Целият ни живот, цялото ни предвижване се състои от подеми и падения. Нищо не ще постигнеш, ако не се стремиш да се движиш напред, но дори и ако се движиш напред, единият крак остава назад. С единия крак – напред, а другия остава отзад – така се движим. Дишането се осъществява с помощта на свиване и разширяване, биенето на сърцето е на същия принцип. Обмяната на веществата става като нещо се приема и отделя, изхвърлят се отпадъците. Освен неживата материя, растенията, животните и човекът винаги извършва движения, противоположни едно на друго. В духовното ни придвижване тези противоположни движения се наричат подеми и падения. Но в действителност между тях няма разлика. Нима ти можеш да дишаш само като вдишваш, без да издишваш? Не! Затова тези два процеса са важни, те са като едно цяло. Само ние, защото това вече е вътре в чувствата ни, се отнасяме добре към подемите (те ни дават приятни усещания), а лошо към паденията, защото не ни дават добри усещания. Не си даваме сметка за това, че в нас се разкрива нов хисарон, че е възможност за ново, още по-голямо вдишване, че всеки път правим две крачки напред и една назад и пак две напред и една назад. Така се придвижваме. Паденията умножават подемите двойно, това е цяла една наука, която трябва заедно да изучим. Много се надявам, че сега при подготовката за нашия голям конгрес през Ноември, който ще се състои в Израел ние ще се научим заедно на това и на конгреса ще осъществим голям подем. Падението, което разбира се ще последва след това ще използваме за нов подем. След тъмнината ще последва светлина. Ще се надяваме да постигнем такова съединение между паденията и подемите, че да привлечем светлината, която се разкрива по време на подема и да я използваме по време на паденията. Ако се повдигнем над паденията, на тази степен, която е била при подема, то там ще разкрием светлината. На подема на нас не ни достига въодушевление, но сме длъжни да присъединим към него голямо желание, а то идва след подема. Съединявайки ги заедно ще успеем да разкрием светлината.
Въпрос: Може ли да се каже, че стимулаторът е материален отпечатък на съединението на сърцата ни? Че ние просто не чувстваме това съединение на сърцата?
Да, а там можем да го почувстваме. Аз влизам тук и като всички отговарям на въпросите. В същото време, когато се намирам там, аз се въодушевявам, аз чувствам тази сила, която присъства там. Това ми дава много силни вибрации. Фактът, че извършвам тези действия ми позволява да вляза във връзка с другите и чрез такива изкуствени, нека дори да са малки връзки, аз чувствам каква мощна сила присъства там. Всички влагат там своите надежди за бъдещо изправяне. Те ги влагат тук и аз чувствам какво въздействие ми оказва това. Подобно е на Манна. С помощта на тази игра на „въпроси” и „отговори” ние се обръщаме към Твореца, за да ни помогне. Това е велика сила! Мен това страшно ме впечатлява. Не го ли чувствате? Ще почувствате.
Въпрос: А какво ако там все още се чувстват само въпроси и отговори?
Съгласен съм, там всъщност нищо друго и няма. Но когато отговаряш на тези въпроси, постарай се да бъдеш малко по-чувствителен, постарай се да вложиш малко повече чувства!
