60 секунди за Песах
Песах е особен празник. Той олицетворява изхода на човек от усещанията само за нашия свят, в усещането на духовния свят. Всъщност, всичко което трябва да направи човек в своя живот е да излезе от Египет. Не от този Египет и не от този, а от днешното ни състояние, състоянието на изгнание от Висшият свят, в усещане на вечност и съвършенство.
В Агада е казано, в началото праотците ни са се занимавали с идолопоклонничество. Идолопоклонничество се нарича следването на природните ни егоистични желания. Аз не обожествявам вятъра, дъжда, луната или слънцето. Святост се явява само моя собствен егоизъм. Напълвам желанията си, покланям им се, просто живея в тях, това е и нашето състояние преди изхода от Египет.
Най-силното егоистично желание у човек се нарича фараон. Агада описва възможност човек да преодолее егоизмът си, да излезе от властта на фараона, като извърши определени духовни действия, последователността на която се нарича „седер песах”, „пасхална трапеза”.
