията „егоизъм” и „алтруизъм” Вие подразбирате нещо по-дълбоко в смисъла на по-егоистично, абсолютно несвободно развитие отколкото нивото на нашия свят?

М. Лайтман: Не. Аз не мога да говоря за духовния свят, без да засегна нашия свят. За описването, както на нашия свят, така и света на духовното се използват и двата термина. Затова всеки път ще говоря какво именно под тях разбирам.

Е. Литвар: Проблемът за любовта и секса действително безпокои всички. Въпроси по тази тема ние получихме и от Интернет и от запитванията на улицата „Задайте три въпроса на истински кабалист”, и на нашите срещи с начинаещи и от сайта на новите членове, интересуващи се от кабала.

Как Творецът се отнася към секса

Е. Литвар : Как Творецът се отнася към многобройните сексуални връзки на човек? Каква е моралната ценност на Твореца в областта на секса?

М. Лайтман: Човек се движи към своята цел – да се развива и да стане равен на Твореца – главно под въздействие на две противоположни сили: положителни и отрицателни. Макар такова определение на силите да е чисто условно – просто ние така ги възприемаме. Всъщност те произлизат от един източник – от Твореца, който предизвиква нашето развитие като ни въздейства по този начин: желание-наслаждение, напълване-опустошение, още по-голямо опустошение – още по-голяма жажда за напълване и т.н. Като предизвиква в нас последователно тези усещания, Той по такъв начин ни развива качествено.

Т.е. количеството на тези последователни опустошения и напълвания навеждат човек на някакви качествени оценки на самите процеси. Върху това и всичко е построено: гладувам – приемам храна, пак гладувам – пак приемам храна и т.н. И така във всичко: сън и бодърстване, например. Т.е., всичко се дели на две зависими противоположни състояния, движения, явления. Но какъв резултат възниква между тях, как човек се развива в крайна сметка – ето какво е важно за нас.

Затова аз не бих казал за никакви явления които се случват с хората че те са отрицателни или положителни те са напълно естествени за нас. И къде тук има свобода на волята на човека? Как той използва тези явления? Напълно е възможно, че той явно, откровено да използва своя егоизъм, но при това разбирайки, че това използване го учи, придвижва го и в крайна сметка ще го доведе бързо до някакъв положителен резултат. Та нали ние много често гледайки на човека отстрани говорим: „С него нищо не можеш да направиш. Не можеш да го убедиш. Той трябва да получи няколко добри удари на съдбата и тогава ще се научи”.

По такъв начин е устроено всичко в природата: напълване – разочарование, отново напълване – разочарованията водят човека до това, че той остава двойно, тройно, многократно по-опустошен. И тогава той започва да си задава въпросът „За какво са ми тези напълвания? За какво са ми тези опустошения? Какъв извод да направя от това, какъв е крайния резултат? Е, добре, в даден момент аз се наслаждавам и такива момента са доста в живота ни, но после, после аз оставам опустошен, разтреперан, болен. Струва ли си гонитбата на такива кратки наслаждения?”. Та нали всички наши наслаждения са много кратковременни в сравнение с времето, което отделям, за да ги достигна.

Всичко това кара човек да си зададе един единствен въпрос: „А как въобще трябва да се живее, за да не тичам след всички тези наслаждения? Достижимо ли е такова състояние, когато аз просто се наслаждавам и оставам, при все това в непрекъснат, вечен покой, абсолютно напълване, усещайки в себе си вечен, съвършен живот? Кога ще престана да се страхувам, че всичко това ще си отиде, ще изчезне след минута и няма да се окаже някаква илюзия: още малко и ще се напълни, ще се налее, а утре - ако ще и потоп. Възможно ли е такова състояние?”

Всички кризиси са негативни процеси, които ние днес наблюдаваме – разочарования, самоубийства, наркотици, полови извращения – всичко се случва поради отсъствие на възможност за съвършено състояние.

Оттук и произлиза и безразборния секс, за който вие питате, той има днес една единствена причина. Пред човечеството стои един въпрос: „В какво мога да намеря себе си?” И това прибързано търсене води до разводи, безпорядъчни връзки, противоестествени връзки.

Всичко това е за да може по-бързо да се отработи съответстващата степен на нашето развитие и явно да се осъзнае, че в рамките на нашия живот няма ни най-малка възможност дори минимално да се насладим, защото в следващия момент след наслаждението ти ще усетиш двойно по-голяма пустота, от тази която си изпитал до наслаждението.

Именно в това се крие причината на това, което се случва в наше време с безпорядъчните връзки и прочие проблеми свързани със секса. Аз гледам на това като на признак за много мощно развитие на човечеството и съм много щастлив, че то протича така интензивно. Т.е. ние се намираме на прага на ясно осъзнаване безполезността на такова съществуване и добра перспектива за постановка на въпроса за смисъла на живота.

Е. Литвар: Може ли да кажем, като Жванецки: „Напивайте се – нима е полезно?” Може ли да кажем: „Наслаждавайте се – нима е полезно?”

М. Лайтман: Е, първо, наслаждението в нашия свят не е забранено. Природата е поставила за това определени рамки. Човек е поставил за това също допълнителни рамки. Но ние разбираме, че всичко това действа само в много относителни граници. Човечеството обича да се увлича в лицемерие, да се прикрива с това, което обвинява, че ние не сме такива каквито сме всъщност. Ние рисуваме за себе си картината на човечеството съвършено различна, отколкото съществуващата. Ако се погледнем отстрани тази картина ще се окаже много по-нелицеприятна. Но, както и да е всъщност, всичко върви към осъзнаване на злото и към разкриване на истинското ни състояние. Сексът в това много помага.

В рамките на нашият свят отговор няма

М. Санилевич: Бихме ли могли да кажем, че кабала няма отрицателно отношение към ограниченията, които религията слага върху секса?

М. Лайтман: Кабала не гледа нито положително нито отрицателно на каквото и да било, единственото нещо, което тя разглежда се състои в това, да насочи човека към правилната постановка на въпроса за смисъла на живота, след което той би разполагал с много начини за получаването на отговора и постигането на Висшия свят. Защото от там слизат в нашия свят всички корени, всички приказки, всички закони и така става нашето управляване. Ако човек, който си е задал въпросът за смисъла на живота разбере, че той трябва да разкрие за себе си Висшият свят и самата управляваща сила, то всеки възможен път към тази цел би бил угоден за него. В това няма нито добро нито лошо. Важното е, по най-бързия начин да бъде събрана цялата необходима информация - положителна и отрицателна, за да бъде заден този въпрос правилно. Трябва да стане ясно, че отговор в рамките на нашия свят не е възможен. Отговорът трябва да се търси от онези сили, които ни управляват.

Тогава става ясно, че не бива да съдим човека за неговите постъпки, защото той е абсолютно управляем. Тези явления не подлежат на обсъждане, защото те са естествени, от природата. Ние си поставяме рамки, ограничения, от които се опитваме след това да се измъкнем, при което се осъждаме един друг. Това е все едно да пуснеш тигър в кошара, но да очакваш той да не яде овцете. Възможно ли е това? Не и в естественото му състояние! До известна степен това може да се постигне чрез дресировки и наказания, но той би могъл да посегне във всеки един момент. Защото в природата, както знаем всички са равни и всяко нещо получава това, което му се полага. Затова, ние трябва правилно да изучаваме човека, без да скриваме своята истинска същност от самите себе си.

Мисля, че проблема е в това, че човечеството си мисли, че разбира от тези въпроси. И имайки незначителни познания в области като секс, любов, психология, психиатрия, напълването на всевъзможните ни желания, които ни обладават, те определят поведението на човека, не искаме да слушаме специалистите, а считаме че нормите, които сами сме си установили, са добри. Станало е нещо като модна тенденция.

Това е така, защото определени слоеве, група от хора, поставят всевъзможни рамки и ограничения, за да могат да се наложат и управляват обществото. Погледнете какво направиха с президенти като Кенеди, Клинтън, в Израел, и по целия свят; създават се абсолютно неестествени рамки, ограничения, поощрения и наказания. Просто чевек иска да направи от своя живот колкото се може по-красив спектакъл.

Какво очаква мъжът от жената

Е. Литвар: Във връзка с това Юлия от Новосибирск задава следният въпрос: счита ли кабала, че секса преди брака е нещо лошо?

М. Лайтман: Ако ме питате мен кабала няма отношение. Кабала ни разкрива законите на света, законите на живота. Виждаме, че по настоящем всичко е открито и ограничения няма. Децата започват да водят полов живот още в средните класове, на дванадесет, тринадесет годишна възраст, и това навсякъде се счита за нещо нормално. Това явление се възприема като нещо нормално и се наблюдава във всички страни и култури. То е свързано с развитието на човека и с неговото егоистично съзряване понастоящем. Заедно с това се появи и едно много интересно явление – модата на изкуствената девственост. Двадесет и пет годишни момичета, след като са си поживели добре, пълноценно, отиват в лекарските кабинети, за да възстановяват девствеността си. Значи, все пак това е начин тя да оцени себе си.

Интересуват ме тези нови явления, защото те говорят за нивото на развитие на човечеството – неговото издигане по кабалистичната стълбица: далече ли се намираме от осъзнаването на нашето правилно състояние. Дори и днес, въпреки всичко, което наблюдаваме, мъжът цени девствеността, та дори и да не е бил възпитаван в този дух. Каквото и възпитание да е получил от книгите, от обществото, на вечеринките…10-15 години, след като е започнал да води полов живот, той придава голямо значение на чистотата и на базата на този признак избира своя партньор.

Тоест, това е естествена нужда, която мъжете изпитват и се стремят да получат от жените. Той иска жената само за себе си, като вещ, която принадлежи изцяло на него. Можете да коментирате доколко това е редно, дали е красиво или не, но това е чувство, природна нужда, която съществува у мъжа, тя не е угаснала и нито изграждането на каквито и да било обществени условности или напротив – тяхното премахване не са могли да и повлияят. Това е интересно явление.

Не говоря за мюсюлманския свят, а за съвременното общество.

Е. Литвар: Значи, стреме жът на мъжа да намери за себе си жена, която до този момент не е познавала друг мъж, има някакъв духовен корен?

М. Лайтман: Разбира се .

Е. Литвар: И това не е свързано с неговата обикновена, човешка, животинска природа?

М. Лайтман: В никакъв случай.

Е. Литвар: Какъв е този корен?

М. Лайтман: При човека съществува това понятие - девственост (нещо, което при животните отсъства), която е свидетелство за това, че нещо е твое, отчетлив знак за това, че то ти принадлежи. Това ни е дадено от природата, тя сама ни го показва и ни вменява подобно отношение. За какво е нужно това? Защо е направено по такъв явен начин? Защо съществува и до днес? Нищо не е произлязло от човека в течение на хиляди години, нищо не се е добавило в развитието му още от нивото на животинския свят и при все това, всичко, което носим у себе си от онова далечно време се цени.

Бракът и създаването на потомство предполага съюз между двата противоположни пола. От страна на мъжа и жената съществуват различни потребности, защото те произлизат от различни корени: верността на жената към мъжа се отнася така, както верността на човека към Твореца.

Е. Литвар: О!

М. Лайтман: Да. И затова този въпрос не подлежи на съмнение. Искам просто да кажа, че човечеството в крайна сметка ще се върне към подобието на корена и клоните, тоест ще се възстанови подобието на всички нива на нашето съществуване: всички явления и взаимоотношения по подобие на Висшия свят. След като се докоснем до Висшия свят, ще ни се прииска да му се уподобим, той ще стане прекалено привлекателен за нас, ще усещаме такова наслаждение от духовното напълване, че това ще определя всичките ни действия тук на земята.

Когато настъпи този момент на съзнателно и доброволно приемане на духовния свят в нашия живот, то ние ще се върнем към естествения модел на поведение и отношение между мъжа и жената, така както е между духовните корени. Там жената принадлежи на един единствен мъж.

Е. Литвар: Това не би ли било насилие по отношение на жените?

М. Лайтман: Не! Не насилствено,а естествено. Произлизащо от постижението.

Е. Литвар: Това ще бъде вътрешен порив у всеки ?

М. Лайтман: Базиращо се на постигането на Висшия свят. От гледна точка на духовните корени, на ръководещата сила, аз, естествено, не бих правил нещо, което би ми причинило вреда. Така както сега не бих си сложил ръката в огъня, защото знам, че това ще ми навреди, защото според всеизвестния природен закон биологичния материал ще изгори и загине в огъня.

Е. Литвар: Тоест, това е въпрос на моя собствен избор?

М. Лайтман: Естествено. Изхождайки от осъзнаването на Висшата материя.

М. Санилевич: По повод на тази тема възниква и следният въпрос: Възможно ли е, от гледна точка на духовния закон, мъжът да има повече от един партньор?

М. Лайтман: Да. Так а се получава и на практика. И многоженството, в това число. Тук не става на въпрос дали това е лошо или добро, говорим за това, че по такъв начин това е направено от природата. А всичките претенции, моля, отправяйте не към нас, а към нейният Създател.

Затова нека не се занимаваме с излишни тълкувания тук, на нашето ниво, какво е прието или не от гледна точка на култура или общество. Знаем, че това е различно във различните страни, навсякъде се възприема по различен начин и няма строго установен еталон. Ако искаш да узнаеш какъв е еталонът, то разбери как природата се отнася към тези явления.

Мъжа по своята природа е полигамен, той може да има връзки с много жени, като това не означава, че той изневерява на всяка една от тях. Проследявайки историята на човешкото развитие и надниквайки в особеностите на различните култури, ние виждаме, че е имало времена, когато един мъж е притежавал (напълно съзнателно употребявам думата „притежавал”) няколко жени, и това се е считало за нещо нормално.

Тоест, дори и днес да отказваме да се върнем към тази действителност (не казвайте, че днес сме много по-развити, културни, емоционални, и т.н), както и да е това е заложено в нас, то е в кръвта и плътта ни, и не бива да се разглежда като нещо нередно и осъдително, защото от гледна точка на природата - то не е. Тоест, тук идва въпросът за принадлежността. Как тогава от гледна точка на жените подобен вид връзки са невъзможни? Това се описва в самата Тора, под формата на присъдата, която Твореца произнася, след грехопадението на Адам и Ева. Той казва на Ева: «И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.”

Какво е нужно на жената

М. Санилевич: Защо на жената и е необходима вярност от мъжа, ако по духовен корен мъжът може да има няколко жени.

М. Лайтман: Защото в нашия свят, за съжаление, дори ако мъжът няма други жени, той не може и на една жена да обезпечи точно това усещане – че тя е негова.

Трябва навярно на това да се научим. Даже на една единствена жена мъжът не може за съжаление да даде усещането, че ти си моя – т.е. това което и е нужно на жената да изпитва, да усеща.

М. Санилевич: И ако бихме и дали това…

М. Лайтман: Не би имало проблем.

М. Санилевич: … и тя би се съгласила на други негови връзки?...

М. Лайтман: Това разбира се зависи още и от обществените условия. Но по принцип, освен това усещане на жените нищо друго не им трябва. Ние виждаме по протежение на цялата история на човечеството много полигамни култури, в различни слоеве на обществото: така е било и сред простолюдието и сред заможните и не е имало никакъв проблем.

На всичко това трябва да се гледа от гледна точка на духовния корен, само на това да се основаваме: на жената и трябва един партньор, защото в човечеството съществува само една управляваща сила, а в този Партньор има огромно количество хора, всеки, от които се явява негова женска част по отношение на Твореца.

М. Санилевич: Но вие не съветвате всичко това да бъде обяснявано на жената?

М. Лайтман: Така това се обяснява в кабала. На това се основава устройството на всички духовни светове. Двата обекта, които ни ръководят – Зеир Анпин и Малхут. Това са две устройства на света в духовния свят, които управляват мъжката и женската част на Мирозданието. Те са устроени по такъв начин, че Малхут се явява съвкупност от всички души, а зеир анпин е един, за да напълва, оплодява и да ги развива. Тук няма абсолютно никакви противоречия.

Мисля, че всички тези въпроси са свързани с условности, които хората са измислили през различните обществени строеве. Ние днес бихме могли моментално да прескочим от един обществен строй в друг. Като използваме съвременните средства за масова информация, бихме могли мигновено да направим всичко, което искаме. Вижте как обстоятелствата обработват младежта, като тя или ги приема или създава собствени условия. Те се изработват в нея под формата на шаблони на поведение и няма как да избягат от тях. Всичко това е изкуствено. Ако ние преминем по природен път, то ще достигнем до това, за което говорим.

Е. Литвар: Ние разбираме че това не е личен поглед на отделен човек, а мнение на учен, основано на точното знание на духовните закони. Във връзка с това към Вас аз имам откровен въпрос на жена от Киев. Тя казва, че много жени не могат да получат удовлетворение в секса. Можел ли с нещо да и помогнем?

М. Лайтман: За съжаление тук кабала много се различава от това, което днес е прието в обществото в нашия свят. Какво означава понятието „наслаждение”? То зависи от възпитанието, от обществените и морални принципи, то не зависи просто от природата, както въобще и всичко в човека. Човек е много по-сложна структура, отколкото проста схема: има желание, което трябва да се напълни, ето ти възможност да се насладиш- наслаждавай се, ето ти за това приспособление – кола, партньор, не е важно какво. Всичко зависи от нивото на развитие на човека.

Сега жена, която получава или не получава наслаждение: ние знаем, доколко това зависи от това, какво тя желае да приеме под това определение – „да получи наслаждение”. При жените всичко става съвсем не така както при мъжете – на по-дълбоко ниво, на вътрешно ниво. Те изискват душевно нравствено общуване с партньора, да усещат партньора като свой, като личен, причастен към себе си. Това не е чисто сексуално, животинско удовлетворение, то изисква още огромно – да кажем така човешко напълване.

Затова да говорим само за една от тези съставни, за сексуално напълване, тук не е възможно. И аз не знам точно, какво разбира жената, задаваща този въпрос... Може би, това е погрешна представа за секса, като за чисто животинско наслаждение. И то също произлиза от това, че жените не са получили нормално, правилно, естествено развитие, възпитание и то в тях се е извратило под влияние на окръжаващата среда.

Жената по принцип не вижда в мъжа красота, тя не разбира, какво е това красиво или не красиво (приложено към мъжа). Тя го оценя по нейна вътрешна скала: доколко той може да бъде важен, значителен, велик в нейните очи. Нея не я привлича физическата красота, не физическите данни, не физическата сила на пратньора. Ако е така то е само в такава степен, в която той може да обезпечи нея и бъдещите и деца ( а това също не зависи по принцип от силата в прекия смисъл на думата).

Т.е., жената оценя мъжа и удовлетворението което получава от него не по същата скала по която и мъжа я оценя. Затова ако въпросът е зададен от жена, то той трябва да бъде разглеждан в съвкупност с много други човешки желания – нравствени, чисто женски, нейните изисквания към сексуалния партньор, към мъжа. Това не е изискване към получаване на наслаждение в дадения момент и всичко, което е характерно за мъжа.

Кабала за еднополовата любов

Е. Литвар: Ние получихме следния въпрос: защо в религиите въобще, и в Тора в частност, съществува строга забрана върху еднополовата любов между мъжете и няма никаква забрана на любовта между жените? Има ли разлика от гледна точка на духовния корен?

М. Лайтман: Връзката между мъжете е известна от дълбока древност. Имало е цели народи, цели култури, които са я приемали като нормално явление. Едновременно с това, че мъжа е имал жена и навярно не една, семейство, деца, съществували са също и други сексуални партньори. Ние знаем че това се е практикувало сред древните гърци. И това не е пречело да процъфтява като велика култура и цивилизация, велика според нашето човешко разбиране. Те са практикували именно такова еднополово общуване.

В тези култури се е считало, че по такъв начин между мъжете ще възникне много силна, тясна връзка, своего рода дружба, която позволява вместо сътрудничество да се постигне съюз. Разбира се това не се е поощрявало, но се е приемало снизходително. Когато такива връзки са възниквали сред жените, то това е ставало и по причина че мъжете са ги изолирали. Ние знаем за такива проблеми, които възникват в затворените общества.

С идването на християнството мъжките връзки са били подлагани на преследване. Ако говорим за йудаизма, то те напълно се изключват от неговите закони. Връзките между жените не са строго регламентирани, поне в йудаизма, а в останалите религии това вече зависи от периода, който ще изследваме.

От гледна точка на кабала връзката между мъжете е абсолютно ненормална, защото при това те се уподобяват на животни, т.е. спускат се от ниво хора на ниво животни. Това се смята за абсолютно противоестествено, защото във връзката между мъжете не може да има духовен корен – защото няма себеподобен на корена. Повтарям мъжкия корен е Творецът.

А духовния корен на жената се намира на ниво на душите и доколкото всяка душа се явява женска част по отношение на Твореца, то връзката между тях е възможна. И при това тя произтича от липса на напълване, наслаждение, което жената е искала да получи от мъжа. Но неразбирането, обществените рамки и всичко прочее е довело до това, че тя е започнала да намира такова напълване, утешение в своята другарка.

Освен това съществуват и абсолютно сериозни проблеми на хомосексуалността, които произлизат от духовния корен. Защото всичко не е така просто в нашите духовни корени. По пътя на слизането от Висшия свят в нашия свят те са преминали стадия, който в лурианската кабала се нарича „разбиване на келим” („разбиване на съсъдите”). И на това ниво е преминало разбиването на нашите души, тяхното смесване между себе си, смесването на женските и мъжките части. Във всеки мъж има части от женската душа и във всяка жена – мъжки части, т.е. в нас съществуват противоположни включвания. Доколкото това се случва на ниво падение на душите от духовно ниво в нашия свят, то едновременно са станали и такива съединения между тях, когато мъжките и женските желания са се смесили между себе си и са заели частично място една вместо друга. От това произлизат всички тези „лесбо” и „хомо” проблеми, които ние наблюдаваме и освен това още много други проблеми. И там се намират корените на всички психически заболявания.

Ние трябва да разберем че тези проблеми са съществували и съществуват. Това не е просто разпуснатост на хората, причината е във вътрешната неизправност на много високите по своя произход души. И само като поправим себе си, като се ограничаваме, като въвеждаме в себе си насилствено (насилствено!) постижение на тези корени в правилно поведение, човек поправя своя корен, поправя също и всички тези изкривявания.

Днес ние наблюдаваме огромен взрив, просто избухване на хомосексуализма, и обществото сякаш вече се смирява: какво може да направи с тези милиони мъже, които се намират в такива връзки? Т.е. когато това са един-двама човека, то явлението може да бъде потиснато, да бъде забранено, да ги сложим зад решетките и т.н. А когато са милиони? Нищо не можеш да направиш. Това вече влиза от рамките на обичайните отношения.

И всичко това се явява рожба на този кризис, който ние днес преживяваме. Това в действителност не е кризис, а усещане-отглас от онова разбиване, което се е случило в процеса на слизане на душите. Когато започнем по малко да се повдигаме отдолу нагоре в нашето егоистично развитие то достигаме ниво на постижение на това разбиване. И сега ние влизаме в най-дебелата част на това разбиване, което се случило на ниво слизане, а ние влизаме в него отдолу нагоре и тук започваме да се сблъскваме със сериозни проблеми и в бъдеще ни чакат още много неприятности.

Е. Литвар: Неприятност и? И вие се усмихвате?

М. Лайтман: Усмихвам се, защото предвкусвам, че това е неизправно по отношение на духовния свят състояние ще бъде скоро осъзнато, почувствано от човечеството като необходим етап. За да може да си проправи бързо път нагоре, през тази дебелина, образувана при разбиването на келим (това е определено място в нашата йерархия на развитие), трябва да преодолеем този слой и да достигнем поправено състояние.

А докато настъпи този момент ще се натрупват и проявяват всевъзможни отрицателни явления в нашето общество. Нашето поколение се явява първо на този път на поправяне и затова така лавинообразно с висока скорост нарастват всички тези проблеми в обществото. Всъщност, в тях няма нищо ново. Когато кабала обяснява процеса на падение на душите отгоре надолу, тя с това им показва какво ни чака в бъдеще при подемане отдолу-нагоре.

М. Санилевич: Отрицателни ли са тези явления от гледна точка на кабала?

М. Лайтман: От гледа точка на кабала те са естествени, такива над които човек трябва да работи. Т.е. интензивно да работи над себе си, за да може поправянето на душата да я преведе в правилно съотношение между желанията и наслажденията.

Е. Литвар: Вие казахте, че мъж не може да бъде с друг мъж, защото те са както Твореца. Аз не разбрах какво значи това.

М. Лайтман: Един, както е неговия Корен.

Е. Литвар: Какво значи един, ако тук ние с вас седим трима, какво следва от това?

М. Лайтман: Ние говорим за корена, за неговата природа. Мъжът чувства себе си един единствен. На тази основа, от тази своя точка той гледа на всички останали, в това число и на жените. Т.е. неговия мъжки корен, пребиваващ в Твореца му диктува цяла система от възгледи, световъзприятия, отношения, оценки, решения и т.н. най-общо цялата негова вътрешна същност. Тя произлиза от корена, който е единствен, Съвършен, Вечен.

Мъжът има влечение към абстрактни понятия, към духовност. Жената търси духовност в съвсем различен аспект, отколкото мъжът. Тя търси принадлежност, напълване, тя търси към нещо да се прислони, а мъжът – не. Той – обратно, жадува постижения, завоевания, осъзнаване. Съвсем различни са стремежите на мъжа и жената. Всичко идва от духовните корени, те определят цялата наша същност.

Е. Литвар: И така мъжът един ли е или има много мъже?

М. Лайтман: Всеки усеща себе си единствен.

Е. Литварь: Но усеща и Бог с него?

М. Лайтман: И Бог с него.

Е. Литвар: А тези които встъпват един с друг в едно полови връзки – те видимо не усещат така?

М. Лайтман: В този смисъл на думата – да. Тук е станало неправилно включване на мъжките и женските чати една в друга. И в такива мъжки части има нещо от женските, така и те се усещат един друг.

За всички има само едно лекарство

М. Лайтман: Проблема за всички ни е един, без значение кой към каква сексуална ориентация се придържа, кой какви сексуални желания има, кой е мъж и кой жена – всичко това не е важно. Защото за всички има едно лекарство – да разкрият Висшия свят и това ще постави човек на правилна позиция – „какво да правя със себе си?” Това разкритие дава такава сила на истината, че след това е невъзможно да постъпваме неверно, защото когато това се разкрива пред тебе – ти вече знаеш, че всичко бавно се възвръща към теб самия. Това е силата, която те управлява: както сега постъпиш, така в следващия момент тези сили ще въздействат върху тебе.

Вие можете да кажете – тогава като види всичко което се случва, човек не се ли превръща в марионетка?

Разкритието ни дава една единствена възможност на поведение, т.е. ние се превръщаме в машина, в робот. Ако аз знам, е като направя така на мен ще ми е добре, ако направя иначе – лошо, то доколкото по своята природа аз желая само наслаждение то аз просто съм задължен да направя така, че да ми е добре, а не лошо. Т.е. всички мои действия са вече предварително зададени – те, започвайки от момента на разкриване на Висшия свят и по–нататък, са абсолютно регламентирани. Необходимостта от какъвто и да е избор отпада изобщо.

Него го има. Защото съществуването във Висшия свят – това е непрекъснато развитие. Аз не знам какво ще се случи на всяка следваща степен – в мен има свобода на волята.

Може би ние отидохме малко далече, отколкото налагаше въпросът...

М. Санилевич: Вие говорите „Висш”. Какво значи Висш свят?

М. Лайтман: Висш по качество.

Е. Литвар: Д ушата на хомосексуалиста женска ли е или мъжка?

М. Лайтман: Объркана... Съществуват корени, които са неправилно включени един в друг. Във всеки от нас има женски и мъжки хромозоми, във всеки има женска част и мъжка. През младостта те се намират в едно съотношение, в зряла възраст – в друго, през старостта – в трето: преобладават или се подтискат тези или онези хромозоми и т.н. В жените се проявяват повече мъжки, в мъжете повече женски и т.н. Но това е нормално съотношение на мъжките и женските части във всеки мъж и във всяка жена.

Но има и объркани, които са се създали в резултат на разбиването на душата, така да се каже, неправилно са се смесили. Това са както събраните души. Те са определено количество, в тях тези две части са неправилно стиковани, те са объркани по такъв начин, че не вземат ясно положение по отношение една на друга.

Така се случва отчасти в хомосексуалиста. Може да се каже, че и в жените-лесбийки, но не е толкова ярко. И ако такава жена се свърже с мъж, роди дете, създаде семейство, то в нея тези проблеми практически изчезват. Защото децата, семейството, мъжът, дотолкова заемат нейния вътрешен свят, че тя вече намира удовлетворение в нормална връзка с мъжа и със семейството.

Е. Литвар: Хората с хомосексуална ориентация от кръгооборот в кръгооборот, при всяко свое въплъщение на земята, непременно ли ще бъдат хомосексуалисти?

М. Лайтман: До поправянето на душата.

Е. Литвар: До тяхното самостоятелно поправяне на душата ?

М. Лайтман: Да. Естествено. Така, както във всеки от нас. На мен никой няма да ми помогне да се родя следващия път по-добър, по удачен, по-умен, или храбър или мъдър.

Е. Литвар: Т .е. няма на какво да разчитаме?

М. Лайтман: Няма. Всички ние, обрано, само натрупваме все повече отрицателен потенциал. – за да можем накрая да осъзнаем, че ние се нуждаем от поправяне на душите.

М. Санилевич: На мен не ми е много ясно: смесването на духовно, на качествено ниво ли се е извършило?

М. Лайтман: Да. Нашето тяло и въобще всичко, което се случва в нашия свят, се явява абсолютно ясно, точно породено от духовния корен. Тук в нашия свят, вече няма объркване. Всичко се случва в нашите души, в енергетичните съставни, които сякаш отпечатват своите вътрешни структури върху по-грубата материя – нежива, растителна и животинска.

М. Санилевич: Т.е. ако човек е бил хомосексуалист, той постоянно ще се превъплъщава в такова тяло и ще продължава да бъде хомосексуалист в нашия материален свят?

М. Лайтман: Да, но в различните обстоятелства, в различните системи на възпитание, възможно е това да се проявява различно.

М. Санилевич: Докато не поправи душата си?

М. Лайтман: Да. И освен това, в нас на всеки етап изплуват определени потребности, стремежи, определени свойства, които в даден момент, в дадена ситуация, в дадения живот ние сме длъжни да поправим. Това се проявява в съответствие с кръгооборотите на душите, с общата система на поправяне, която се изучава в кабала. Но това е вече много сложна система на зависимости един от друг.

Е. Литвар: Девойка от Сан Франциско пита: „Как да намери своята половинка, когато около нея са само „извратени”?”.

М. Лайтман: Това явление се наблюдава днес, за съжаление не само в този прекрасен град на Северна Америка, но навсякъде и винаги. Казвам „за съжаление”, от гледна точка на тази девойка. Аз лично не съжалявам, а наблюдавам това явление като проява на нашата обща „неизправност” на земно ниво, която можем да поправим само на духовно ниво. Какво трябва да се направи? Да приемем това, което е в дадени рамки и да съществуваме? Нищо друго не можем. До този момент, докато не осъзнаем, откъде това произлиза и не започнем да се поправяме. Няма лекарство в този свят. Ние можем да избягаме за малко, да се приспособим по някакъв начин или да приспособим малко този свят под нас. Но кардиналното решение за поправянето е в самия източник. Където е източникът на това, което е неправилно, там и трябва да се извърши поправянето.

Проституцията – това лошо ли е или добро

Е. Литвар: Въпрос от Интернет: защо в последните години жените с такава лекота са започнали да се занимават с най-древната професия и техния процент силно се увеличава?

М. Лайтман: Както и на всички останали въпроси , принципно отговорът е един: защото ние влизаме в период на разкритие на неизправността на нашата душа – в този слой, където те са се разбили на пътя от горе надолу. Вследствие на това се случват и тези нарушения, дисхармонията във вътрешните състояния на човека. За жените е свойствено да принадлежат на мъжете, на семейството, на децата. И изведнъж ние започваме да говорим за най-древната професия. Кой е принудил жената за това? И природата и мъжете... Това, което виждаме днес се случва, защото егоизма на човека преобладава над всички условности, обществени и природни принципи. Днес хората, в своята маса, извършват много от това, което в миналото не са правили, смятайки го за вредно, невъзможно за тях. Днес те злоупотребяват с какво ли не, дори с това, което явно им вреди. Живота просто губи смисъла си. Защото в големия егоизъм съществуват по-малко възможности за напълване – и така струва ли си да се живее такъв живот, може би е най-добре да се съкрати, да се удави в наркотици, или въобще да се прекрати...

Колко са самоубийства, колко са депресии, от които хората искат да се избавят, да престанат да чувстват, да престанат да живеят! Огромно количество. Възниква въпрос за евтаназията, съкращаването на живота: „50 години. А какво да правя след това? Вземам таблетка и спокойно заспивам”.

Ние се намираме в състояние на преоценка на жизнените ценности и въобще съществуването на човечеството. Пред лицето на глобалната криза ние въобще не знаем, ще съществуваме ли след 10-20 години или не. Хората вече започват философски да се отнасят към това: “А какво ни чака утре? И какво значение има какво ще е утре? Какво може да бъде? Утре ще фалират всички банки, ще се развихрят, цунами или кой знае какво още се случи”. Неполучвайки връзка с духовния свят, човек се откъсва и от материалната действителност. Той започва да създава нови изкуствени рамки на поведение, нов свят – виртуален свят, където иска да избяга, в който иска да съществува.

И в такъв виртуален свят всичко е възможно, всичко е нормално, всичко е прието: „Аз днес мога да заработя по такъв начин, и го правя успешно”.

Вие говорите за най-древната професия. Аз се занимавам с множество различни човешки проблеми и виждам интересни явления. Девойка, която за да препечели за сватбата си, се занимава с проституция - не свързва едното с другото. И такива случаи има много. Т.е. в нея има любов, тя иска да се омъжи, да роди деца, но затова тя трябва малко да се „устрои финансово”...

В човек възниква чувство на абсолютна изолация, разкъсаност на собствения си живот: най-древната професия и принадлежността на един човек към друг, любов, съюз с мъжа. И това Показва, че хората се развиват и взаимно се отдалечават животинските и човешки части. Но това вече може да бъде отделна тема.

М. Санилевич: Аз се опитвам да разбера: лоша ли е или добра проституцията?

М. Лайтман: Нищо не е нито лошо нито добро. Това е явление, което също получава развитие. Погледнете колко за това се говори в Библията? Огромно количество. Т.е. това е явление, което съществува през целия период на историята на човечеството, което също се явява следствие на разбиването на душите и което ние можем да поправим само като поправим душите си. Защото всичко се извършва отгоре надолу и в нашия свят няма добро или лошо. В нашия свят ние наблюдаваме следствието на действията на Висшите сили.

Затова и не наказват човек за нищо и не се иска нищо от него. Как можеш да изискваш нещо, ако то е управляемо по такъв начин? Може ли в нашия свят да караш човек да се срамува, да го заплашваш, да го затваряш в затвор за неговите постъпки? Че кой е той? Той е получил всичко това, раждайки се получава възпитание, обществото му налага своите ценности, своите рамки на поведение – лоши или добри – няма значение. И по-нататък той действа като машина, която са напълнили с всевъзможна информация. Нима можем да предявяваме към човека някакви изисквания? Изисквания предявяваме към този, който го е възпитал, към това общество, в което той се намира. Това общество те е възпитало и сега иска да те и наказва за това възпитание? То себе си трябва да накаже – не тебе.

М. Санилевич: Значи се получава, че във Висшия свят няма да има проституция?

М. Лайтман: Във Висшия свят съществуват духовни корени – това е когато мъжката и женската част се обединяват заедно с Твореца. Както е казано „Мъж и жена и Твореца между тях”.

Е. Литвар: Във връзка с тези последни два въпроса. На първият вие най-общо вече отговорихте: а секса – това добре ли е или както казваха в СССР „у нас секс няма”.

М. Лайтман: Сексът е естествено природно явление, за което не може да се каже добро ли е или не, а още повече „у нас секс няма”, ако то се явява просто основа на взаимоотношенията между половете.

Сексът се намира в основата на всички наши мисли

Е. Литвар: И следващия въпрос на жител от Германия, който вече мисли за своето духовно предвижване, мечтае за бъдещето. Въпросът е такъв: а във Висшите светове секса по-добър ли е или не, т.е. по-сладък ли е или по-горчив, отколкото у нас?

М. Лайтман: Сексът във Висшия свят е непрекъснато явление, в което се намира душа. Затова и секса се явява най-висше удоволствие в нашия свят.

Казано е, че от момента в който кабалистите са паднали от духовно ниво в нашия свят (някога в древни времена, когато са писали Библията и останалите свети книги, са съществували много кабалисти), то истинския вкус на секса е останал само в тези, които се намират във Висшия свят или този, който го постига.

Т.е. има се предвид, че истинско духовно наслаждение, което се осъществява именно от сливането на мъжката и женската части, наричана в кабала „зивуг”, се извършва на духовно ниво и представлява сама по себе си мощно усещане от напълване на душата с Твореца.

Е. Литвар: Можете ли да кажете дали духовния секс е много по осезаем, по-остър отколкото нашия ли или не?

М. Лайтман: Да, та нали той се явява основа на това, което се случва у нас.

Е. Литвар: Има ли за какво да се стремим натам, кажете истината?

М. Лайтман: По принцип човек затова и подсъзнателно се стреми към духовния свят и сега това постепенно се разкрива все по-явно, тъй като там той ще открие истинско непреходно наслаждение.

М. Санилевич: Аз неотдавна четох такава информация, че всеки девет секунди мъжете мислят за секс.

М. Лайтман: Девет секунди? Не, съгласно кабала сексът е в основата на всички наши мисли, защото изхожда от духовния корен на единение с Твореца, където ние представляваме женската част, а Той – мъжката. И на тази крайна наша цел се основават всички явления на природата. Затова не може да има такова, че ние не мислим за него. Т.е. нашия стремеж към противоположния пол, към наслаждение изхожда именно от крайното състояние на сливане с Твореца, което се и нарича в кабала „зивуг де акаа” – постоянно сексуално съединение.

М. Санилевич: Нима в духовния свят ще мислим всяка секунда за секс?

М. Лайтман: В духовния – да, но там това е малко по-различно, отколкото в нашия свят. И затова духовния контакт е вечен, той дава на човек усещането за съвършеното и постоянно развиващото се напълване. Това не е както в нашия свят, когато се занимаваме със секс, получаваме някакво мигновено наслаждение и след това съществува голяма пауза, възстановяване на желанията, необходимост от търсене на партньор и т.н. И отново ти изпитваш наслаждение в течение на няколко секунди и отново това преминава, и отново всичко започва отначало.

В духовния свят – доколкото тези наслаждения са взаимни и взаимно отдаващи в мъжката и женската част – отгоре постъпва Висша светлина, която напълва мъжките и женските желания. Това изглежда така: две противоположни желания – мъжко и женско – се напълват отгоре с една светлина. Затова и не се потушават една с друга, а се протича тяхното постепенно, все по-голямо и голямо развитие.

Т.е. духовния оргазъм е постоянен и все повече развиваш се. Затова той и дава на човек усещане за вечен живот.

Е. Литвар: Приказно. Но вие казахте, че ние сме жени, а Твореца – като мъж...

М. Лайтман: Получаващ и Даващ.

Е. Литвар: Ние като жени? Или вие имате нещо друго предвид?

М. Лайтман: Душа по отношение на този, който я напълва, по отношение на Твореца, усеща себе си като напълваща се част, зависеща част и затова се нарича женска. Ако един мъж получава от друг някакво напълване, той също в този момент се явява женска част по отношение на мъжката.

Е. Литвар: Т.е. все пак ние говорим за свойства?

М. Лайтман: Разбира се.

Е. Литвар: Не за това, че аз мъжът ще стана в духовния свят жена, а ние говорим за свойства?

М. Лайтман: Ние не говорим за телата. Има се предвид само две категории, съществуващи в творението – желание да се напълни и самото напълване.

Е. Литвар: И желанието за напълване – това е женската част...

М. Лайтман: Женска част …

Е. Литвар: А нап ълването, т.е., Творецът – мъжката?

М. Лайтман: Да и във всеки момент се менят. Ако вие в даден момент се намирате на определено ниво по отношение на по-ниското ниво, то вие се явявате мъжка част, а по отношение на по-високото ниво вие се явявате женска част.

От постоянно менящите се съотношения между душите в духовния свят и възникват в нашия свят при разбиването всевъзможни несъответствия, проблеми, противоестествени влечения.

Аз разбирам, че това е проблем – да гледаме през нашия свят на Висшия свят или от Висшия свят на нашия свят. За новите това е абсолютно нереално – да уловят такъв поглед, такава перспектива. Но трябва макар и малко да се ориентираме в това. Няколко занятия дават вече на човека разбирането за това, какво се случва всъщност в нашите корени и как оттам слизат сили и определят всичко в нашия свят. Аз препоръчвам на всички това.

Е. Литвар: Във вашите книги написано ли е това?

М. Лайтман: Те по принцип, само за това говорят – за разкритието на мрежата от сили, които ни управляват. И оттук всичко става явно, ясно. На човек му се дава възможност сам да се повдигне, да оздрави себе си, да влезе в по-комфортни състояния.

М. Санилевич: Мисля, че е много трудно да се абстрахираме от тялото, т.е., постоянно да мислим с категориите на силите, свойствата, да се откажем от плътта...

М. Лайтман: Минутка, а ако аз отида на лекар, който започва да ме изследва, прави някакви анализи и след това започва да ми разказва за всякакви химични реакции, които се случват в мене, за това какво в мен работи добре или зле. Казва ми за всякакви неща, които излизат от мен. За какво говоря аз? Аз говоря за тялото? Аз говоря за някакъв инструмент, за система, която излиза от състояние на равновесие под въздействие на определени сили на неживо, на растително, на животинско ниво, на ниво на възприятия, памет и т.н. Човек – това е система, няма как да избягаш от това. Ние не можем така примитивно, както в телесериалите да говорим за него.

Така че, живота ни заставя да разберем себе си, ако ние искаме да достигнем истинско комфортно състояние. Няма къде да избягаш. Иначе се отваряш за наркотици и край. Това не е решение.

За йерархията в напълването

М. Санилевич: Защо на мъжа му е достатъчно да погледне на жената и на него вече му става добре, а жената трябва и да чува и още какво ли не...

Е. Литвар: На мен не ми стига да погледам...

М. Лайтман: Не, не е малко.

Е. Литвар: С удоволствие гледам, но...

М. Лайтман: « С удоволствие гледам» - значи ти вече се наслаждаваш. Жената от това, че гледа мъж на улицата (ако тя въобще го забележи, но като правило не забелязва), не изпитва никакво наслаждение. Тя изпитва наслаждение от това, че и принадлежи или може да и принадлежи, защото това на нея и се иска още от самото начало (така, както да допуснем, някаква вещ). Тя не гледа на мъжа като го оценя от гледна точка на някакви стандарти за мъжка красота. Тя не чувства в това за себе си източник на наслаждение, тя не гледа на това.

Мъжът вижда в жената всичко, което се отнася към нейната животинска част. И в това отношение, разбира се ние можем да кажем ние сме повече животни, отколкото жената. Признайте си.

Е. Литвар: Нещо повече, на мен дори ми харесва тази моя „животност”.

М. Лайтман: Но, да. Но ние говорим не за това, което ни харесва, а говорим за йерархията на напълването. Напълно естествено, че в мъжа тя е по-примитивна, отколкото в жената. Но все пак, това е защото съвременния мъж и въобще мъжът от нашия свят, се задоволява само от това напълване. А ако той се развиваше по-нататък, тогава би видял, че по принцип от съюза с жената той може да достигне огромно духовно напълване. И тогава разбира се той би гледал на нея и би я оценял така, както желае жената: „Защо ти не ме оценящ като човек – вътрешно?” Мисля, че сте чували такива думи от жените не веднъж?

Ето тук и става конфликт. Мъжът в нашия свят не гледа на жената като на духовен партньор, а жената желае именно това да види в мъжа – духовен партньор. Затова и го оценя не по външност, а по надеждността в това свое вътрешно напълване, а мъжът я оценя така, както нашия уважаван другар Евгени.

М. Санилевич: Аз имам въпрос за външността. Може би малко личен, но мисля че с мен ще се съгласят няколко милиона, десетки милиона мъже. Имам предвид тези, които губят в спорните зали по няколко часа на ден, за да приведат своята външност в порядък. И кой знае защо те са уверени, че на жените това им харесва.

М. Лайтман: Това не е вярно. Така само им се струва на мъжете, те въобще не разбират в този случай жените. По такъв начин те искат да допълнят, да компенсират своите вътрешни недостатъци, някакви проблеми.

Всичко което ние правим, произлиза от нашето вътрешно желание да достигнем някакво напълване, по-съвършено състояние. Ако аз го чувствам не в това да бъда по-силен, а в това да бъда по-мъдър, аз търся мъдрост. Ако аз смятам че по-съвършеното състояние е в това, да бъда в нещо особен, аз с това се и занимавам. Само с това. Съществува ясен, определен разчет, зависещ от вкусовете, обществото, насоченостите, принципите и т.н.

Но жената оценя външността на мъжа много повърхностно. Ние говорим за нейната сериозна оценка, а не за тази, когато тя иска да се покаже с някой мъж пред очите на другите, за да и завидят. Тогава съществува съвсем друго решение на въпроса: как тя ще изглежда в чуждите очи, доколко ще и завидят, доколко от това приятелките и ще се почувства зле, когато видят какъв хубав партньор има. Това са вече съвсем различни неща... А ние говорим за повече или по-малки естествени подбуди – наши и на жените.

Практически жените не избират мъжете по външни данни. Не. Още повече по неговата физическа сила. Такава оценка отсъства в жените. Има я, само ако трябва да се похвалят пред другите. Така това не е неин личен избор, а тя взема за основа оценката на обществото.

Е. Литвар: Навярно все пак са съвсем прави. Сега е много разпространено по света жените да ходят на заведения, където гледат красиви мъже, демонстриращи им не толкова тяхната сила, но и сексуална привлекателност. И жените сериозно се впечатляват от това и плащат луди пари.

М. Лайтман: Ние вече говорихме, че човечеството влиза в най-последния етап на земното си развитие, който се нарича „осъзнаване на злото”. Осъзнаване на злото, порочността на егоизма, на собственото състояние в резултат на разбиването на душите. Всички кризи, които преживяваме, всичко болезнени състояния, които днес се проявяват в обществото са естествени, но в своя извратен, болезнен вид. Ние трябва всичко това да преживеем, трябва да го разберем, да осъзнаем, че това не са естествени, правилни връзки, а обратно, проявяване на болест, диагноза, която трябва заедно да поставим. А диагнозата е много проста – развалени души, непоправени души, разбити души. Ние трябва да ги поправим и тогава ние ще достигнем прекрасно хармонично състояние, съвършенство, вечност, хармония между себе си, вътре в себе си и всичко ще бъде хубаво. Но до тогава ние трябва много ясно да осъзнаем какво става с нас. За това помага кабала.

Така че, секс е нещо добро, и любовта, и всичко за което говорихме в предишните предавания. Но постигането на Висшите сили, и това как те действат на нас – ни са нужни, за да можем да преживеем, за да достигнем комфортен живот. В това, което се случва днес с нас, е съвсем начален кризис на нашата вътрешна неизправна природа, която едва се проявява.

Защо с всеки изминат ден кабала става все по-търсена? Тъй като тя обяснява на човека към какво той е дошъл през хилядолетията на своето развитие. Гледай какви древни, дремещи, неизменни инстинкти изведнъж се подемат в обществото и той започва да ги провъзгласява като ценности.

Е. Литвар: Следващата наша среща ще бъде посветена на любовта, семейството, брака, децата, майчинството и т.н.

М. Лайтман: О, това са по-малко развалени явления в нашия живот. Също неизправни разбира се, но не до такава степен. Защо пак казвам това – защото в секса това така се проявява. Ние казахме, че това е най-дълбокото, най-силното желание в човека, затова неговото напълване е най-силно, но най-кратковременно. Затова около него се върти нашия живот. Доколкото интензивно се проявява тази сексуална „болест” в човечеството – дотолкова бързо човек осъзнава необходимостта да разнообразява живота си.

Защото когато изведнъж – след всичко хитрини, които човечеството се опитва да създаде, поставяйки си изкуствени цели, измисляйки всевъзможни способи за сексуални наслаждения – то се разочарова, в него ще изчезне най-основния източник за самонапълване.

Представяте ли си, ако изведнъж изчезне секса от днешния живот на мъжете (на жените в по-малка степен), какво ще се случи тогава? А заради какво да живеят? А какво остава тогава? Футбол, да похапнат и да пийнат?

Това разочарование, тази пустота сега ще се проявява все повече и повече. И тогава няма да има просто за какво да живеем. Депресията ще хване човека в капана си, който Твореца е приготвил за нас: замисли се над нивото на собственото си съществуване, ти си длъжен да отидеш във Висшия свят.

След избухването ще настъпи спад

М. Санилевич: Може ли така да се случи, че в нас да изчезне желанието за секс?

М. Лайтман: Разбира се!

Разбира се! След всички тези пикове идва спад. А какво става днес с извращенията? Нарушават се всички тези връзки – мъжки, женски, семейни, деца и т.н. Това всичко ще доведе до загуба на възможността за напълване от секса. Това е страшна работа. Никаква виагра, нищо няма да може да помогне.

М. Санилевич: Трудно е да си го представим...

М. Лайтман: Днешното избухване ще доведе до такова състояние. Винаги се случва така с всяко явление: отначало възниква неговия последен, предсмъртен, или някакво такова оживление, а след това – угасване. И на човечеството ще му бъде лошо. Ето тогава ние кабалистите, ще можем все пак да излезем на сцената и да кажем: „В нас има лекарство!”

Е. Литвар: По такъв начин, получава се, че броя на хората на земята и раждаемостта ще спаднат рязко?

М. Лайтман: Това и наблюдаваме.

Е. Литвар: Не, сега това е незначително, а така рязко...

М. Лайтман: Ние се намираме само в началото на този процес, който е започнал само преди 20-30 години. А всъщност, от пет – шест години, откакто то се проявява вече отчетливо. Преди 20 години никой не говореше за това, че човечеството се намира в състояние на криза. Някакъв Римски клуб само споменал нещо и повече нищо. Учените даже не са се и сетили кой от философите е споменавал нещо за това (Фукуяма малко е споменавал на тази тема). И какво после? А днес – вестниците не минават без това!

Този кризис – развиващ се, кабала е предсказала преди хиляди години: затлачения път на технологичното и културно развитие на човечеството и необходимостта от духовно развитие. Ето сега това се случва. Надяваме се, че това ще е в наше време. Така че всъщност вечния и съвършен оргазъм е пред вас.

Е. Литвар: Благодаря!

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси