Ние не възнамеряваме да воюваме с нашите материални желания, с нито едно от тях. Ако искаме да ги изменим, то от самото начало се задължаваме да мислим само за едно решение – за светлината, връщаща към източника във всичко, дори в нашата действителност. Тогава ние се занимаваме в привличане на светлината или придвижване към светлината – това означава, че се придвижвам към поръчителство, в което се намира тази скрита от мен светлина.
Този, Който организира в мен всичко, както в този свят, така и в следващия и в двата заедно. Няма никой освен Него! От мен зависи само едно и това в действителност е единственото мое свободно действие – поръчителството. Светлината, възвръщаща към източника, преминава през поръчителството. Поръчителството е състояние, в което искам да се намирам всеки един миг. Tова е състоянието на изправената мрежа, свързваща душите, което аз поддържам. Трябва през цялото време все повече и повече да удържам състоянието на поръчителство докато не достигна до съвършена връзка. Длъжен съм да правя това не само по време на занятия, а и светлината не въздейства само по време на занятия. Където и да се намирам, през времето, когато се занимавам с поръчителство и го изпълнявам, аз пробуждам светлината, възвръщаща към източника, поради това, че толкова се стремя към нея. Това се нарича награда в съответствие с вложението. Аз получавам ответна реакция в степента, в която се стремя към нея.
