Великите хора за кабала

Кабалистите за кабала

Ако обърнем внимание на един известен за всички въпрос – аз съм уверен, че всички съмнения за необходимостта от изучаване на кабала ще изчезнат от полезрението. Става дума за горчивия, въпиющ за справедливост въпрос, който задава всеки роден на земята: “В какво е смисълът на нашия живот?”                               

Й. Ашлаг [i] “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”

Абсолютното задължение, възложено на всеки – да се занимава с кабала, без нея човек не може да достигне целите на своето творение. Затова ние постоянно се въртим в кръговрата на живота и смъртта, едно поколение си отива друго идва – така до нашето поколение, което представлява остатък от душите, които не са достигнали целта, заради която са създадени, защото не са удостоени да достигнат тайните на мирозданието в миналите поколения, в които вече са били тук.

Й. Ашлаг “Предисловие към книгата Устата на Мъдрия”

Да се разбере управлението и замисъла на Висшето Желание, защо са създадени всички тези създания – това е предмет на науката кабала. Какво иска Творецът от своите създания, какъв ще бъде краят на кръговратите на света, неговите тайни – всичко това го изучаваме като физика на висшите сфирот.

РАМХАЛ [ii] “Даат Твунот”

Има тъмнина, която покрива човешките очи, пуска хората в изучаване на природата, от което те вече не усещат Твореца като Висш управител на всичко, а смятат, че всичко зависи от природата, късмета и случайността. Науката също им помага в това. Затова хората изобщо не усещат вътрешното управление на мирозданието. И така се спускат до най-низшето ниво толкова, че забравят кабала, не разбират истинското управление, следват природата и очите им не виждат Висшето управление.

РАМХАЛ “Адир ба Маром “

За когото мъдростта на кабала е неизвестна, този може да постигне само външното, видимото, материалното. Но главното - това е вътрешното, постигнато по пътя на вътрешно управление.

РАМХАЛ “Адир ба Маром “

Постановлението отгоре за забрана на откритото изучаване на Кабала е действително само през определен период от време – до края на 5250 г. [1490 г. н.е.], от това време нататък  се отменя това постановление и се разрешава открито да се изучава  “Книга Зоар”. А от 5300 г. [1540 г. н.е.] заниманията с тази мъдрост се смятат за висше предназначение и всички, както възрастни, така и деца, са длъжни да се занимават с нея, както е казано в “Рейа Меемна”.

А. Азулай [iii] “Предисловие към книгата Ор Хама”

Изучаването на “Книга Зоар” в наше време е настоятелно необходимо за защитата от злото, тъй като разкриването на мъдростта именно в това лошо поколение е необходимо, ЗА ДА имаме щит, с който да се задържим за Висшата сила. Предишните поколения са били по-близо до Твореца, но нашето, отдалечено от Твореца поколение може да бъде защитено само от кабала.

Я. Цемах [i] “Предисловие към Дървото на Живота”

 Именно това поколение, толкова празно и отхвърлящо всичко е по-достойно от другите за Висшата светлина.

А. Кук “Игрот“

В днешно време е абсолютно необходимо овладяването на кабала. “Книга Зоар” е задължена да прокара пътя към вратите на освобождението.

А. Кук “Игрот“

Философите за кабала

„Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Затова той трябва да бъде наречен кабалист... Той е първият, който превежда неизвестната за съвременниците му дума „кабала” на гръцки език с думата „философия”.

И. Рейхлин [v] „Изкуството кабала”

„Същото това тълкование на Закона (vera illius legis interpretatio), което било разкрито на Мойсей в Божественото откровение, се нарича „кабала” (dicta est Cabala), което при юдеите означава „получаване” (reception)”.

Дж. Пико де ла Мирандола [vi] „Реч за достойнството на човека”

„Кабала се нарича способността за извеждане на всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей”.

 П. Риций [vii]

 „Буквалният смисъл на (Писания) се подчинява на условията на времето и пространството. Алегоричния и кабалистичен смисъл остава за векове, без времеви и пространствени ограничения”.

 П. Риций

 Кабала не ни оставя да прекараме живота си в прах, а издига разума към върха на познанието.

 И. Рейхлин  „Изкуството кабала”

 „Изучавай кабала (artem cabbalisticam), тя ще ти обясни всичко!”

 Т. Парацелс [viii] „Парагранум”

 „Адам – първият човек знаел добре кабала. Той познавал всички обозначения на нещата и затова дал на животните подходящи имена, които по съдържанието си показват тяхната природа”.

 К. Шпренгел [ix] „Скица на прагматичната история на лекуването”

 „Общо съществуват две науки: ... Едната се нарича комбинаторика (ars combinandi) тя е мерило за прогреса в науката... Другата разказва за силите на Висшите неща, които са по-високо от Луната и които са част от природната магия (magia naturalis). Двете заедно се наричат от юдеите „кабала”.

 Дж. Пико де ла Мирандола  „Съчинения”

 „Битие или език – това е адекватният субект на науката кабала... Затова става ясно, че нейната мъдрост в особена степен управлява всички останали науки”.

 Р. Лулий [x] „ Съчиненията на Раймонд Лулий”

 „Науки като теология, философия и математика взимат принципите и корените си от нея [кабала]. Затова всички тези науки (scientae) са подчинени на тази мъдрост (sapientia); и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила и затова тяхната аргументация е недостатъчна без нея”.

 Р. Лулий „Съчиненията на Раймонд Лулий”

 Кабала дава непроизносимо име на висшия принцип; от него тя извежда под формата на еманация на втора степен четири принципа, от които всеки се разклонява на дванадесет, а те на свой ред – на 72 и т.н... до безкрайни следващи разклонения, както съществува безкрайно количество видове и под видове... В крайна сметка се получава, че всичко Божествено може да доведе до един Първоизточник, също както и цялата светлина, която свети от векове и сама по себе си и изображенията, които се отразяват в множеството огледала и в толкова отделни предмети, може да доведе към един идеален формален принцип – източника на всички тези изображения.

 Дж. Бруно [xi]  „Италиански съчинения”

 „Тъй като хората не са имали верния ключ към Тайната, то страстта към знания, в крайна сметка е била сведена до различен род нелепости и поверия, от които възниква „вулгарна кабала”, която е далече от истинската кабала, а също различни фантазии под лъжливото наименование магия и с това се пълнят книгите”.

 Г. В Лайбниц [xii] „Философски трудове”

 „Истинска естетика – това е кабала”.

 Ф. Шлегел [xiii] „ Издание на критиката на Ф. Шлегел”

 Кабалистичния подход към Библията – това е херменевтика, която отговаря в убедителна форма на самостоятелността, на чудесната оригиналност, многостранност, всеобхватност, неизмеримост на съдържанието.

 Й. В. Гьоте [xiv] „Материали към история на учението за цветята”

 „Кабала не е продукт на Средновековието, нито на александрийското мислене. Незаличимият печат на нейния древно-еврейски произход и съществената разлика от неоплатоничното учение, виждаме в особения първобитен реализъм и целенасочен монизъм на този своеобразен възглед за света. Характерно за цялата гръцка философия и изцяло съхранената в неоплатонизма противоположност между света на постигнатите чрез ума същности, областта на истинското, действително битие и света на материалните явления – тази дуалистична противоположност отсъства в кабала (за нея материалният свят е само последната, крайна степен на реализация и въплъщение в истинската същност)”.

В. С. Соловьов [xv]  „Събрани съчинения”

„Идеята за човека като за микрокосмос, толкова многократно изказвана във философската литература от старото и новото време, никъде не получава такова задълбочено тълкувание, както в кабала”.

С. Н. Булгаков [xvi] „Светлина в Навечерието”

 „В кабала самоосъзнаването на човека достига до върха”.

Н. А. Бердяев [xvii] „Философия на свободата. Смисъла на творчеството”

[i] Йегуда Ашлаг (Баал Сулам) (1884-1954) – най-великия кабалист на XXвек. Името на “Баал Сулам” му е дадено от познавачите на ТОРА СЛЕД написания от него КОМЕНТАР „СУЛАМ” [Perush Ha-Sulam] (иврит – букв. Стълба [в духовния свят] на “Книга Зоар”. Смята се за основоположник на съвременната наука кабала, тъй като е създател на новия подход към трудовете на АРИ.

 [ii] РАМХАЛ – рав Моше Хаим Луцато (1707-1746) – най-великия кабалист на Италия. Впоследствие се премества в Амстердам, после в Акко (Израел), където живее през последните години от живота си.

 [iii] Рав Авраам бен Мордехай Азулай (1570-1644) кабалист от Мароко

 [iv] РАВ Яаков Цемах (16 век) – кабалист, ученик на сина на Хаим Витал. Роден в Лисабон, впоследствие преминал в Йерусалим.

[v] Йохан Рейхлин (1455 – 1522) – немски хуманист и филолог, един от най-добрите специалисти по древни езици-латински и особено иврит и древногръцки. Работил е като личен съветник на императора на Германия и е бил близък на главата на Платоновата Академия ( Дж. Пико де ла Мирандола и др.)

[vi] Джовани Пико де ла Мирандола (1463 – 1494) – италиански учен от епохата на Възраждането. Неговите философски възгледи съчетават неоплатонизма и учението на кабала. Пико де ла Мирандола учи в университетите в Болоня, Ферара и Падуа, владеел иврит и арабски, изследвал е кабалистичните трудове, Тора и Корана като ги чете на оригиналния език.

[vii] Паул Риций (1470 – 1541) доктор по медицина и професор по философия в университета в Павия. Работил е като лекар и личен съветник на император Максимилиян I, а също и личен възпитател на принца, наследник на Фердинанд I.

[viii] Теофраст Парацелс (1493 – 1541) швейцарски лекар и естествоизпитател, един от инициаторите за прилагане на лечебните химически препарати в медицината. Смята се за родоначалник на съвременната наука.

[ix] Курт Шпренгел (1750 – 1816) - немски лекар и ботаник. Посветил много време за изследване на историята на медицината и ботаниката. Прославил се, преди всичко, благодарение на приноса си в съвременната наука, изразен в стимулиране и поощряване на микроскопските изследвания на тъканите на развитите растения.

[x] Раймонд Лулий (1235 – 1315) – философ и писател. Смята се за изследовател на своето време в областта на кабала и исляма. Отрича алхимията, анализира и развива учението за логиката. Това го довежда до изобретяване на първата логическа машина.

[xi] Джордано Бруно (1548 – 1600) – италиански учен, философ, поет и астроном. Преследван от католическата църква заради своите възгледи, бил е принуден да бяга от Италия във Франция. При завръщането си в Италия е обвинен в ерес и е изгорен на кладата. Джордано Бруно формулира цяла серия космически теории, които са изпреварили времето си: теория за съществуването на други планети, за въртенето на Слънцето и звездите около оста им, теория за съществуването във Вселената на безбройно множество тела, подобни на Слънцето. Бруно опровергава погрешното средновековно разделение между небето и Земята.

[xii] Готфрид Вилхелм фон Лайбниц (1646 – 1716) – виден немски философ, физик, математик, историк, дипломат; един от най-универсалните и продуктивни учени на XVII в. Лайбниц въвежда термина „функция”, разработил диференциалните и интегрални изчисления, а също и двоичната система, която е основана съвременната област на електрониката и компютрите.

[xiii]Карл Вилхелм Фридрих фон Шлегел (1772 – 1829) – немски критик, философ, езиковед, писател. Идеолог на немския романтизъм, основоположник на съвременната „история на идеите” и „история на духа” (Geisteswissenschaft) и съвременните исторически науки.

[xiv] Йохан Волфганг Гьоте (1749 – 1832), един от най-великите деятели на културата в световната история, писател, поет, драматург, мислител, хуманист, политик и учен. Гьоте се смята за един от най-влиятелните писатели в немската литература на XVII – XIX векове. Направил е безброй открития в биологията, оптиката, акустиката, геологията, метеорологията, цветоусещането, психологията и физиологията на зрението.

[xv] Владимир Сергеевич Соловьов (1853 – 1900), руски философ, поет, публицист и литературен критик.

[xvi] Сергей Николаевич Булгаков (1871 – 1944), руски философ и богослов, икономист, публицист и общественик.

 [xvii] Николай Александрович Бердяев (1874 – 1948), руски философ и публицист.