3 ноември 2013 г.

Предстои ни последната лекция, или занимание, или беседа на този конгрес. Нека да обобщим, да си поприказваме за миналото, сегашното и бъдещето.

Науката кабала преди е била теоретична наука, ако не броим единичните личности, започвайки от Адам, които са могли да я реализират през вековете  човешка история. Кабалистите са се събирали заедно в група: понякога по 5-6 човека, понякога дори по 10, и по този начин са реализирали науката кабала, тоест реално са постигали Висшата сила на природата, съединявали са се с нея, плували са заедно с нея, следвайки нейното течение, нейната програма на сътворението и са достигали пълното разбиране и пълното сливане с тази програма – така наречения «махшевет а-брия» (Замисъл на творението, мисълта на творението). Това човек трябва да достигне.

Това състояние трябва да достигнат всички – всички, които са се отделили от Адам и сега се явяват като седем милиардното човечество. Както е казано, всичките хора, наречени «бней адам» (синовете на Адама), в крайна сметка чрез взаимната свързаност помежду си трябва да създадат този единен образ, духовният образ на такова кли, на единното желание, което се намира в пълната свързаност, в пълното сливане с Твореца.

Историята на човечеството познава единици, постигнали това, но като краен резултат – те не са единици, тъй като историята е дълга - вече 5770 години. Така че тези хора са милиони. И те, техните желания, поправените желания, в по-голяма или по-малка връзка с Твореца, която те са постигнали, намирайки се в този свят, в този живот, ни помагат. Това е повече или по-малко поправената част от цялото това огромно желание, наречено Адам - от «едаме ле ильон» - да се постигне подобието с Твореца.

Днес наближаваме такова състояние, когато огромните маси хора усещат необходимост от разкриването на смисъла на живота, на неговата цел. В това ни помагат няколко сили.

Силите, които ни тласкат отзад, карайки ни да страдаме в ежедневието си: неуреденост, спадовете, кризата… Макар че „криза“ на гръцки означава «раждане на новото, преобразяване“, то все още не разбираме тази дума по този начин. Засега я схващаме спрямо предишния ни живот – като падение, а не като възможност отново да се родим, както е името на конгреса ни – «Зората на новия свят»: новият етап в развитието на човечеството.

Не става дума за смяна на една формация с друга: например, робовладелчески строй с феодален, феодален - с капиталистически, капиталистически - с някакъв демократичен, с постмодернистски и така нататък... Не. Става дума за раждане на нещо абсолютно ново, базиращо се на абсолютно ново условие: не върху разобщаването, не върху конкуренцията, не върху разделяне и взаимна омраза и така нататък, тоест върху нашия егоизъм, става дума за конструкцията, изградена с помощта на връзките помежду ни. По този начин ще се намираме в хармония с Висшата сила, която ще царува в нас, ще ни напълва и оттук нататък заедно с нея ще плуваме по течението на единното ни развитие.

Такова състояние трябва да достигнем. Затова от едната страна към него ни тласка кризата, а от другата – една банална апатия, тоест нежеланието изобщо да продължаваме никому ненужното „развитие».

Тоест, дори ако ни предложат нещо велико, нещо огромно: да спечелим, да се намърдаме някъде, да разкрием нещо невиждано, да се устремим, да полетим – вече не го искаме. Тоест, както е казано: «Няма по-мъдър от опитния ». От опита си вече разбираме, че това няма да има смисъл, жалко е да хабим силите и да започваме. Каквато и работа да започнем, предварително виждаме нейният край, нейната криза, нейната празнота и обреченост.

Значи, от една страна, кризата и материалната безсмисленост на нашия живот ни тласкат към целта, а от другата страна - духовната безсмисленост, отсъствието на вътрешното напълване.

И освен това, има хора, които не само поради тези причини са устремени към търсенето на смисъла на живота, а които са увлечени напред от точката в сърцето – това е напредналата част от човечеството (такива като нас). Сега вече те са много. Виждате, добивате представа, колко другари сме разкрили на този конгрес  допълнително?!

Нека да видим. Кажете числото! 200? 200 човека. А общо колко сме тук? Казват – 600. Тоест една трета част от нас не ни е била известна и изведнъж тя се изяви, присъедини се към нас.

Представете си, че те, които се занимават с нас в целия свят... колко са изобщо? В действителност те са много милиони – тези, които се интересуват, занимават. Изведнъж отнякъде се появяват. Те са се занимавали, някъде нещо са прочели, слушат лекциите, участват в нещо, но засега не им достига вътрешния импулс, за да дойдат и да се съберат с нас, да се присъединят към нас.

Бъдете сигурни, че те са гледали целия този конгрес и че те са завиждали на всичките участници в него. Но съществува все още една вътрешна спирачка – всеки от нас знае за нея – «ех, не ми се иска, уморен съм, може би друг път...». По този начин отлагаме много пъти. Нали? Това се случва с всеки.

Така че тази тежест работи във всеки, но полека-лека, постепенно те се приближават. Така че, в действителност сме много повече, отколкото виждаме сега.

А, освен това, трябва да вземем под внимание, че менталността притиска човека, навикът (втората природа), особенно в Европа - най-развитият континент, най-прогресивният, по принцип. Под прогресивен се подразбира, че е преживял най-много и е изминал най-дългия исторически път. Той е и най-грохнал (нали?), най-неподемен, но в същото време той е най-водещият. Въпреки всичко. Ако нещо се случва в Европа, това винаги по някакъв начин рефлектира в целия свят. Защото светът, в крайна сметка, се подхранва от Европа, не от Америка.

От Америка идват само доларите, технологията, например, може би още нещо, но не и духът, не образованието, не възпитанието, не някаква следваща парадигма на човечеството. Тя не произлиза оттам.

Затова за нас е много важно да развиваме Европа, като най-прогресивната, дори бих казал, като най-презрялата част на човечеството. Макар че често чувате от мен как с отчаяние говоря, че не вярвам изобщо в тази Европа и в нейната възможност да се отърси от старото, да се ободри, да премахне тази своя одъртялост, старост, слабост. Но като цяло именно нейното устройство, общата взаимозависимост, в която европейците, без да знаят защо, сами са се вкарали, - всичко това е по програмата свише. На нас е ясно защо всички тези държави са се вкарали в такава взаимозависимост.

От една страна: те са такива егоисти, между тях има такива противоречия, между всички тях има такава страшна история - войни, ужасен антагонизъм. От друга страна, те внезапно са се обединили в такава зависимост, от която няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш. Сами не зная, какво да правят с това, но принципно, именно това ще ги накара по-бързо да осъзнаят необходимостта от истинското обединение. Така че трябва да работим с Европа. Ако преуспеем в това, ще имаме много серьозен пример, демонстриращ методиката на правилното развитие на цялото човечество.

Не напразно Европа изживява такава бушуваща интеграция на другите народи: всички, цяла Северна Африка, цяла Азия се устремяват към нея, всички бивши колонии – зависимите държави - се устремяват към своите доминиони. И като резултат  виждаме, че се случва огромно, огромно сливане, съединяване. Макар че то се случва с борба, с отчуждаване, с невъзприемане, но това е нещо обичайно за първите етапи на всяко смесване.

Трябва да внесем в това смесване методиката ни. Напълно е възможно, че тя ще се развива повече в средите на мигрантите, отколкото у местното население, трябва да се провери и това. Спомнете си, как се разпространявало христианството. Това е била религията на робите в Древния Рим, която римляните са мразели, презирали, смятали за достойна за робите – нека се занимават с това, щом им харесва, щом им дава сили да търпят властта на Рим. А накрая от робите, докарани в Рим от целия свят, тази религия е преминала към самите римляни.

Същото се случва и сега – трябва да се опитваме да провеждаме интегралното възпитание не само в средите на местното население, а да проверяваме как то въздейства но новодошлите. Защото Европа, сега вече го знаем, това е досущ Древен Вавилон.

У нас се получава много интересен конгрес, събрание. Първият, бих казал, до такава степен сериозен интегрален конгрес, който е насочен именно към практическото използване на кабала. Не така, както теоретично са яизучавали мнозина. Известно ви е, че по кабала се пишат дисертации, нея я обсъждат навсякъде, сякаш хората нещо разбират в това, без да са постигнали Висшия свят. Смятат, че изобщо нищо не трябва да постигат, трябва просто да четат и това е всичко, в това е цялата наука.

А ние, като резултат, сме отработвали основните принципи на реализацията на кабала във всеки от нас. Това е най-действеното, което сме постигнали в действителност. Много съм доволен, че конгресите ни вървят по нарастваща траектория, че те са насочени все по-практично. Вместо да изучаваме всякакви светове и всичко, което взаимодейства в тях, трябва да постигнем на практика кое е това. Да разкрием – и тогава всичко това ще говори в нас.

Има хора, които са теоретици, тях ги интересува самата чистата наука, те се занимават с нея, не знаят, какво представлява всяка сфира, не чувстват нейните свойства. Но те знаят, че „това преминава натам“, „онова – насам“..., изучават механичните закони и жонглират с тях в ума си.

Кабалистите се смеят над това. Защото най-главното се реализира в правилото «Възлюби ближния както себе си». Когато човек се издига над своя егоизъм, тогава започва да разкрива в себе всички тези свойства; когато цялата духовна стълба започва да работи в него, той започва да постига начина, по който може да я изкачи, какво при това променя в себе си и какво вижда, усеща, и как се променя около него цялата матрица, цялата програма, вътре в която той се намира.

Сега се намираме в програмата: пред нас е тази сцена, която днес представлява целият свят – програмата, работеща в нас сега. Ако променям свойствата си, променяме и програмата. Тоест, осветявайки ме, Висшата светлина провокира в мен абсолютно различни картини, образи – виждам различен свят. Виждам го прозрачен, виждам как той се управлява, виждам в него присъствието на Висшата сила – Твореца. По този начин вървя напред, постоянно постигайки Твореца, все повече и повече разкривайки във връзката между хората и неживата, растителната и животинската природа тази Единна сила.

Това се постига практически. Трябва не само да не забравяме за това, но и да го  реализираме в действията си. Има няколко основни правила, които сме изучавали: чрез себе си, в център на групата, към Твореца, тоест към тази Единна сила, която там трябва да се разкрие – по този начин постоянно се устремявам. Това е първото.

Второто се състои в това, че всичко се управлява от Твореца. Трябва да виждам целия свят във всеки момент като даденост, която Творецът предизвиква в мен. Каквато и да ми се струва тя, възможно неприятна, дори в най-лошите й прояви, трябва да разкривам Него, именно Него, едината сила, която ми се представя по този начин, провокира в мен такива свойства, такива усещания, такива картини.

Трябва да одобрявам това състояние, а то очевидно ми се дава именно в такъв отрицателен, вълнуващ, пълен с опасности, несъвместимости, безредици, несъвпадения вид - това, което се случва, с това, което изучавам – ми е дадено специално. Ако съм объркан, сериозно объркан, значи съм в състояние да разплета тази заплетеност. Тоест, ще внеса в този мой свят едината Висша сила, от която всичко произхожда, цялата картина, ще се свържа с нея.

Това трябва не само да изучаваме, а да реализираме помежду си. Трябва взаимно да се подкрепяме в това, заедно така да се насочваме, да се настройваме на Твореца, за да може Той наистина да се прояви във всичките ни усещания, в разума, с цел да можем цялата тази програма правилно да реализираме. Това е възможно и това е близо.

Конгресът се е превърнал в конгрес на обединението и конгрес на разпространението. Много съм доволен, че на него са се запознали различните групи, че са заложени те на единни групи във всяка страна и връзките между групите. Надявам се, че ако в някаква страна са съществували няколко групи, оттук нататък те ще започнат да се обединяват и  групите, които днес ме чуват, и единичните слушатели, които се намират в европейските държави, ще започнат да се стремят към тези групи и да се включват в тях виртуално, а може би дори и физически.

Призовавам другарите ни в целия свят да заздравяват връзките си с европейските групи, да им помогнат за обединяване; да разберат, че освен обичайния ни егоизъм, който никак не се стреми към обединяване, тук съществуват още много-много-много всякакви стари претенции – държавни, национални, културни, ментални, исторически  и така нататък, че има нужда от помощ за тяхното преодоляване. Ако направим това, наистина ще създадем интегралното кли с огромна сила - над всички възможни различия, ако създадем нашия съюз.

Това не е нова методика, но трябва да създаваме нови варианти на обяснения, които да подхождат за всяка европейска страна и за всички заедно. Трябва да пробваме по някакъв начин да въздействаме на манталитета на всеки народ. Надявам се, че в крайна сметка ще стигнем до контакт с европейското правителство.

Надявам се, че системата на интегралното възпитание ще започне да прониква в учебните заведения, в училищата, във най-различни предприятия до такава степен, че постепенно ще стане известна на широките кръгове на обществото, те ще видят в нея възможност за решаване практически на всичките си проблеми. В действителност, днес никакъв проблем – нито обществен, нито политически, нито икономически не може да бъде решен, освен ако той не се решава в интегрален стил.

Това трябва да бъде абсолютно ясно, ако не е ясно, задавайте въпроси, ще обяснявам. Ние имаме не малко проблеми откакто човечеството е навлязло в този период, – вече дълги години то се намира в тях. Баал Сулам посочва дата - поне от 1995 година. Тоест, ние се намираме на такъв етап от развитието си, на който само интегралният подход може да реши проблемите ни. Нищо друго няма да свърши работа.

Затова ще наблюдаваме постоянни спадове, постоянно продължаващата се криза, докато не започнем да я обясняваме правилно (под «ние» подразбирам хората изобщо, не само нас), докато хората не започнат правилно да я разбират: че това е само бифуркация, точката на пречупване, от която ще започнем да вървим нагоре, но според съвсем друг принцип – според принципа на обединяване, а не на конкуренцията.

Това трябва да бъде обяснявано. Трябва да пишем за това, а ние имаме виртуалните средства на информацията, трябва да създаваме най-различни клипове, обяснения, блогове – всичко, което е възможно. Колкото сте повече, толкова по-голяма възможност съществува, че информацията ще минава не само като мисъл някъде в общата част на интернета, а хората ще я забележат, хората ще я четат, хората ще свикват с решенията, макар че това е сложно. Представяме си как човек, който абсолютно няма отношение към обединяването, който винаги и във всичко го е презирал, изведнъж ще започне да разбира, че именно в него се намира реалното решаване на всички проблеми на човечеството.

Трябва да създадем и да укрепим идеологическия център на Европа (нашият идеологически център), който ще ръководи всичките европейски групи, всичко:  методиката, цялата методология на разпространението на интегралното образование. Трябва, естествено, да организираме (и вече ги има) групите на преводачите, групите за обработката, на цензорите – всичко, което ни е необходимо за правилното разпространение в масите, за разпространението в интернета: книгите, най-различни други средства на информация. Но най-главното е да има единен център.

Той може да съществува в няколко страни, свързан помежду клоновете си. Днес изобщо така се работи. Американците, например, имат предприятия в Далечния Изток, в Индиия и така нататък, Европа също – някъде в Африка, например. Тоест, не е задължително физически да се намират на едно и също място. Но сме длъжни да създадем такъв център, където ще се намират сериозните ни сили – жените, мъжете – да работят над създаване на съдържанието, на правилното съдържание на интегралното образование. Това е необходимо.

Готов съм да участвам в това на всякакви условия, както ви е угодно. И другарите ни във всичко ще ви подкрепят: в това число и московчаните, и другите мощни и сериозни сили от другите градове на Русия, ако трябва и от Америка. Общо взето ще намерим сили, трябва само да създадем много сериозен идеологически център тук. И в близост до него трябва да се намира изпълнителен център - хората, които обработват, печатят, превеждат, готвят всичко за издаване; хората, които се занимават с интернет-разпространение и така нататък.

Трябва да има и малки студиа, на няколко места, различни. Има групи, които ще разработват съдержания за децата, за възрастни и така нататък. Всичко да е пригодено за местната публика, ако това е възможно. По принцип, разликата е много малка във виртуалното образование, в интегралното образование в различни части на света и за различни хора, и с различната менталност. Необходима е само незначителна външна разлика, в стила може би, не повече. Това явно няма да представлява проблем.

Основната работа е извършена, тя ще се провежда и по-нататък – в Москва, Новосибирск, Красноярск, Питер, Киев, Перм – това е в Русия. И в Европа има наченки на това, разбира се и в Израел. Нашият център работи и в Америка. Така че трябва да правим съвместни усилия и да създадем такъв европейски базов център. Ще го ръководим, ще го разширяваме, ще му помагаме – всичко, което трябва, ще бъде направено. Така че, ако чуете за такива мероприятия, моля всички вас и всички, които се намират във връзка с нас сега, – присъединявайте се! Нека да започнем да съживяваме старичката Европа.

Споменахме, че преди е имало кабалисти, които са имали малки групи - от 3-4-5 човека (АРИ е имал приблизително 6 ученика), общо взето групите са били малки, понякога е имало и големи, както във времената на Баал Шем Тов в Западна Украйна, в Русия – там е имало големи групи. Приблизително 30 човека. Те са имали възможност сами самостоятелно да достигнат състояние, когато са викали за помощ и Творецът се е разкривал на тях, тоест потенциалната сила на техният вик е била достатъчна, желанието е било достатъчно, за да се разкрие Творецът.

При нас то не е достатъчно. Ние представляваме част от човечеството, не сме откъснати от него, както те са се откъсвали. Затова трябва да теглим след себе си цялото човечество, не можем да избегнем това. И да достигнем вика, който ще се отзове с разкриването на Твореца, тоест молитвата, както казахме «вратата на сълзите» - пълното безсилие едновременно с огромното желание да достигнем това. Можем да го достигнем само, ако получим такова желание от външната публика.

Тоест, излизането с цел възпитанието на масите е необходимо за нас. Без него в нас няма да се прояви потенциалната необходимост в разкриването на Твореца, в отчаянието, че без Него ние направо загиваме. Затова не трябва да се срамуваме, а да полагаме колкото се може повече сили, за да достигнем тази точка на пробива. Тя е много сложна. Може да се каже, че човек сам себе си хвърля в Червеното море. Червеното море се нарича «Ям суф» (Крайното море), тоест място, където всичко свършва, свършва сякаш нашият свят и започва да се усеща духовният свят.

Такава точка трябва да достигнем. Тя не може да бъде достигната чрез нашите желания. Можем да се занимаваме с кабала, можем да се съединяваме помежду си, да правим конгрес, още конгрес, още конгрес... Разбира се през цялото време все повече ще изясняваме необходимостта и потребността в това, но трябва да трупаме  потенциалът, потенциалът от необходимостта да разкрием Твореца.

А това постоянно бива забравяно, защото егоизмът ни постоянно измива, както вълните от брега, това, което рисуваш – пристига вълната и измива всичко, пак рисуваш нещо – вълната измива и това. Така е и в нашата работа, ако не получим сериозното желание, необходимостта от разкриването на Твореца, при това може би в най-отрицателен вид, с най-диви спадове, както ни разказва Библия: по време на изхода от Египет как са бягали, как се страхували, че отново техният егоизъм ще ги хване вътре в себе си, как са ги преследвали и се опитвали да ги хванат, да ги върнат обратно в този егоизъм. А хората се опитвали да се откъснат от него, и ето сякаш вече успяват и достигат критичната точка, а отзад ги настига конница, която вече е приготвила стрелите, за да ги убие – тоест напълно да ги отдели от духовния живот, да ги върне обратно в абсолютно егоистичното, низменното, безсмисленното, крайното съществуване, - и отпред: имаш възможност да стъпиш в духовният свят, но пред тебе е море. Ето, хвърли се в него! Тук е необходима отчаяната постъпка – да се хвърлиш!

Като цяло кабала – това е за романтици. Това не е за еснафа. Но ако напред се хвърля един човек, не точно един човек, това е наше вътрешно свойство, тогава в резултат и останалите минават след него. Тоест е необходима малка отчетлива сила, която ще дръпне напред. Ако тя присъства, останалите ще минат след нея.

Затова на човечеството ще бъде по-просто, на човечеството ще бъде по-лесно. Това не е условието за всички, това е само едно свойство, което трябва да развиваме в себе си, да го наточим като острие. Когато това острие докосва Крайното море – морето се разделя. Свойството нахшон, така нареченото – нахшон.

Така че не ни е нужно да искаме от останалите хора те да разбират, да знаят: накъде, как. Не, те само са длъжни да осъзнават, че им предстои продължаваща се криза в течение на много, много, много години. За което сега започват да пишат съвсем открито. Говорих за това преди десет години, тогава изобщо никой не реагира на думите ми, опитваха се да не вдигат шум. Добре. Днес за това вече пишат. Но още не осъзнават, че това е падане, че то е постоянно, и година след година, година след година то може така да продължава, докато не… буквално, докато не изтиска от нас последните капки на що годе нормалното съществуване.

Това е законът на природата, който виждат тези, които гледат малко по-надълбоко, в това няма нищо, никакви чудеса. Просто малко напред трябва да виждаш в бъдещето на света и тогава на теб ти се разкрива ужасната картина: подивяване на човечеството, запустяване - вътрешното и материалното, дивотията на младото поколение, буквално изоставените супермаркети, хората са по домовете, в апатия са, пушат трева и не са способни на нищо. Тоест, егоизмът започва сам да се изяжда. Да се изяжда. И по този начин завършва своето съществуване, както раковият тумор, който убива цялото тяло около себе си, а после и самият загива вследствие на това.

Така че, трябва да обясняваме всичко това. И ако големите кръгове на масите ще имат поне някакво вътрешно обяснение на интегралното възпитание, образование, тогава ще ни е достатъчно да се обединим и вече ще можем да започнем да излизаме от това състояние. Седнали сме в кръг – и светът вече е съвсем друг! Съвсем друго усещане, съвсем друго чувство, има някакъв изход. А едновременно в този кръг нека да решим нашия земен проблем – какъвто и да е. Не просто да поприказваме за любовта и дружбата, за щастието или за нещо друго, но може би ще решим нещо земно – нека да опитаме!

Тук ще видите, как е възможно наистина да решаваме проблемите си. При това проблемите се решават много интересно. Те изведнъж се решават лесно. Защото в тях участва Висшата сила. Хората не са длъжни да знаят за това, не трябва да ги плашите и да обърквате. Трябва просто да знаят, че вътре в обединението се намира особена природна сила, която ни помага. По принцип, това е едно и също нещо, само думите са други, по-обикновени. Това трябва да обясним.

И хората ще го усетят от семинарите ни. Получихме на конгреса няколко много хубави примера за това, нека да развиваме игрите, участията, най-различните семинари: за деца, за възрастни, по най-различни начини. Ще слагаме всичко това в голяма папка с препоръчани подобни мероприятия, хората ще се учат от тях – дори без нас, не е задължително с нас, – нека влизат, учат се; трябва да отворим този наш задочен университет за интегралното образование. Да организираме сесии, на които те ще пристигат, участват в такива конгреси (но това няма да е конгрес, а сесия, нещо такова, нали?) и така нататък.

Трябва да се опитваме да правим това – не само да се опитваме, а да правим.

Много често говорим за това, че трябва да сме по-свързани. Но сега се разотиваме и само хубави думи остават след всичкото. Ако няма да има сериозни съвместни действия, тогава няма да можем да бъдем обединени. Необходими са обосновките – защо се свързвам с другите. Само за да предам поздрави: как се чувстваш, прегръщам те и така нататък? Това е недостатъчно. Трябва да работим заедно.

Затова колкото повече начини за подобно развитие на отношенията помежду ни, на разпространението на мероприятията ще създадем, толкова по-добре. Работата не е в самите мероприятия, с които ще се занимаваме, може би само частично е в тях, а в това, че чрез тях ще сме свързани помежду си. Разбирате, нали? Така и при децата, когато им предлагаш някаква игра, те играят заедно, а ако не предлагаш, започват да се карат.

Затова разпространението, преди всичко, е необходимо за нас. То ни сплотява, дава ни обща база. Не трябва да забравяме това. Не работим за някого. Ако днес не  работим заради разпространението, бихме представлявали една малка купчинка хора. Нищо не бихме постигнали при това. Сериозно ви казвам.

Според степента, с която протича разпространението в света, мога всеки ден да кажа нещо ново, нещо, което не съм казвал вчера. Всеки ден! Не мога да говоря за това, което не съществува в мен: нещо ново - новото желание, което изразявам със действията си в целия свят.

Излизам да държа лекция, при това не зная за какво ще говоря. Не зная дори какво ще изучаваме. На нас ни предстоят три часа лекция, а на мен ми е безразлично, каква ще е темата. Главното за мен е да почувствам, какво желание в този момент съществува в света и в тези хора, които са пред мен, какво желание работи в този момент.

И то се отличава от вчерашното именно с тази делта, с тази разлика, с която то се отличава от вчерашното. И не е важно, в посока плюс или минус. Това не е важно за мен. Или желанието е намаляло, или се е увеличило – това не е от значение. Главното е, че то се е променило, сериозно се е променило! С големината на тази разлика мога да дам новата информация.

А тя се получава само тогава, когато вървим встрани, хоризонтално. Защото има герой в количеството и герой в качеството. Героят в количеството: когато се разпространява встрани; героят в качеството: когато се разпространява нагоре. За да бъдем героите в качеството е необходимо да присъединим към себе си тези герои в количеството – масите. И тогава ще можем да вървим нагоре.

Какво представлява най-близкото ни бъдъще? Технически знаете, че съществуват големи планове за интегралното образование и възпитание в Русия, в Израел, частично се разработват също и в Америка, пригодени са към местните условия. Трябва да обединим тези планове, да погледнем какво можем да направим в Европа - в северната, в южната и така нататък.

Предстои ни февруарският конгрес в Израел. Надявам се, че всички, които могат, ще дойдат. Трябва да помислим къде ще се проведе. Дали това ще се състои в новия ни дом, дали на друго място, защото според количеството на хората, които могат да дойдат, няма да се съберем в никакъв случай. Ще видим как ще го направим.

Що се отнася до плановете: всички те са насочени към интегрално възпитание. Така че ще работим над тях заедно и с помощта на това ще се обединяваме.

В Европа във всяка държава, практически във всяка, имаме повече или по-малко близък човек, с когото сме свързани. В Израел това са нашите двама другари - Шимон и Моше. Познавате ги, те са организирали и този конгрес. Разбира се заедно с местната група, с нашата българска група. Това е. Така че ние се надяваме, че ще можем да съберем едно добро ядро, което ще ръководи цялата Европа.

Това е всичко, което исках да кажа. А по принцип, задавайте въпроси. Моля! Мълчание. Ако никой не иска да пита, ще преминем към семинара. И тогава ще започна да питам аз.

Все пак има едни такива скучници. Добре: казвай, казвай!

Въпрос: Здравейте. Аз съм Лариса, Санкт-Петербург.

Имам такъв въпрос. Занимаваме се с разпространението и се отнасяме към групата другари с голяма топлина. И когато започваме разпространението, окуражаваме един друг. Как трябва да се отнасяме в групата към най-важните другари, без които никак не е възможно, за да ги опазим, така да се каже, за да не се отклонят от целта, изпадвайки в гордост или в саморазвитие, за да не се отклонят от нашата главна цел?

М. Лайтман: Виждате, кризата се нарича… от една страна, падане, разбиване, а от друга страна – раждане. На иврит това означава нещо още по-голямо. Жените в древността са раждали върху специално място – един такъв специален, гладък камък, върху който жената се намирала наполовин седнала и така е раждала, естествено с  бабите, които помагат при раждане. Именно това място, върху което тя е раждала, също се нарича «криза». Тоест, това е място за раждане на новото. Просто не го тълкуваме правилно.

Какво искам да кажа? Че когато вървим да разпространяваме, тоест се опитваме  да преодолеем кризата чрез разпространението, развитието и така нататък, в действителност раждаме. Раждаме нещо ново, създаваме нещо ново.

И затова, както майка, която се безпокои за детето, когато то отива на училище или някъде другаде, на детска градинка например. Майката мисли за това, къде го праща: дали на улица, дали на друго място и така нататък. И вътре в нея остава едно такова чувство: «Ето… той върви нанякъде, той не е… не е във мен, не е до мене», – защото майката чувства детето винаги така, все едно той все още е вътре в нея.

По същия начин усещаме другарите си, които тръгват за разпространението. Вълнуваме се за тях, мислим за тях: нека да успеят, нека да не забравят за обединението. Защото мероприятието, което те провеждат, ако в него присъства намерението за сливане с Твореца, това ще бъде абсолютно успешно мероприятие, това ще бъде истински успех. Само заради това и само в този вид то трябва да съществува. И затова в нас, вътре в нас, се събира една особена тревога – и това е много добре – подобна на майчината относно детето й.

Сега сме се събрали тук, а в действителност мислите ни, – поне моите и поне на тези, които знаят какво се случва в страната ни, - се намират там: как вървят нещата, как са те, как действат.

Виждате, това вече ни помага. Подобно развитие на нещата ни сплотява, то ни кара да мислим един за друг, то ни обединява.

Важното е – да не се объркат причината и следствието. Не е важно какво се случва, не е важно как минават събитията и какво ще стане ясно на края, всичко това са действията на Твореца. Важно е, да мислим един за друг, да се сплотяваме, за да  разкрием в своето сплотяване Твореца, да създадем такива условия, когато Му отдаваме. Тогава като резултат ще получим, че ние получаваме от Него, тоест се  проявява нашето взаимодействие, подобието на свойствата, условието за разкриване на Твореца. Това е най-важното.

Но за това, за да достигнем такъв стремеж към другарите, тоест те да не са ми безразлични, аз да се вълнувам за успеха им, за това са ни нужни, необходими такива  изострени, драматични ситуации. И в такива случаи трябва да се радваме, че те съществуват и да благодарим Твореца за това, че Той ни въвежда в такива конкретни, много остри проблеми. В противен случай егоизмът ни би ни заровил в себе си.

Реплика: Благодаря.

Въпрос (превод): Здравейте, рав. Казавам се Теодор, от румънското кли съм. Четиримата от нас сме взели участие в курса по интегралното възпитание и бихме искали да минем също така и второто ниво.

Въпросът ми е свързан с живота в Румъния. Може би сте чували за това, че сега там е неспокойно, хората не са много щастливи и има много най-различни протести. Искаме да избегнем някои хаотични ситуации. Как да действаме по най-добрия начин, за да достигнем… позитивните състояния?

М. Лайтман: Не зная какво да ви кажа. Работата е в това, че тези хаотични ситуации ще нарастват навсякъде, във всички страни, във всички градове. Човечеството ще се чувства нещастно, потиснато от безизходицата. Работа е в това, че няма да има светлина в тунела. Средната класа ще изчезне и ще бъде нивелирана до нивото на най-ниската класа. Ще има само малък елит, а останалите ще се превърнат в просяци, живеещи от подаяния и с леки наркотици, които ще бъдат свободно продавани на всички, това вече започва.

Задачата на елитите ще се сведе до осигуряване на спокойното им съществуване и до съдействието за това масите да се държат тихо и спокойно и постепенно да намаляват. Затова съществуват специални програми за въздействие на населението с цел да се намали неговата численост. Не искам да се разпространявам на тази тема, но това е сегашното положение. Това става чрез храната и чрез средствата на масовата информация,  получаваме такива въздействия, че няма къде да се скрием от тях. Така че с всяко поколение на Земята ще има много, много по-малко хора. По принцип: на кого те са притрябвали? Нали така? Така се смята.

Какво да правим? Все пак е възможно да се опитаме върху конкретни примери, които сме получили на предприятия, в училища, с помощта на определени групи хора да проведем някакви социологични изследвания: какво се е случвало преди, какво се случва днес. Например, в групите с деца: до каква степен е намаляла престъпността, подобрила се е успеваемостта, намаляла заболеваемостта и така нататък. Между съпрузите – по-малка ли е конфликтността, проблемите, разводите и така нататък. Всичко, което е възможно. Трябва да демонстрирате, че наистина методиката ви способства за успокояване на населението – това е, което е нужно на елитите. Тогава може би, те ще ви чуят. Макар че те си имат други начини. Това е положението.

Разговарях веднъж с много важен човек в Русия, той ми каза много просто: «Имаме пари и армия. Това е достатъчно. Това е, с помощта на което ние ръководим». Ясно е, че в действителност всяко правителство има това, това не е само руска специфика.

Така че, трудно ще е те да разберат, да приемат, да одобрят методиката ви.

От друга страна, какво да се прави? Трябва да се трупа опит как да  преподаваш, как да излизаш пред хората, да влизаш в предприятията. Много ви съветвам по-бързо да форсирате обучаването на интегралното възпитание и образование и да предлагате тази методика платено, тоест да се превръщате във фрилансери, да ставате работници по тази специалност и, както се прави обикновен коучинг, да провеждате подобни мероприятия на предприятия, в училища, в детски градини, с млади двойки и така нататък. Това ще бъде търсено, уверявам ви. Пробвайте да направите от това своята специалност, на която да отделяте цялото си работно време, цялото си време.

Надявам се, сигурен съм, че така ще бъде. Обаче, не трябва всички да се хвърлят в тази посока. Защото в тази работа има такива, които могат повече да преуспеят и които - не. Има хора, по-способни да преподават, има такива, които по-успешно могат да провеждат семинари или да готвят необходимите материали, да подпомагат, така да се каже да обслужват, и така нататък. Има хора, които са по-добри в работа с деца или с възрастни, или със семейни двойки, или в затвори.

Така че сте длъжни да обмислите как да направите всичко това. Имаме добър опит. Посъветвайте се с нашите другари, с московчаните. Мисля, че бързо ще можете да навлезете в материала. Успех!

Бих добавил: в ръцете си имате забележителна, уникална специалност, която, по принцип, е единствена и тя ще бъде търсена в света – това е интегралното възпитание на човечеството. Само тя! Всичко останало – не.

Защото още година-две-три – ще видите – автоматите ще произвеждат всичко, ще ни осигуряват с абсолютно всичко! Милионите ще бъдат безработни. Днес това се сдържа, специално се забавя внедряване на новата техника, с цел човек да се намира на някаква, може би и безполезна, работа. Самата работа не е важна.

Но това не може да продължава дълго, защото човек, който работи, консумира много повече – обслужване на работното място и така нататък. Например, инженери, техници, технолози – те разбират, че човек на работното място харчи пет, а някой път и десет пъти повече, отколкото ако седи вкъщи и получава своята дажба. Затова старото положение на нещата няма да продължи дълго.

В крайна сметка практически цялото население на Земята ще бъде безработно, с изключение на приблизително 5%. Постепенно разбира се ще стигнем до това положение. И тогава няма да има никаква друга възможност да се организира населението, освен постепенно да се внедрява интегралното образование.

Така че тази специалност ще бъде търсена, за разлика от всички останали специалности. Овладявайте и внедрявайте, където можете. Разбира се, разумно. Съветвайте се с нас, не правете нищо на своя глава. Но към това трябва да се пристъпва  постепенно.

Моля.

Въпрос (превод): Здравейте. Казвам се Елизабета, от Италия съм.

М. Лайтман: От Италия.

Въпрос (превод, продължение): Италия. Моля, предайте ни принципите на вътрешната работа, за да можем да ги предадем на 99% и за да могат и те да достигнат сливането с Твореца заедно с нас.

М. Лайтман: Коварен въпрос. Хубав въпрос.

Вътрешната работа на 99% е такава: трябва да мислим за нашето обединяване, защото цялото човечество представлява едно единно интегрално глобално цяло – това, което днес разкриваме с помощта на науките, социологията и така нататък.

Очевидна е пълната зависимост помежду ни, между заобикалящият свят и хората, очевидно е и хорското влияние на заобикалящия ни свят. За да бъдем в хомеостаза, в равновесието с природата, трябва да се обединим според принципа «както един човек с едно сърце, с едни мисли», тоест да се превърнем в едно хомогенно цяло.

Уравновесени хора с добро отношение един към друг, постигащи равновесие в своето общуване, превръщат се в подобни на заобикалящия ни свят, на природата, неутрализират егоизма си чрез общите си устремления и по този начин започват да усещат топлата добра сила, която се проявява помежду ни. Тази топла добра сила ги израства, развива, разкрива на тях им новите вътрешни празнини, които по-рано те не са усещали вътре в себе си.

Те започват да усещат по-голямата свързаност със заобикалящия свят и с другите хора и невероятно огромни нови усещания, взаимни напълвания и така нататък. Тоест: човек започва да се разширява отвътре. Ако преди той се е разширявал в света механично: заграбвал е земи, пространства, Космоса и така нататък, покорявал е природата, сега няма какво да бъде заграбвано и покорявано. Напротив, трябва чрез доброто взаимодействие да бъдем свързани помежду си и тогава ще разкрием в себе си безгранични нови възможности.

Това е, което трябва да разказваме на хората. Разбира се, без да говорим за Висшата сила, за Твореца - без тези неща. Само това, което е ясно, близко на всеки човек. Нужно е да се вкарва научната основа във всичко, задължително да се разкриват перспективите: полезността за децата, за семейството, за народа, държавата, за цялото човечество, за екологията и така нататък. Тоест да се събира статистиката в най-различните области. С това може да се представим пред широката публика.

Така че имаме за какво да говорим. Ние виждаме това, хората вече знаят за това. Другарите ни, които излизат на разпространението, имат наблюдения до каква степен сме подковани в базата ни.

Но главното е – всеки от нас да си избере своя собствен стил. Защото ние не си приличаме, всеки от нас има своят начин да обяснява. Един обяснява чрез примерите от техника, друг – чрез психологията, трети – чрез някакви чувства, любовта, четвърти – чрез взаимодействията между мъжете и жените. И така нататък. Пети – чрез най-различни кризи: финансови, икономически проблеми и решения. Тоест, трябва да опознаете себе си и, така да се каже, да се настроите, обучите, тренирате в тази насока, и тогава да излизайте пред публиката.

За тази дейност трябва да обработите доста голямо количество материал. Първо, съществуват курсове за интегралното образование и възпитание. Второ, съществуват тренери, които твърдо ще ви вкарат в рамките, за да не влизате неочаквано в кабала и да не подплашите хората, самите да не се объркате. Тоест, да ви дадат ясна и точна програма, как да работите, как да обяснявате, докато самите вие не намерите своя индивидуален подход.

Всичко е изпробвано, няма го само желанието. Но ако вече го има – тогава напред! Овладявайте интегралното образование и възпитание като специалност! Съветвам ви го. Поставете пред себе си цел: трябва да стана специалист в това!

Въпрос: Здравейте, Рав. Казвам се Анжела и съм от румънската група. Мъжът ми Артур ще превежда, ще говоря на румънски.

В групата ни има такъв проблем. Ние сме рускоговорещите. Зная, че вие казахте за това още на конгреса в Германия: да подхождаме към групата си много внимателно и осторожно. Понякога се случва ситуация, в която ние осторожно, внимателно, без да  се налагаме, молим приятелите си да се обединят, но тогава нищо не се случва в посока обединяване. А когато ставаме твърди – сякаш ги плашим с нашата твърдост. Казват ни, че прекалено сериозно се отнасяме към обединяването в групата.

По друг начин не може и да бъде, защото тук говорим за великата цел, когато става дума за слушане на сутрешната лекция, за участията в семинарите. В групата има голямо желание да излезем пред 99% за интегралното обучение. Възниква обаче  проблем в това, че не сме съгласни да започнем интегралното възпитание с 99%, защото още не чувстваме сплотенността, която би позволила на групата да го направи.

Благодарим ви. Какво да правим в тази ситуация?

М. Лайтман: Трябва да излизате на разпространението. За начало е необходимо правилно да изучите материала. И да не чакате обединяването на групата. Групата ще се обедини именно под влиянието на тази външна работа.

Реплика: Добре. Благодарим ви. Много ви благодарим.

Въпрос (превод): Имам два въпроса, на които, струва ми се, че сте вече отговорили, но не ми е много ясен отговорът. Сега след конгреса ще има голямо желание да излизаме на разпространение. И сега в Европа виждам два начина да се направи това. Първи вариант – въпросниците, за които не са нужни големите усилия. И втори – да се разпространява именно интегралното възпитание. Но наистина ли всички от нас могат да се занимават с това или трябва първо самите ние да преминем все пак трите нива на тренинга?

М. Лайтман: С въпросниците могат да се занимават всички. Необходима е неголяма подготовка. Това е добре, защото, когато разпитвате хората, започвате повече да ги усещате: нуждите им, подхода им, техните възгледи на света, на себе си, възможно и на вас. Въпреки че не обяснявате, кои сте, скривате се зад въпросниците, все пак това е добре, това е необходимост.

Да излизате на улици, да обикаляте може би дори къщи и домове и да интервюирате хората въз основа на специалните въпроси, по списъка – това е много добре. По време на това попивате вътре в себе си техните желания, отношението им към света. Това ви помага да се формирате. Не напразно е казано, че «Творецът е там, където са масите» («Бе тох ами анохи йошевет»). Така че това трябва да се прави.

Преход към втория етап, когато ще започнете с интегралното образование и възпитание, е сложен. Ала той трябва да се базира именно върху предварително направените запитвания. При това, не тогава, когато ще натрупате достатъчно въпроси или отговори, а когато ще се пропиете с тези въпроси, проблеми, които ще чуете от много-много-много хора. И те ще заживеят във вас, именно те ще родят, ще събудят във вас напън, тласък да излезете пред хората и да започнете нещо да правите за тях.

Тоест, необходим е първият етап: да се включиш в желанията на широките маси до такава степен, че да ти се прииска да им помогнеш, да пожелаеш до степен, че да ти е невъзможно да се сдържаш. Излизаш пред тях и започваш да им обясняваш как да излезнат от състоянието, в което те се намират.

Ако няма такова силно желание, значи все още не сте оформени за интегралното образование. Именно то трябва да се основава на желанието, което получавате от масите. Ако нямате страданието, от което страдат те, значи все още нямате право да се занимавате с тях.

Въпрос (превод): И още един въпрос, от Ева от скандинавската група.

Когато се намираш в група, разхвърлена на големи разтояния - както е в Скандинавия - през по-голямото време обкръжението ни представляват 99%. Както всички останали, ние се намираме под влиянието на тези хора и преминаваме през различни усещания и състояния. Как можем да споделяме това? Как можем да изградим от това правилното отношение към целта и да го използваме за обединяването си?

М. Лайтман: Трябва да се умъртвите, абсолютно, постоянно, завинаги да се отрежете от цялото човечество. Не във всичко, разбира се, а само в това, че грябва гледате на него отстранено. Възприемате неговите страдания, за да го излекувате, все едно сте лекар.

Лекар не може да лекува близкия си, не може да го разглежда обективно. Той трябва да е обективен, трябва да претегли всичките «за» и «против», без да влага в това своето сърце. Тоест, без оглед на съчувствието си, все пак лекарят трябва да разбира, че трябва да действа с разума си.

Така е и в нашата работа с човечеството. Трябва да разбираме кои са те, защо страдат, каква е тази проекция на вътрешните ни свойства навън от нас, когато всяко мое вътрешно свойство ми се представя отвън чрез някакъв определен обект: или нежив, или растителен, или животински и дори като човек. Тоест, по този начин трябва да се настроя, по този начин трябва да се настройвам постоянно.

Запишете си това или вземете току що казаното и го слушайте постоянно, всеки ден, с помощта на плейер. И така постепенно-постепенно ще свикнете с това.

Не вземайте под внимание нищо странично, сякаш всичко се случва от само себе си – Творецът си играе с вас. Защо трябва да съм под въздействието на масите?! Не съм под въздействието им. Трябва да се откъсвам, отучвам, отделям от това. Това не означава, че се възвишавам над тях егоистично, горделиво или щеславно, надуто. Не.

Просто трябва правилно да виждам света. Правилно: че всичко това е материята, управлявана от една единна сила и искам да я възприемам по същия начин. Само в моите сили е да доближа тази човешка материя до истината и аз трябва да направя това както лекар, който вижда болния пациент и изследва, по какъв начин може да постъпи с него. Не може да седи и да плаче заедно с пациента, че го боли, трябва реално, правилно да работи с него.

Това трябва задължително да правим. Не можем да се включваме и, както малките деца, попаднали в магазин с играчки, радостно с отворена уста да викаме: «А! А! А! А!». Край, той си е загубил ума. Не. Трябва да се опитваме в себе си да уравновесим всичко това, включвайки абсолютно всички, включвайки дори най-близките ни роднини. Тренирайте се в това, в противен случай няма да усетите Твореца. Трябва да гледате на света с неговите очи.

Окей?

Предстои ни семинар. Или ще правим въпроси-отговори? Кой е за семинар? Кой е за въпроси и отговори? А-а, мързи ви. Въпросите и отговорите. Нека… Да продължим.

(Пред микрофона са застанали 4 жени)

Какво е това, което виждам: квартет или как да го разбирам? Това е турската група, това го разбрахме, а какво още?

Въпрос (превод): Здравейте. Аз съм Дениз, дойдох от Турция. Това е първият ми конгрес. Преподавател съм в групата на подрастващите.

Моите ученици постоянно ми задават два типа въпроси. Не зная, как да отговарям на своите ученици на тези въпроси. Въпросът от първия род е: в какво е смисълът на живота, в какво е смисълът на моето съществуване? Изобщо, дори за самоубийството става дума. И още въпрос: защо е толкова лошо на този свят, защо усещам такава празнина…

М. Лайтман: Каква е възрастта на децата?

Реплика: 20-25. (смехът в залата)

М. Лайтман: Това ли са «подрастващите»?

Реплика: 18-20-25.

М. Лайтман: Това е турски хумор.

Значи, 20 години. Ако човек на 20 години пита за това – това е сериозно и е много уважавано. Браво.

Какво да се прави с това? Баал Сулам пита за това във втората точка на «Предисловието към Учението за Десетте Сфирот», когато човек пита «в какво се състои смисъла на моя живот?», освен това «защо страдам?», «за какво са нужни страданията?» и така нататък.

Дори не в това е работата. Страдам – и страдам. Нека. Все пак всички страдат. А като цяло: за какво съществувам? Нали?

Тоест, не стига, че животът представлява едно бягство от страданията: постоянно  се стремиш към някакъв минимален комфорт, по някакъв начин да подобриш състоянието си - в това се състои целият ни живот. Такова ни е търсенето: във всяко мигновение да бъдем в най-доброто от възможните състояния. И така живеем минута след минута…

А защо? Защо живеем така? Този въпрос днес стои пред нас доста реално.

Да се отговори на него е възможно само така: намирайки се вътре в нашия живот няма да можем да проумеем това, както пълзящото бръмбарче не разбира, че съществува още някакъв живот.

Така и ние. Подобни сме на тази буболечка, само сме малко по-развити, и в по-добрата, и в по-лошата страна, но практически съществуваме в същата плоскост: раждаме се, живеем, умираме. Не съществува нищо друго освен това, нищо не остава от нас. Абсолютно! Няма никакъв задгробен живот, няма ад или рай, възнаграждение или наказание – нищо такова няма.

Освен това и самите ние постоянно казваме, чи Висшата сила определя всичките ни постъпки. За какво изобщо има да говорим? Нима при това положение има лоши хора, добри хора? Няма. Всички работим според програмата. Чак сега стигаме до осъзнаване на това, че сме включени в някаква програма и тя работи с нас, въпреки волята ни. И нищо не можем да направим срещу нея!

Освен едно – ако поискаме да изскочим от нея нагоре. Ще се озовем в другата програма. От егоистичната програма ще се озовем в алтруистичната. И този преход е възможен, но трябва да се подчиним на законите, които се намират в тази програма, в която се намираме сега – законите на природата. Има особени закони на комутацията: как да изкачим второто стъпало и да се включим в него, да съществуваме в другата програма – не в егоистичната, а в алтруистичната.

В алтруистичната програма всичко се случва точно с абсолютната обратност. Там няма нищо, което го има в нашия свят - следствието на егоизма. Тоест, няма време, движение, пространство – нищо. Там всичко е «по-високо» - над скоростта на светлината, там съществува само съзнанието ни, едно единствено наше съзнание.

Такова състояние трябва да достигнем, намирайки се в състоянието на животните, на тези малки буболечки, които пъплят по плоскостта на нашия свят. Към това ни води интегралното образование.

Така и предайте на вашите „подрастващи“.