НАУКАТА КАБАЛА | ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ | Академия: Кабала за всичкo (За здравето)

Table of Contents

За здравето

“Здравейте, скъпи приятели! Намираме в студиото с учения-кабалист проф. д-р Михаел Лайтман и моя приятел, преподавателя от Международната академия по кабала Михаил Сенилевич. Днес обсъждаме нова, вълнуваща всички тема – темата за здравето. И естествено, първият въпрос е на моя приятел: Заповядай Миша”

“Всъщност ние засегнахме много сериозна тема - за здравето и тези въпроси (ние имаме 10-18 въпроса), събрахме от нашите лекари, които се занимават с нас с кабала. Това са около петима - десетина лекари, мъже и жени. Те ни помогнаха да съставим тези въпроси, и ние ще започнем с първия въпрос: Откъде възникват всички болести и защо въобще боледуваме?”

М. Лайтман: “Хората казват, че всичко е от нерви. А по-нататък? От къде са тези нерви? Тоест всичко произтича от нашето по-малко или повече неуравновесено състояние с природата. Ние знаем, че всяка една система, която се намира в състояние на вътрешно равновесие, поддържа това равновесие вътре в себе си, умее да поддържа своето равновесие с това на окръжаващата среда – такава система обикновено се намира в сферата на здравето както се казва – външно, вътрешно, психическо или физиологично, или въобще обществено. Здравето не е просто някакъв елемент от функционирането на нашето тяло. Животните имат нашата физиология и състоянието на нашия вътрешен много сложен организъм. Затова не трябва да отделяме нервната система от физиологията, от обществото, от екологията, от всичко, за което се сетите. Да, в последно време ние започваме да забелязваме, че нашето здраве, нашето самочувствие зависи от някакви колебания на природата, слънчеви изригвания и най-различни екологични проблеми, движения на материка, континенталните плочи и така нататък. Тоест принципно нашето здраве е под огромното влияние на природата. А кабала казва, че то въобще е свързано с всички светове. Тоест всичко е абсолютно единно, цялата система от висши светове, заедно с нашия свят, заедно с неживата, растителната, животинската природа – всичко това е една система. И затова, ако тази система някъде е неуравновесена, то някъде, по някакъв начин, на произволно ниво, но някъде се намира този дисбаланс в усещането, в проявлението, засягайки в нас здравето. И обратното – нездравословността в нас, се проявява в някакви други системи, но ние не ги чувстваме и усещаме и не знаем как им влияем - ние изучаваме само това, което ни влияе отвън. Това е много важно.”

“Ако съм Ви разбрал правилно се получава така, че ако ме е заболяло сърцето, теоретично на Марс може да има вулкан.”

М. Лайтман: “Нас не ни интересува здравето на Марс.”

“Само давам пример. Правилно ли Ви разбрах?”

М. Лайтман: “Абсолютно вярно. Всичко е взаимно свързано – не е важно как го разглеждаш – отвън навътре или от себе си навън - нас ни интересува разбира се, нашето състояние. Ние не усещаме останалите нива на природата. Но принципно, ако бихме успели да усетим тяхната взаимна връзка, ние бихме видели как ние влияем на цялата природа, тя ни влияе, и как всички ние боледуваме. А болестта е обща – обща диагноза, произволната болест е болест на цялата природа и ние в това число, това е не равновесие.”

“Взаимната връзка човек с човек, по-мощна ли е от взаимната връзка между човек и природа?”

М. Лайтман: “Разбира се. Просто човекът е както казваме “венец”, може би в кавички на природата, тоест най-цивилизованата система на природата, включваща в себе си абсолютно всичко – и неживите, и растителните, и животинските елементи. Затова, когато той се намира в дисбаланс, този дисбаланс ирадиира, предизвиква във всички окръжаващи го системи – неживата, растителната и животинската, същият дисбаланс. Тоест човек повдигайки се подобрява всичко около себе си, а слизайки влошава всичко около себе си.”

“Хоризонталната връзка, взаимоотношенията между хората, влияе ли на човешкото здраве?”

М. Лайтман: “Разбира се, най-много.”

“Най-много? Ако в момента някой в Палестина обмисля атентат - това по някакъв начин вече се разпространява върху всички хора по Земята, още преди евентуалния взрив?”

М. Лайтман: “Да, даже в днешно време, когато знаем още малко за тази глобална система на взаимовръзка - взаимовръзката на всички по между си, тази комуникация все още не е изцяло разкрита от нас, но днес вече учените предполагат, че всички тези, особено новите заболявания - всички те са предизвикани от нашия повишен егоизъм, който в последно време предизвиква терор, депресии, пристрастяване към наркотиците и така нататък. Тоест ние с нашите негативни мисли, предизвикваме най-силните до сега отрицателни реакции в света. В природата, в окръжаващата природа, в неживата растителната. Всички тези движения на планетите, всевъзможни глобални, планетарни изменения - всички те се явяват, дори науката обикновено го казва. Очевидно, ние все още не можем ясно да определим пряка зависимост, формула, но вече има достатъчно количество предположения и систематизирани данни, които говорят за тази връзка. Все още не можем да наречем това научно, но вече се говори за влиянието на вътрешното състояние на човека върху окръжаващата нежива, растителна и жива природа.”

“Вие говорите от гледна точка на учените на нашия свят, а нас ни интересува гледната точка на кабала.”

М. Лайтман: “Кабала много говори за това – за това как всички светове са единна система, която не е възможно да разделим. Това, че ние усещаме едната половина на мирозданието, а другата не усещаме - така ние чувстваме. Ние се натъкваме на невидима стена и не чувстваме, че това е стена - ние си казваме “случи се, дойде от някъде, отиде нанякъде” – не знаем нито причината, нито следствието на нашите постъпки, от къде ни се струпват всякакви събития, явления, къде отиват нашите действия – ние не знаем. Всичко това се закрива от втората половина, от неразкритата от нас система на света, и отново се връща към нас. Така че, доколкото тази област на света все още е неразкрита от нас, неопозната, скрита както се нарича, кабала ни разкрива тази скрита част, и ние я наричаме тайната наука. Наука за тайното – това, което ние все още не усещаме, но можем да усетим. И когато разкриваш тази втора част от мирозданието, става ясна връзката между абсолютно всички части на този единен свят - както частите на един механизъм, са свързани абсолютно точно по между си, естествено че ако се наруши баланса, това се отразява на цялата система.”

“Ако си помисля лошо за Миша?”

М. Лайтман: “Значи ще бъде лошо на Миша, ще бъде лошо и на теб. Но не само на вас двамата, а доколкото сте включени в общата система, то ще страда цялата система – това е грешка, която вие въвеждате и се връща към вас.”

“Тоест някъде в черния дроб, сърцето или бъбрека?”

М. Лайтман: “Като правило по наше време, се връща под формата на сериозни заболявания, обикновено ракови. Защото неправилното включване на себе си на високо ниво - нашето ниво, на което се намираме в тези наши цивилизации, самото влияние, което предизвикваме е подобно на ракова клетка, като раков орган в тялото, който се грижи само за себе си и изяжда всичко останало.”

“Какво означава да си помислиш лошо? Че човек има възможност да си мисли добро за другия или със своето егоистично присъствие в света той вече влияе?”

М. Лайтман: “Със своето егоистично присъствие той вече влияе. Разбира се ти можеш да кажеш “Защо той е такъв, той не е виновен” - това не е важно - ние сме създадени такива, ние не сме виновни, но сме длъжни да осъзнаем тази наша природа, и да се опитваме да я поправим. В такова състояние ние се намираме в момента. Ние не говорим за виновни – виновни няма. Ние казваме, че това е изначално наше състояние. После ние осъзнаваме защо то ни е дадено такова, защо трябва да страдаме, защо сме длъжни да оценим от къде идват тези страдания – тяхната причинност, целенасоченост. Да стигнем до някакви изводи за това защо страдаме, и за това, че разбираме защо страдаме; къде можем да насочим това, да се опитаме да се поправим, да достигнем хармония, да достигнем съвършенство, да стигнем до извод в полза на цялата тази съвършена, вечна система. Всичко това се явява този процес, който ние сега все по-явно и по-явно забелязваме в себе си.”

“В цялата история на човечеството, болестите са донесли повече жертви, отколкото във всички войни.”

М. Лайтман: “Разбира се. Да вземем например Европа, средновековна Европа – от 60 млн. души са останали 20 млн. след проблемите с чумата и другите проблеми с болести.”

“Имало ли е период на Земята, когато въобще не са съществували болести?”

М. Лайтман: “Чували сме за такива периоди - според кабала е имало такива. Това са периоди, когато хората са се намирали все още в състояние на неразвит или недоразвит егоизъм - някъде във времената до древно вавилонската цивилизация, тоест във времената на Адам и т.н., тоест тези една и половина хиляди години от Адам до Вавилонската цивилизация. Но и естествено до Адам - там вече няма какво да се говори, там не говорим за хора, а просто за полуживотни, за които все още не съществува осъзнато разбиране за своята личност, собствено съществувание - както при животните: те не разбират, че съществуват. Има „аз” и аз живея – те нямат такова осъзнаване. Такова осъзнаване – аз и живея, и съществувам, се появява чак при Адам. Тоест човекът, първият човек в света, което е забелязал в себе си някакво по-висше ниво на съществуване от животните.”

“По този начин можем да направим извода, че с егоистичното развитие на човечеството, постоянно е нараствало количеството на болестите?”

М. Лайтман: “Разбира се. А сега, когато това егоистично развитие на човечеството расте просто експоненциално, неудържимо, ние виждаме, че за 20-30 години се е удвоил броят на заболяванията. При това се появяват такива нови заболявания, че ние въобще нямаме никакъв подход към тях, не разбираме тяхната причина, етимология, а те са много.”

“Здрав дух в здраво тяло” - има такава пословица, според мен гръцка – как се отнася кабала към този известен афоризъм? Съществува ли в кабала някаква система физически упражнения за подобряване на здравето, както в йога например?”

М. Лайтман: “Не, кабала не счита, че здравото тяло е здрав дух в този смисъл, в който ти спомена по древногръцката система. Кабала казва, че в здравото тяло има здрав дух, като под тяло се разбира нашата система от желания – тя се нарича наше духовно тяло. Ако тази система от желания у нас е здрава, тоест човек използва тези желания не в своя егоистична полза - тъй като това е в негова вреда, а за да се свърже с останалите части на тази система, на човечеството - тогава това се нарича здраво тяло, и тогава той получава в това здраво тяло здрав дух. Той получава усещане за висше предназначение, висш живот – усещане за вечност, за своето съвършенство. Усещане за това, което го има във всички. И това усещане го пронизва него самия. Така кабалистите третират този израз. Но ако се обърнем към гръцките философи, които между другото са получили своята философия също от кабала, както казват немските им последователи. Например Райхлин - средновековен философ казва, че неговият учител Питагор е получил началото на своята философия от кабалистите, което може да се види от неговата книга „Арте де кабалистика”. Йохан Райхлин е бил голям кабалист. Така че, ако се обърнем към древногръцките философи: “Здрав дух в здраво тяло”, то те са имали предвид също относително здравословно съществуване. Тоест по-малко да изискваме от живота, по-малко да се увличаме от всевъзможни излишества, да се опитваме да се ограничаваме, да държим себе си в някакви нормални рамки. И тогава човек естествено, в съответствие с това, ще бъде много по-уравновесен психологически, вътрешното му състояние ще бъде много по-уравновесено, имаме предвид душевно, а не духовно. Това е естествено – те взаимно си влияят – едното влияе на другото. Тоест физическото тяло влияе върху нервната система – това философите наричат “дух”, и нервната система влияе на физическото тяло.”

“Съществуват ли физически упражнения в кабала?”

М. Лайтман: “Никакви. Абсолютно. Просто кабала задължава човек да се грижи за своето тяло, както добрият стопанин се грижи за своето животно. То трябва да се мие, да спи, да се храни, за него трябва да се грижим и тъй нататък – като за животно. Точно по този начин трябва да се отнасяме към своето тяло. И тогава то ще бъде здраво. Тоест както рибките в аквариума трябва да се хранят на точен час, да се сменя водата, да се следи редовно да постъпва въздух, да има нормална температура - трябва да се отнасяме към своето тяло, както към тези рибки. А не като към кученце или котка, защото към тях ти пренасяш любовта си. А като към рибките. Ти си длъжен да му осигуриш тези условия – нормални, оптимални, които са му нужни, за да живее правилно и нормално.”

„В ежегодния доклад на Международната Здравна Организация, същестува информация за това, че в близките години съществува вероятност от взрив на различни инфекциозни заболявания: СПИН и тъй нататък. Въпросът е такъв: Съществува ли, от гледна точка на кабала, възможност за унищожаване на цялото човечество от такива вируси?”

М. Лайтман: “Почти цялото човечество - да. Разбира се. А защо му е да съществува на това човечество, кажете ми? Да погледнем отстрани – човечеството е преминало през много такива периоди, когато на практика изцяло се е изтребвало, с изключение на малка група хора и отново се е възраждало, и отново се е унищожавало - почти, и отново се е възраждало – вече е имало такива периоди. Ето например преди 60 млн. години са измрели динозаврите - имало е всякакви периоди, на Земята не винаги е било гладко както в течение на моя живот, не е било така през цялото време. Това са периоди, сменят се времена, земната ос се е променяла и още други изменения, така че всичко това е възможно. Това може да е свързано със звездите, с луната, земята, слънцето, може да се свързва с някакви вътрешни геологични процеси в Земята, може да се свързва с това, че човечеството само по себе си се развива по този начин – развива се до някакво ниво, стига до някакво ниво на развитие и преминава към самоунищожение с помощта на войни. В наше време това е възможно да речем с епидемиите - има всевъзможни варианти да се намали количеството на населението, и защо то принципно е необходимо. Когато изучаваме кабала, ние изучаваме много сериозната структура на целия свят – не само на нашия свят, а на този, който управлява нашия свят. И от това виждаме, че човечеството има ясно определена цел – движението от началната към крайната точка. Тази крайна точка трябва да бъде достигната. Тя трябва да бъде достигната в течение на близките години. Максимум в течение на още 230 години. Но тя задължително трябва да бъде достигната. И тя може да бъде достигната или по добрия път – в такава степен, в която човечеството осъзнае, че има някаква цел и че трябва да се придвижва към нея осъзнато, или човечеството няма да се вслуша в този призив и няма да се опитва да достигне някаква определена система на самопознание, самопоправяне - за която говори кабала, и тогава неудържимо, под натиска на това огромно вътрешно егоистично влияние ще се самоунищожава. Това или ще предизвика войни – кабала казва, че има опасност от трета и четвърта термоядрени войни, или това могат да бъдат вместо войни епидемии – каква разлика има какво ще бъде? Това го предизвикваме ние с нашето поведение. Така че това ще се случи на някакво ниво. Защо? Ако ние не започнем да реализираме своето поправяне с помощта на науката кабала, то егоизмът ще трябва да ни донесе огромни сътресения, за да може по такъв начин да ни даде възможност да помислим: “Защо съществувам? За какво?” Принципно това не е въпрос “За какво съществувам?”, а е въпрос за смисъла на страданието – “Защо така страдам?”. Тоест, ако човек не се замисля от добро за целта на своето съществуване, то тогава природата го кара да се замисли от лошото и за това нищо не може да се направи. Но ние сме длъжни да се учим как да се поправим и да доведем себе си до съвършенство, до равновесие с природата, когато всички така наречени болести, напълно ще се поправят. Тоест истинско лекарство се явява системата кабала, тъй като тя показва на човек по какъв начин да уравновеси себе си с цялата природа. Това е и лекарството. А ако не, болестите ще се проявяват на всяко ниво на нашето съществуване.”

“Ние виждаме колко страда човечеството, и броят на хората, които се питат “Защо живея?” е минимален. Значи не помага?”

М. Лайтман: “Не, това не е така. Само така изглежда, тъй като до настоящия момент, се е извършвало само натрупване на страдания, тоест количествено натрупване на страдания. Започвайки от настоящия момент нататък, започва качествено натрупване на страдания. Тоест, страдания не от животински тип – когато няма какво да ядеш, къде да спиш, когато човек буквално живее на улицата гол, бос и гладен – вече не толкова, макар да съществуват при огромна част от човечеството, но днес страданията са вече по-душевни, по-духовни, а не само морални. Затова човечеството влиза в депресии, пристрастява се към наркотици и то тази част от човечеството, която има всичко – основно Европа. Днес в света има стотици милиони хора - смята се че практически една трета от света се намира в депресия и в зависимост от наркотици. Разрушаване на семейството – цялата институция на брака, семейството, изцяло се разрушава – проблемът с децата, всичко което по-рано сме мислили, че разбираме. Сега се появяват нанотехнологиите, които ще заменят всички тези тежки технологии, тежката индустрия, всичко това ще върви още по-бързо и ще отпадне необходимостта от милиони работна ръка. Хората ще се окажат зад пределите на заводи, фабрики и офиси. Какво ще правят те? Разбираш ли, назрява такова състояние, когато трябва да се унищожава. И ето тук, ако не успеем с това да покажем на хората целенасочено всички тези процеси, то разбира се или ще има огромен брой инфекциозни, всевъзможни ужасни заболявания, или ще се случи огромна война. Кога се случват войните? Когато има пренаселване, прекрачване на прага. Когато огромно количество младежи се шляят по улицата, се случват революции. Когато огромно количество хора се оказват зад борда и е неизвестно какво да се прави с тях, се случват войни – ние виждаме това от цялата история на човечеството. Така е ставало. Можем много да поразсъждаваме за това, да го разгледаме от историческа, икономическа и политическа гледна точка, но каквато и да е гледната точка - това е система, която е следствие от това, което се е случило. Науката се гради върху точни данни, от които ние виждаме: ето така вървят тези криви, значи така ще се случи и следващия път. Това е. Науката ни показва точно. Науката – която се базира на изследвания, на статистики, на нищо повече. Съставяш таблица и виждаш – щом това население е повече от работните места, тогава възниква това и това. Хората трябва да се управляват, трябва да ги задържиш по някакъв начин. По какъв начин ще ги държиш? Да ги развиваш не можеш - ако разберат те ще свалят властта. Значи трябва да ги държиш пред телевизора и да им даваш да пият бира. А по телевизията да им пускаш да гледат сериали и футбол. Ето това виждаме днес. А какво ще стане след още време, когато още няколко милиарда се окажат без работа? Тоест ние вървим към това, че нашите технологии през цялото време се развиват. И затова, ако някога е било необходимо огромно количество хора, ако някога казвахме “Трябва да отглеждаме следващо поколение – колкото повече хора има, толкова по-силна ще бъде страната. Eто сега имаме 200 млн. население – другите имат 100 млн. – ние сме по-силни.” Сега това не ни е нужно. Сега тези 100 млн. са само стомаси – тях трябва да ги храниш, да ги обличаш, да им дадеш да правят нещо. Те живеят просто така. Днес 50 млн. души изхранват целия свят. Разбираш ли? Тоест ние се приближаваме отново към такава критична точка, когато световните войни, или такива огромни инфекциозни вълни, поразяващи човечеството са неизбежни – ако не променим себе си. Или пък ако това стигне до неживата природа – не животните, не човека.”

“Вие говорите за това от гледната точка на учен-кабалист? Или от гледна точка на науката на нашия свят?”

М. Лайтман: “Това не е важно – кабала е продължение на нашата наука, просто в област, която все още не наблюдаваме.”

“Защо продължение? Ето има град, аз го виждам, а Вие виждате това, което движи този град?” Аз не виждам, а вие виждате това, което движи този град?”

М. Лайтман: “Егоизмът. И ако този егоизъм, не се уравновеси навреме с природата, то тогава този егоизъм предизвиква войни, или епидемии, или земетресения, цунами и т.н. Каква е разликата на какво ниво?”

“Казахте, че ще се случи намаляване на броя на хората на земята?”

М. Лайтман: “Ако ние не съединим тези хора.” Когато те бъдат съединени с взаимно отдаване, с взаимно добро отношение, тогава те ще бъдат като един – няма да им е тясно, на всички нищо няма да им липсва.”

“Тоест тогава намаляват всякакви кризи, и здравето на хората се подобрява.”

М. Лайтман: “Те не намаляват – те изчезват.” Въобще – тъй като премахваме причината на всички заболявания на света – биологически, геологически, не е важно какви.”

“Но нанотехнологиите въпреки всичко ще ги има?”

М. Лайтман: “Технологиите ще ни обезпечават, а ние ще се развиваме духовно.” Тогава ще видим, как можем действително с помощта на минимални загуби, да обезпечим необходимото ни и насъщното ни, а всичко останало ще реализираме само за нашия духовен подем, когато ще усещаме вечната, безкрайна, съвършена природа, в хармония, и в постоянно вътрешно развитие.”

“Човек, раждайки се на Земята, в един момент е длъжен да достигне до точката, от която той трябва да започне да се развива духовно; да стигне до точката, когато ще бъде духовно развит, и тогава неговото пребиваване на Земята е изключително духовна работа. Правилно ли съм разбрал?”

М. Лайтман: “Разбира се, разбира се. И в никакъв случай, както фантастите са рисували, че ние ще се носим между звездите на звездолети, както децата на улицата на кънки и така нататък. Разбира се цялото наше развитие на следващ етап, ще бъде само в духовна плоскост.”

“До това трябва да стигнат определено количество хора, или цялото човечество?”

М. Лайтман: “Цялото.”

“Едновременно или постепенно?”

М. Лайтман: “Постепенно естествено – това е постепенен процес. Но всеки за себе си до абсолютното съвършенство.”

Ако процесът е постепенен – някаква част от човечеството започва да се развива духовно - този натиск върху Земята под формата на войни, всякакви болести, глад?”

М. Лайтман: “То се случва независимо от нашето развитие. Например, когато детето порасне, ти искаш повече от него – когато растеш повече, се изисква съгласно нивото - така и природата изисква от нас равновесие на такова ниво, до което сме достигнали. Колкото се е повишил егоизмът ни - тя изисква равновесие на такова ниво; ако егоизмът ни е станал още по-висок – на следващото, и т.н. В съответствие с нашето развитие, произтича и изискването от нас.”

“Но да допуснем, че вече сме започнали да се развиваме духовно. Да допуснем – аз имам предвид бъдещето – една част вече се развива, а по-голямата част все още не се развива. Натискът върху човечеството ще намалее ли?”

М. Лайтман: “Все още не – в бъдеще.”

“Тъй като част вече се развива?”

М. Лайтман: “Само част от човечеството се развива, но това е недостатъчно, за да се измени равновесието и за да тръгне светът по добрия път на развитието, за да бъдем уверени, че няма да има никакви огромни епидемии и екологични сътресения – на земната кора или нещо друго, или няма да се случат термоядрени войни. В това все още не сме сигурни. Говоря като кабалист.”

“Има няколко нива на равновесие с природата?”

М. Лайтман: “Да – неживо, растително, животинско и човек.”

“Ако по-рано (ние не знаем как е сега), аз съм привел себе си в някакво равновесие на животинско ниво – разтягания, дишане, упражнения и т.н. По-рано това било ли е достатъчно? Искам да попитам дали правилно го разбирам? Днес, ако по някакъв начин се занимавам с всички тези техники – наблюдавал съм много здрави хора, които са оздравявали благодарение на това, днес това няма да ми помогне, понеже егоизмът ми се е повишил – аз трябва да уравновеся себе си на нивото на човечеството – на нивото на мислите и желанията, отношението към ближния – така ли?”

М. Лайтман: “Да.”

“Тоест трябва ли да се занимавам с това, или да се занимавам, но и паралелно...”

М. Лайтман: “Да, трябва да се занимаваш, защото ще имаш сила, енергия да се занимаваш и с вътрешна работа. Разбира се, ако си болен, тялото ти не позволява да се съсредоточиш, не позволява да даде нужната енергия за вътрешна работа и разбира се, ти нищо няма да можеш да направиш. Не давам себе си като пример, но днес станах в два часа през нощта, стоях до шест часа - давах урок, вие знаете, след това един час бях на морето – занимавах се с бягане, след това един час спах, след това дадох интервю на френски певец тук, след това дадох интервю чрез телемост – половин час с Русия, сега ние с Вас също се намираме на нашата беседа, и след това имам още много работа, и след това ще отида да спя, така че да мога отново да стана в два часа през нощта. Разбира се при такъв график, а това е обикновеното за ден, е необходимо е да се грижим за тялото. Ето ние с теб например след като приключим беседата, ще отидем да спортуваме половин час. Ти като мой треньор. Да, ето какво значение има здравето – иначе аз няма да издържа.Тогава за какво да говорим? Трябва да мислим за всички съставни на живота. Разбира се. Така и изисква от нас кабала.”

“И въпреки това ние работим, от гледна точка на здравето, с тялото на всички нива?”

М. Лайтман: “Да.”

“Човечеството, това е духовното, растителното, животинското и неживото ниво. Всичко което е необходимо на тялото ми, ми е дадено.”

М. Лайтман: “Абсолютно.”

“Имам въпрос: Аз съм един. Аз не съм много.”

М. Лайтман: “Разбира се – а какво искате да сте сиамски?”

“Почакайте, почакайте – аз съм един, и ние с Вас учихме, че Адам също е един. Като се има предвид, че на Земята има 7 млрд. души – всички те са един Адам. Възниква въпрос: Аз съм един Адам, а болестите са много. Защо?”

М. Лайтман: “Но ние сме много – седем милиарда.”

“Но като цяло сме един Адам.”

М. Лайтман: “Егоизмът е много, много разностранен. Той пронизва цялото духовно и цялото животинско тяло. Той пронизва абсолютно цялата дебелина. Какво означава егоизъм – желанието да получиш за себе си, във вреда на всички останали. Ако ти не вредиш на останалите, не желаеш да навредиш на тези останали, това не се счита за егоизъм. Вълкът, лъвът хващайки и изяждайки своята жертва, не са егоисти - това е природа.”

“А антилопата знае ли, че той не е егоист?”

М. Лайтман: “Антилопата знае. И той знае. Това е нещо много просто – точно съхранение на равновесието в природата. Тя е създадена за това, че да го нахрани, да даде потомство и да нахрани някого, а той е създаден така, че да създаде потомство и да се нахрани с нея. Ето така се случва равновесието – едно е създадено за друго. Защо говоря за това? Защото това екологично равновесие трябва да се съхранява и ако то не се съхранява – то предизвиква болести. В нас има страшно много егоистични желания, които ние искаме да употребим във вреда на останалите. Да съм по-добре, той да е по-зле от мен, аз да имам повече от него, той да има по-малко от него. Разбираш ли? Като цяло разликата е такава – във всичко. Дори да не остане никой освен мен на цялата земя, заради това една секунда на мен да ми е по-добре на грам, не е важно в какво. Това е човешкият егоизъм. При това той е на всички нива. В съответствие с това, на всички нива имаме проблеми. Затова на всички нива имаме и болести. Затова и болестите са много - защото нашият егоизъм обхваща сякаш цялото наше тяло, цялата наша система. Той е много – това е не просто едно желание, това е огромно количество – 613 вътрешни егоистични желания. 613 желания и всички те са егоистични - всички те се намират във взаимна връзка едно с друго, и всички те са против останалите желания на другия човек. Така сме свързани един с друг: сякаш всички виждаме по едно и също време една картина, и така са оплетени пипалата ни един с друг, сякаш искаме да изпием всичко от всички останали, вместо да дадем на всички. Както произволно здраво тяло е това в което, всяка клетка работи за доброто на целия организъм, а не за себе си. А ние представляваме раково тяло – всяка клетка желае само да пожелае целия този организъм. Как може да съществува той?”

“Ако човек започне да преобръща, да обработва себе си, и започва да усеща тези пипала дебнещи и ловуващи за всяко наслаждение, за всяко парче, което иска за себе си, той започва да усеща това, да иска да се откаже от него, започва да се движи към духовното - то променя цялата си система? Там вече няма да има пипала? ”

М. Лайтман: “Всичко зависи от него – тоест всички духовни постъпки, започват да предизвикват в него, съответстващо движение и телесно изменение. Тоест, човек който преминава от егоизъм към отдаване, към правилно отношение към другите, по принцип трябва веднага да оздравее и оздравява.”

“Отдаването това е като любов към друг?”

М. Лайтман: “Да, като любов към друг е. Не искам да употребявам думата “любов”, тъй като тя при нас е нещо между секс и любовта на егоиста.”

“Аз имах предвид, ако беше друга.”

М. Лайтман: “Да, така и се нарича – отдаване. Това, което имаме ние не е любов – това е удовлетворение на сексуалните потребности или да обичаме дете – това при нас се нарича любов. А това тук се нарича отдаване. Това е от неправилната употреба на думата “любов”. Сексът е секс, а любовта е любов, а ние сме объркали едното с другото в нашия свят. Трябва да си дадем сметка, че ние сме абсолютно ракови клетки, и ако дори един от нас започне да се поправя, той излекува себе си само в някаква степен, относително, тъй като е включен в останалия организъм.”

“Аз ако човек напълно се е поправил, променил е своята егоистична природа, или това е група хора, въпреки всичко те са подвластни на болестта?”

М. Лайтман: “Подвластни са. Тъй като ние се явяваме цялата глобална система на единната цяла природа и затова не можем по никакъв начин да се изключим от това. И затова дори хора, които напълно са поправили себе си, или група от хора - те въпреки всичко са подложени на всевъзможни болести, докато човечеството не достигне абсолютно поправяне на егоистичната си природа, тоест абсолютно оздравяване.”

“Как да се отнасяме към болестите? Какво да правим, когато ни боли нещо?”

М. Лайтман: “Да отидем на лекар.” Да, така казва кабала - да отидем на лекар. При произволен лекар в света – някъде в Азия, в Америка, в Африка – не е важно къде. Да отидем при лекар, който да ни излекува. Защо? Защото не можеш да се излекуваш по друг начин – затова отивай на лекар. Тоест ние сами сме се наказали с нашата медицина – не можем да оздравеем, плащаме на човек, който ни дава всякаква химия, по някакъв начин да ни излекува. Той не те лекува, но все пак те довежда до някаква компенсация – химическа, на химическо ниво, на неживо ниво, или растително, или животинско, или може да допуснем при психолозите на някакво по-висше ниво, и ти по някакъв начин компенсираш за по-нататъшно правилно развитие. А ако не, то разбира се болестта те надвива. Няма какво да чакаме – в близките години ще се появят огромен брой нови болести, при това такива, за които нямаме нито лекарства, нито имаме възможност да ги опознаем предварително, да ги контролираме по някакъв начин.”

“А езотериците например, те могат да лекуват с енергия.” “Могат или не могат? Или това е чиста глупост?”

М. Лайтман: “Това не е наука, затова кабала не може да се отнесе към това сериозно.” Ако аз идвам при теб и ти казвам: “Аз ще те излекувам с ръце, седни. Женя, седни. Затвори очи. Седни изправен. Изправи си раменете. Съсредоточи се.” И аз ти правя някакви там движения около главата. Ти в това време седиш половин час.” Да допуснем, че го направя – какво значение има. Няма значение какво въздейства в случая. Ако това подейства, ти ми казваш: “О, мина ми главата”. Значи ние взимаме още 1000 души като теб, и правим експеримент: всички те сядат, и аз правя над тях такива движения, и при всички тях главоболието отминава. Значи ние сме открили взаимозависимост с моите действия. Може да има зависимост от определено време на денонощието, време в годината, може да е имало някакви други условия, но ние сме открили зависимост. Тази зависимост вече е научна – това е корелация, това са данни в таблица – ако това се повтаря, то ние вече говорим за някакво явление в природата. А ако това веднъж се получава, веднъж – не, то това е някаква непонятна психологическа причина, следствие – какво, ние не знаем. Вие момчета не разбирате, че нашият свят се явява част от по-голям свят. И затова, когато е размита границата между нашия свят и непознатия, както ти казваш – скрития свят, тайната наука – както се нарича, то тогава говорим за всичко това като за едно - за една система, за природата и това е.”

“Добре - говорете моля от гледна точка на света, който е открит за Вас, а за нас е скрит.”

М. Лайтман: “Какво бихте искали да видя от там? Дали могат да помагат езотериците или не? Те не се отнасят към това – те помагат на психологично ниво.” Само толкова.”

“Но понякога от тях се усеща да излиза топлина?”

М. Лайтман: “Човекът е генератор на огромно количество вълни. Естествено, че помагат – има хора които предсказват, има хора които могат да направят много лошо и много хубаво със своите мисли, възгледи, действия. Всичко това съществува в човека, но не се явява свръхестествено. То просто не се явява научно – ние не можем да изучим всичко това. Ние знаем за тези явления, но ние не можем да ги изследваме научно, тъй като при тях няма повторяемост, както изисква науката. Ние не можем да ги систематизираме, да ги подредим, не можем да се възползваме от тях, затова това не е наука. Науката е това, което можем да приведем в ред. Затова кабала е наука - защото когато изведнъж открием допълнителна част от мирозданието, започваме да я разкриваме – ние я виждаме и си записваме – това е така, това е така. Аз мога да систематизирам това, аз започвам да виждам, че това е наука, друг вижда същото, трети – същото, идва още един започва да изучава по моите записки и забелязва същото, тоест това е наука. А това, което както ти казваш психологически или нагрява нещо, прави нещо с ръце – това е мистика, или нещо непонятно – явление, за което няма естествено научно основание, затова ние не се занимаваме с това – нито кабалистите, нито учените от нашия свят.”

“Ако нещо не дай Боже Ви боли, и лекарите не биха могли да Ви помогнат, бихте ли отишли при такъв човек, ако Ви го препоръчат.”

М. Лайтман: “Защо не? Разбира се.” Какво значение има след като има някакво явление, което може да подейства. То е ненаучно понеже не е систематизирано, ние все още не знаем неговата природа. Защо не? Аз имах проблем с черния дроб след много голяма травма след авария, и лекарите ми казаха, че животът ми е в опасност, и не ми гарантират, че въобще ще мога да живея. Намери се лекар, който ми постави една игла – той не е китаец, а руски евреин, който е учил китайска медицина в Китай, после е живял в Германия, оказал се случайно в Израел – сложи ми една игла, аз станах и черният ми дроб заработи. Това е всичко. Никой друг до тогава не беше успял да направи нещо.”

“Ако всичко, което казахте се погледне отгоре – от там откъдето Вие го гледате, то изглежда както кукловод води кукли – той там се учил, това правил, пристигнал случайно, и заминал - като кукли.”

М. Лайтман: “Да, разбира се.”

“Аз имам такъв въпрос: Защо човек не може сам да се излекува?”

М. Лайтман: “ Може. Защо не?” Ние виждаме, че животните могат, а на хората им се налага да ходят на лекар. Това е много проста система днес животните страдат заради хората. При тях се появяват такива заболявания, че те не могат да се излекуват, но тяхната система е задействана много естествено от природата и затова те знаят с какво да се лекуват - какво количество от коя трева да приемат и тъй нататък. Те се лекуват много сериозно. Тоест допълват вътрешната си потребност, техният организъм точно им показва, какво трябва да употребят, за да се уравновесят, да не боледуват, както се казва. А при човека тази система не съществува, тъй като при него нарушенията се случват не само на животинско ниво. Ако ние бяхме само животни, то аз можех да хапна някаква тревица и да оздравея. Но доколкото нарушенията при мен са не само на животинско ниво, но на човешко – в моето „аз”, то трябва в съответствие с това на какво ниво нарушавам равновесието си с природата, на това ниво да имам лекарство. А аз не познавам тази природа, която стои срещу моето аз - това е природата на скрития свят. Аз не знам какво трябва да взема, за да поправя себе си. Казват, че това е светлината, която идва към мен и ме лекува. А каква е тази светлина, къде е, как мога да я взема в себе си, за да се излекувам – аз не знам. Идва кабала и ми казва – аз ще ти помогна, аз знам как да направя това, знам как да те направя съвършен. Какво означава съвършен – в равновесие с цялата останала природа. Ти действително трябва да привлечеш към себе си светлината, която ще те излекува. Която ще те издигне на ниво, на което ще бъдеш изцяло балансиран. И когато ще чувстваш състоянието на вечност и съвършенство.”

“Може ли да се каже на човек, че същевременно трябва да отиде на лекар, да получи от него някаква рецепта, някакъв курс за тялото, но и да отиде на занятие по кабала, и едновременно на едното място да поглъща лекарство, а на другото – светлина? Тогава неговото лечение ще бъде пълноценно. В противен случай, така или иначе болестта при него ще се развие.”

М. Лайтман: “Разбирам - аз съм имал сериозни, много страшни пристъпи на язва на стомаха още от младостта си. И моят учител в такива случаи ме караше да се занимавам. Аз не виждах нищо, беше ми тъмно пред очите - бяха страшни болки. Той ми каза да се занимавам, и отчасти ми помагаше – аз не бях на такова ниво, че да успея да се изтръгна със занятия, привличане на светлина. По това време не можех. Ще дойде поправящата сила на природата, така наречената светлина – така че светлината е най-голямата, най-високата сила на природата. Това не е нашата светлина – видимата, а особено излъчване – духовно, с особена честота, с особена цел, както мислите – мислите също са вълна. Мисълта също е вълна, но тя е вълна с особена честота, която оказва върху мен такова въздействие, че се назовава от мен само мисъл.”

“Днес съществуват огромно количество обезболяващи средства. Правилно ли е да се прилагат от гледна точка на кабала? Все пак болката ни сочи наличието на проблем и се оказва, че потискайки болката ние се отказваме да търсим решение на предлаганото от природата, Твореца изпитание?”

М. Лайтман: “Не - свише, от общата природа ни е дадена възможност за избор, дадена е възможност на човек, да приеме да допуснем лекарства или обезболяващи, за да може това да му позволи да се поправи на много по-високо ниво. Но ако той не се поправя – тогава неговият проблем се повдига на по-високо ниво. Разбираш ли? Тоест аз мога да приемам обезболяващи и ако правя това на химическо, тоест биологично, животинско ниво, и се успокоявам с това и по-нататък не продължавам да се развивам правилно като човек, ако продължавам да пия, да гуляя и не знам какво, то тогава не равновесието се възвръща на много по-високо ниво – не на животинско, а на по-високо.”

“Аз познавам хиляди хора, които са се излекували. Например били са болни до 30 години и после са се излекували, и последните 20-30 години въобще не са боледували.”

М. Лайтман: “Във всеки от нас има разчет. Невъзможно е да се каже в какво е проблема, ще има или няма да има. Те имат едни проблеми, ние с теб имаме други – на животинско, на човешко - душевно, духовно ниво, така че не може да се каже.”

“Има ли зависимост?”

М. Лайтман: “Има зависимост, но тя е свързана с всички останали души. Ти си като шестоъгълник в огромното количество шестоъгълници на всички останали души. И затова всеки път твоето състояние се променя в зависимост от тях – ако сега трябва да бъдеш леко болен, може да станеш малко по-здрав и така нататък – това не зависи от теб. Може би ти нищо не си правил за това, а останалите са направили нещо. Нашата система е плътно свързана и постоянно се намира в движение. Затова ние не можем с нашия земен език да изразим тези действия - кабала, тя го прави.”

“Защо се дава право на лекаря да лекува?”

М. Лайтман: “Тъй като ние плащаме за това - ние плащаме огромна сума на растително, на животинско ниво, за да можем на човешко ниво да се поправим. Защото ние съществуваме на две нива – на животинското и на човешкото. Затова на човешкото ниво са били изобретени лекарствата, за да могат да донасят равновесие на животинското ниво и да може да се реши проблема на човешко ниво. Аз плащам за това, за своето животно да ми се даде възможност да бъда човек.”

“Един въпрос, който много хора задават: Човек е извършил нещо лошо, и много хора мислят, че заради това Творецът им изпраща някакви болести или други страдания. Как се отнася към това кабала?”

М. Лайтман: “Естествено, че във всички случаи в живота – и в духовния и в обикновения живот, за добрите действия в крайна сметка има възнаграждение – тоест по-добри състояния на човека, и за лошите действия – по-лоши състояния на човека. Само че целият проблем е в това какво означава по-добри или по-лоши състояния, какво означава лоши или добри действия. Тоест тук трябва да се разберем – това е не прост проблем, и ние ще видим, че като цяло грешим. Когато говорим за добри действия на човека, това не означава че някой е пожертвал за някаква организация един милион долара, или лоши състояния когато например един е навредил на друг. Може би това, че му е навредил съвсем не е предизвикано от него, а от този когото са привели в такова състояние, по някакви други причини и тъй нататък. Тоест, без да виждаме цялата система, да говорим за възнаграждение и наказание е невъзможно, просто е невъзможно, глупаво е. И след това можем да си извадим такива изводи, че човек съвсем ще се обърка и ще се отклони от пътя.”

“Как възниква болестта? Човек е здрав и изведнъж – болест. Силна болест – рак и край. Всичко се руши. Откъде се взима това? Отвътре?”

М. Лайтман: “Душата на човек е като шестолъчка, както Ви казах, която се намира във връзка с всички останали многобройни шестолъчки. Изведнъж някъде нещо се е обърнало – някой е направил нещо неправилно, аз на свой ред също съм реагирал или от сорта - в крайна сметка се образуват тези общи заболявания. Появява се някакъв грип, появява се нещо и изведнъж целият континент се поваля. Това е обща система, където всички са взаимно свързани, при това ние не познаваме природата на всеки от нас, тоест вашият въпрос няма отговор в нашата плоскост - трябва да се види целият механизъм, за да се разбере. Има конци, които стърчат и са свързани с окръжаващия свят. Искате да разберете какво се случва там? Там е целият механизъм – механизмът на връзката между нас – всички твои действия отиват натам и всичко, което се случва с теб, идва от там. И затова то няма нито начало нито край, а ти искаш на основата на това да направиш нещо – ти се намираш пред черна кутия. Тоест всичко, което правя отива там. Всичко, което се случва с мен, изхожда от там. А по-нататък? Ако това бях само аз – изпращащ натам действия, и само аз - получаващ от там действия, тоест там има някаква система, която приема всичко това и в нея има такава функция - това е кибернетика, моята специалност - няма нищо сложно: с определени въздействия върху тази черна кутия, записвайки изводи и реакциите на обратна връзка, аз в крайна сметка мога да получа представа за него - що за механизъм се намира там. А ако механизмът, който се намира там е милиарди шестолъчки, други души, които се намират в същото положение като мен - въздействат на тази черна кутия, и от там се получава реакция, и всички ние сме свързани по между си? Как мога на базата на това, че получавам само от там отдаване, не разбирайки точно какво, и не разбирайки какво точно внасям там – възмущения, сигнали, грешки, как мога въз основа на това да достигна до някакъв извод? Вие виждате в каква система стоя аз – огромна кутия с всички души, свързани по между си и към мен, слиза някаква опашчица, към моята душа.”

“Вие описахте системата от шестолъчки. Тогава се получава, че в тази система от милиарди шестолъчки, е достатъчно една шестолъчка да се предаде и цялата система шестолъчки веднага дава дефект?”

М. Лайтман: “Разбира се.”

“Една душа, един човек, веднага влияе на всичките седем милиарда?”

М. Лайтман: “Разбира се. В това е проблема. Това е катастрофа. Ето това виждане на проблема, и заставането срещу него – когато няма къде да избягаш, когато има или смърт или решение на проблема – трябва всъщност да ни доведе до поправяне. Представяш ли си пред каква задача стоим – или след секунда ще започне война, която обещава напълно да ни унищожи всички, с огромни страдания, или ние трябва всички едновременно, да се откажем от използването на своя егоизъм. Няма къде да избягаме – едното или другото, при това съвършено явно.”

“Съществуват заболявания, при които разумът на човек не е способен да възприема ежедневния живот. Например тежките психически разстройства. Какъв е смисълът на подобни разстройства, когато човек не може да извърши такова поправяне?”

М. Лайтман: “Също изхождат от тази система - не е важно, че човек не може да усети, че човек се намира в кома, болест на Алцхаймер – загуба на памет и всевъзможни подобни, да не говорим за вродените заболявания, за аутистите и тъй нататък – хиляди всевъзможни случаи. Всичко това е необходимо на цялата тази система, тъй като се явява част от нея, и тя страда от нея и е длъжна по такъв начин да реагира на него. В общата система трябва да има такива поправяния.”

“Майката пита как нейното дете ще стигне до това поправяне.”

М. Лайтман: “Не е важно как. Благодарение на това, че е включен в общ механизъм, той ще стигне до това, че той служи на този механизъм. Говоря за душата – дори не за тялото. В тялото ще има страдание, в окръжаващата среда също, но той се явява част от системата души, за които той е сериозно препятствие – той не поправя абсолютно нищо, от една страна, от друга страна от гледна точка на общата система на душите, той се явява нежив елемент – той не може сам да се променя. Затова, заедно с него се случва определено поправяне. Тоест и това е необходимо.”

“Чувал съм от един приятел лекар, че 80% от бюджета за лечение, отива за хора, които в близките три месеца, трябва да починат. Всички тези машини, които поддържат живота - как се отнася към това кабала и въобще?”

М. Лайтман: “Аз не знам доколко този процент е верен – това може да се изясни. От гледна точка на кабала, от каква гледна точка е вярно или невярно, ние просто сме длъжни да правим това и толкова. Защото ако започнем да решаваме въпроса кога човек трябва да почине, то това ще ни доведе до такива изводи, когато ще решаваме въпросите за живота на човека, и по някакви други признаци, а не само по това дали е здрав или не. Затова да засягаме въпроса за нашето право върху смъртта на човек – нямаме право.”

“Но в съдебната система...”

М. Лайтман: “И в съдебната система също на практика нямаме право да довеждаме човек до смъртно наказание. Това е изключителен случай, за който се споменава в Библията, в Тора, когато действително трябва да се прибегне към такова решение. Или това е войната. Но да произнасяш своето решение за смърт на друг човек, това е много сложно. Ако ние говорим за взаимодействие с природата, за равновесие с природата, трябва да достигнем до такова ниво на разбиране, когато прекратяваме живота на човек, тоест повече не му даваме в дадения кръговрат на живота възможност за поправяне. За това трябва да се знае точно, наистина ли за този човек няма повече възможност.”

“Тогава трябва да се забрани и правото на евтаназия?”

М. Лайтман: “А кой е казал, че трябва да го има? Ако той иска, това е негов проблем - аз казвам, че ние нямаме право да решаваме. А по-нататък ...”

“Но въпросът беше за евтаназията?”

М. Лайтман: “Това е съвършено друг въпрос и не се отнася към здравето. Човек, ако реши така - решава – не, не. Сега няма да се занимаваме с този въпрос - той е много сложен. За това трябва да знаем системата от решения, която привеждаме. Трябва много внимателно да подходим към това. Говоря за правилен живот и смърт, която може да изведе към друг.”

“Основополагащият принцип на хомеопатията е “подобното лекува подобно”. Как се обяснява този принцип от гледна точка на кабала?”

М. Лайтман: “Подобното лекува подобно – това е естествено - принцип на взаимодействие, принцип на равновесието - най-главният принцип на природата, че всичко трябва да е в равновесие. Затова ако ние се намираме в някакво наше равновесно състояние, равновесие с природата, то тя действа върху нас и при това именно както в хомеопатията – в минимални обеми, сили, мерки. Когато дори няма някакви молекули, атоми – когато всичко това е като една сила. С това е особена хомеопатията. Направено е велико откритие – че само подобието с природата лекува. Принципно на това са основани всички лечения, но в хомеопатията това е изразено много ярко, тъй като там нищо не остава – ти взимаш парченце от произволно вещество, или някаква материя, някаква химия – няма значение какво, разтваряш го до състояние, когато от него не остава почти нищо, само силата. Но ако тя е подобна на някакви твои влияния в организма, тя лекува. Подобието лекува – подобието с природата. Това е единственият закон на природата – стремеж към подобие - това е каквото ни е нужно. Затова, когато изследваме с помощта на кабала, и виждаме, че цялата природа представлява един единен организъм, който си взаимодейства така ,че всяка клетка, работи за всички останали, ние само трябва съзнателно да се включим в този организъм, в тази система, и ще бъдем абсолютно здрави на всички нива, и ще бъдем безкрайни и вечни както целият този природен организъм. А днес ние сякаш изваждаме себе си от този организъм като ракова част, желаеща себе си.”

“Кабала казва, че човек трябва да работи за благото на обществото. Така ли е? Такъв е основният закон на кабала?”

М. Лайтман: “Такъв е основният закон на природата – кабала няма закони. Както във физиката няма закони – ние не ги наричаме “закони на физиката” – това са закони на природата. Какво означава за благото на обществото – за благото на целия организъм - както клетката работи за благото на целия организъм – когато клетката живее, и той съществува. Ако тя започне да вреди на организма, тя ще го уврежда и накрая самата тя ще загине.”

“Трябва да изясним на какво ниво, защото хиляди хора, милиони хора, работят за благото на обществото. Копаят, разнасят зърно, гледат деца, лекуват, шият дрехи, раздават дрехи – милиони неща.”

М. Лайтман: “Това за благото на обществото ли го правят или за свое собствено благо? И ако им дадеш възможност да не правят това заради благото на обществото, ще престанат ли да го правят или ще го правят само за благото на обществото? Ето, аз имам възможност да направя нещо добро за обществото – правя ли го или не? Как може да се разбере това – получавам ли нещо за това?”

“Те не получават пари за това?”

М. Лайтман: “А, ти имаш предвид алтруистите.” Тук говорим за особено явление в човечеството, когато 10% - според генетиците, които са открили тази зависимост – много е интересно, че например от 6 до 10% от цялото човечество, са хора които получават наслада от това, че отглеждат, лекуват, грижат се за останалите хора, отдават на останалите хора своето внимание. По такъв начин те се изпълват егоистично. Това е просто външното им изражение. Ето вие можете да се изпълните само като се грижите за болни, правейки за другите, отглеждайки нещо, работейки – това е неговото наслаждение. Той прави това заради наслаждението. Затова това също е вид егоизъм, само че външно изглежда по друг начин. И генетиците, биолозите отбелязват, че такива хора са до 10% от човечеството. Но те по нищо не се отличават от другите – само външно така се проявяват, тоест те са същите егоисти. Например майката насила храни сина си, понеже по този начин получава удоволствие. Заради това тя е готова да му изсипе в устата цялата каша.”

“А как трябва? Да си представим, че тя е поправена, ако е кабалистка, как би хранила сина си?”

М. Лайтман: “Тя би се постарала дотолкова да се слее с него, че да почувства истинските му потребности – не тези, които тя си представя, а тези които се явяват неговите истинни природни, и ще изпълва тях самите явявайки се инструмент на напълването.”

“Не мога да си го представя с мама... Трябва да бъде като сърцето – изпомпва кръвта, но не изисква нищо за своето егоистично действие?”

М. Лайтман: “Не, на животинско ниво ние действаме по този начин – лъвът, който изяжда плячката си, алтруистично ли действа, или не алтруистично? Той действа под влиянието на природата, която по такъв начин съхранява равновесието. Ако той би правил това съзнателно, би го правил независимо от своето желание, а заради това да съхрани равновесието в природата. Както клетката – за да съхрани целия организъм, действа заради него. Трябва да я наградим с орден? И вие също. Ако това бях аз бих го правил съзнателно – тоест въпреки своето желание. А те нямат такова желание – егоистично. При човека е добавено и такова егоистично желание. И затова той не може да съхранява равновесието. А ако каквито и да са желанията му, той съхраняваше равновесието - да медал за всеки”

“В бъдеще можем да си представим, че Китай ще прави дрехите за целия свят, но...”

М. Лайтман: “Нищо няма да се промени освен намерението.”

“А ще има ли пари тогава?”

М. Лайтман: “За какво?”

“Няма да има?”

“Аз ще правя дрехи за останалите безплатно?”

М. Лайтман: “Да. И ще благодариш.”

“Че са ми дали работа?”

М. Лайтман: “Че са ти дали възможност да правиш нещо за другите.”

“И аз ще получавам удоволствие от това?”

М. Лайтман: “Ти няма да идваш заради получаването на удоволствие – не, ти ще идваш и ще извършваш тази работа, тъй като по този начин доставяш удоволствие на другите.”

“Но аз все пак ще получавам удоволствие, че доставям удоволствие на другите?”

М. Лайтман: “Не е задължително. А как тогава ще успееш да го правиш?

“Да, наистина?”

М. Лайтман: “Ти ще получиш тази сила – това се нарича сила на отдаването. Да. След това ти ще получаваш неограничено, огромно удоволствие, което ще бъде в теб еквивалентно на удоволствието на всички души в цялата система, във всички времена. Старай се и ще постигнеш това. Но не за това трябва да работиш.”

“Тоест получава се, че ако не работя за себе си, ще получа милиарди пъти повече, отколкото, ако работя за себе си.”

М. Лайтман: “Да.”

“И уловката е именно в това?”

М. Лайтман: “И не само уловката – защото работейки за себе си, ти нищо не получаваш - ти през цялото време си вредиш.”

“А когато започна да отдавам на всички, тогава получавам ли от тези седем милиарда?”

М. Лайтман: “Не, ти не получаваш за себе си нищо – ти живееш в тези седем милиарда.”

“Тоест аз усещам в тях тяхното наслаждение?”

М. Лайтман: “Да.”

“Ако майката слага в устата на детето си тази каша, която му е необходима, тя получава това наслаждение, което доставя.”

М. Лайтман: “Да.”

“Получава се буквално като Твореца.”

М. Лайтман: “Да. Ти се отнасяш към всички като Твореца и усещаш себе си на Негово място, и с такова здраве.”

“Да, може така да се каже. А можем ли да страдаме за тези седем милиарда - както те усещат всички, така и аз усещам седемте милиарда?”

М. Лайтман: “Да.”

“Само да издържа.”

М. Лайтман: “Ти ще издържиш, защото ще имаш разбиране за цялата система, ти ще знаеш причинно-следствената връзка между тези състояния. Както детето, което не иска да приема лекарството, а майката знае че трябва, иначе ще е лошо, и му го дава, слага му го в устата.”

“А кое е повече – страданието или насладата?”

М. Лайтман: “Страданието тогава няма - ако разбираш, то е заради това. Ако ти знаеш, че ние съществуваме само, за да разкрием тези моменти, когато можем да отдаваме – тогава у теб не би имало страдание. Болестта съществува само, за да ти покаже, че някъде не си поправен. В момента, в който опознаеш това място – край - на теб не ти е необходимо нищо повече, за да разбереш къде трябва да се поправиш.”

“Това, че тук ме е заболяло, не значи че тук ме е заболяло?”

М. Лайтман: “Ти все още не знаеш връзката между тук и там. Разбира се. Ако ти не можеш да поправиш това в корените му, закрепи го с лекарства, и се опитай да достигнеш корените.”

“И на урок по кабала - ние вече казахме за светлината.”

М. Лайтман: “Да, това наричаме ключа към корените. И така се изяснихме. Значи, бъдете здрави!”

“А можем ли да направим някакъв извод?”

М. Лайтман: “Изводът е да пожелаем на всички абсолютно здраве, което може да съществува само в пълно равновесие с природата. И доколкото природата е силата на любовта и отдаването, то да се излезе на такова ниво на равновесие с природата е възможно само с любов и отдаване. Когато човек достигне такова състояние, то той действително получава висше лекарство, висша светлина, която го прави абсолютно здрав – вечен, съвършен, хармоничен с цялата вечна съвършена природа. Ето това ние всички трябва да постигнем. Така че, бъдете здрави!”

Отговори на М. Лайтман на актуални въпроси

Фото