Надявам се, че сега така ще се подготвим за следващия конгрес, че след това ще получим един толкова дълбок и красив удар и ще почувстваме упадък на силите, безпомощност. Но сме длъжни да се подготвим така, че това да не ни „събори от седлото”.

Преди всичко ще разберем как трябва да молим, а това е най-важното, това е което не ни достига и то е възможно само във връзката между нас. Сам човек не е в състояние да достигне до молба към Твореца по време на падение. Тя може да бъде само проста молба за помощ, защото на човек му е зле. Спасението е в това да искаме всички заедно да се съединим и тогава това ще бъде качествено падение. Тогава няма просто да се чувстваме зле, иначе би било лъжа. Било ни е добре, защото сме били слети в едно, а сега не, сега ние сме длъжни да пожелаем да излезем от падение не защото ни е зле, а защото не се обединяваме. В това е подготовката и тогава в бъдеще ние вече ще можем да се повдигаме.

Предвижването по принцип зависи от един много неблагоприятен параметър - имаш ли сили да понесеш падението и да го използваш правилно? Защото свише Висшето управление води разчет подобно на това как ние водим разчет по отношение на малкото дете. На него му дават точно толкова, колкото е нужно плюс още малко. Така е и в игрите и в силата, която трябва да приложи и в това, което сякаш то строи... И всичко това в съответствие с неговата възраст. Ние проверяваме какво е било вчера и в съответствие с това решаваме какво можем да му дадем днес, за да не бъде прекалено много и за да можем след това да добавим още малко отгоре. Важното е то да бъде в състояние да го изпълни, важно е да не даваме на тригодишно дете да решава проблеми предназначени за пет годишни – то не ще е в състояние да го изпълни. Трябва да му даваме това, което е подходящо за неговата възраст плюс „още един ден”. Ето и на нас ни дават по такъв начин и всичко зависи от подготовката ни.

Нашата подготовка е в избора на обкръжение, както е написано в статията „Свобода на волята”, тъй като по време на падения човек няма от къде да вземе сили освен от групата. Колкото повече човек влага в групата своите сили, обединение, толкова повече той е слят с нея, толкова по-лесно е да получи от нея ответна помощ по време на падения. Това работи по същия принцип, по който работи сърцето ни – съкращава се и се разширява, така работят и белите дробове, а и цялото ни тяло работи така - отначало поема, а след това отделя от себе си отпадъци и т.н. Живота винаги върви в две направления: съкращение и разширение.

Така и човек е длъжен да взаимодейства с групата. Той трябва да и дава всичко, което има, т.е. да се „разширява” по време на подем, а по време на падение „се съкращава” и тогава групата му връща. И отново, както и сърцето, той се разширява и свива и получава обратно от групата. Най–истинските видове подготовки са конгресите. По време на подготовката за тях ние влагаме много в групата, в разпространението. Сега се намираме в навечерието на ноемврийския конгрес и влагаме много в другарите си. Бихме искали нашата комуна да бъде колкото се може по-силна, за да имаме колкото се може повече сили. Освен това ние искаме да се разширим в Израел, искаме да се разширим в целия свят. Колкото и хора да се присъединят – те също ще се наричат група – колкото и хора да са, това е нашият принос по време на подготовката за конгреса. Това е истинската подготовка, а не всякакви там вечери на културата, които по същество са абсолютно външни неща, такива като храна и оформление на злата. Тези неща изобщо не са важни, те са второстепенни. Най-важното е доколко ние желаем преди конгреса да се обединим, за да можем с един мощен удар да се сдобием със силата на обединението – това е приносът на всеки един в групата.