1 ноември 2013 г.

Много е трудно да се говори, а и да се прави каквото и да е, след такова събрание на приятелите, след такъв Йешеват хаверим. Наистина – много силно сближаване, което въздейства на всички, уверен съм!

Представете си, ако можехме да се поддържаме един друг така, че да бъдем през цялото време във възвишено състояние, така че когато изведнъж ни се случи нещо, някакво лошо настроение или друго определено състояние, човек веднага да си даде сметка, че егоизмът, специално го довежда до такова състояние и веднага би чувствал необходимостта да се включи в групата.

И това съвсем не би било сложно, той през цялото време просто би плувал, сякаш по вълни – малко надолу, малко нагоре, малко надолу, малко нагоре и така през цялото време би се издигал. Всеки път егоизмът нараства, а той през цялото време се издига, като не забравя, че всичко, което му се случва, се случва специално, това му се дава от Твореца, за да може да се приповдигне.

 И постоянно да чувства въодушевление и помощ от другарите си. И така леко и просто да се намира непрекъснато във възвишено състояние и то дотолкова, че ти през цялото време сякаш насочваш лъч светлина от себе си към всички проблеми и неприятности. И всички те се превръщат в противоположното – във въодушевление, във всичко прекрасно и хубаво.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Скритие и разкритие на лика на Твореца“. Тази статия е толкова особена, че не е възможно да бъде разбрана точно.

Той пише, че когато човек се намира в скритие на Твореца, вижда света такъв, какъвто обикновено можем да го видим. А когато достига до разкриване на Твореца – вижда всичко абсолютно обратно. Тези хора, които са му се стрували болни – сега ги вижда здрави. Представяте ли си? Това не е... това, което ни се струва, че е обективната реалност – болен или здрав. Или беден човек, изведнъж става богат. Някой неуважаван, паднал в очите на обществото, изведнъж става уважаван и любим на всички. И така нататък.

И всичко това зависи не от нещо друго, а от нашия поглед на света. Ето, колко се променя светът в очите на човека, под въздействието на Висшата светлина. И това съвсем не е измама. Това просто е съвсем друга реалност, която ние започваме да усещаме при прехода от негатива към позитива, от виждането ни за света преди да ни е подействала светлината и след като е подействала.

Същото е и сега, в нашите малки такива промени. Може би, човек не е в най-добро състояние и му е тежко, някак му е неудобно, неловко му е, не му е весело, най-общо... И постепенно, постепенно, под въздействието на едно, ето, такова събитие, като събранието на приятелите – всичко се променя. Изведнъж се появява дух, появява се сила, появява се въодушевление, появява се друг поглед върху света, придобива се увереност. Всичко зависи само от въздействието на светлината, която преминава върху всеки от нас, чрез групата.

Затова най-главното е да бъде включен заедно с всички и така се включва, “загубвайки главата си”, че постоянно да се намира под въздействието на групата. Това е единственото спасение. И освен това, единствената възможност да се ускори развитието ни, т.е. да се достигне състоянието, когато ще виждаме света с други очи, чрез друга сила, друга програма, която ще бъде включена в нас.

Тя се намира в нас, това е наша програма, втора, висша, духовна, алтруистична, но ние трябва да я включим. Понякога тя, като че се включва за кратко и виждаме света друг. Но в действителност, това е някакво слабо присветване, което идва оттам. А когато дойде истинската програма, тогава ще видим света абсолютен..., абсолютно светъл, абсолютно щастлив, ще видим всичко в състояние на пълно поправяне.

Нищо не се променя освен нашият поглед върху света. Самият свят не се променя. Тоест, само човек отвътре започва да го вижда през друг..., под друг ъгъл на осветяване и започва да го вижда друг, съвършено друг, положителен: абсолютно добро, щастие залива целия свят.

А нашият, днешният? А ето, тогава и откриваме, че той така ни се е струвал във всичките наши усещания, като ущърбен, неудобен, неуверен, пълен с проблеми, заплахи и т.н., защото сме били на такова ниво на виждане.

Така, че принадлежността към група, включването в групата, дотолкова, че просто и се отдаваш и тя постоянно работи, въздейства ти – това е най-главното. Минават години, за да се убеди човек в това, за да започнат, постепенно да му въздействат малки порции светлина. Но това зависи от нас.

Трябва да се опитваме отново и отново, пак да се включваме в ето такива конгреси, в такива събрания на приятелите. И най-главното е след това да анализираме: как съм се променил преди събранието – след събрнието, преди как съм се включил в другарите и след това как съм се включил. Какво става с мен? По какъв начин мога да направя така, че в мен да се извърши потенциален скок, да се издигна на следващото енергийно ниво, за да започна да виждам света в светлината на Твореца и тогава той ще бъде абсолютен?

Работата е в това, че нищо не се променя освен нашия поглед, освен нашето виждане, поправят се само нашите келим, сетивните ни органи, а светът си е все същият – светът на Безкрайността, само той е един – в него ние плуваме. И затова ние трябва да променим само светоусещането си.

Ето, накратко исках да усетите тази разлика, която можем да получим, в сравнение с това, как ние пребиваваме в такива добри състояния, милиарди пъти по-силни и милиарди пъти повече и постоянно. И в действителност, ще бъде истина, а не някакво бягство от проблема. Тоест, всички, всички проблеми, препятствия, всичко, което се случва вътре в човек и отвън, всичко, всичко се променя под въздействието на абсолютната светлина – към това трябва да достигнем.

Още веднъж, благодаря на цялата световна група за нейната поддръжка на нашия конгрес и за..., и на цялата световна група, включително и на нас, които сме се събрали тук, за поддръжката на нашата група в Израел, за тяхната велика, самоотвержена работа, която в този момент провеждат по (не зная дори как да го кажа...) по...

Това дори не е разпространение, не е разкриване на науката кабала, а е за прозрението на хората, когато в условията, в които ни поставя Творецът, едни съвсем нелесни условия, критични. Той си прави такива игри с нас, когато сме длъжни да влизаме в най-екстремните състояния, когато сме длъжни просто да вървим с „вяра над знанието“, т.е. затваряйки очите, откъсвайки се от всичко, от всякакви сметки. Това е, което прави днес групата в Израел. И аз съм много благодарен на цялото световно кли за това, че ги поддържате.

Благодаря ви.

Баал а-Сулам пише, че най-важната негова задача е да взриви тази желязна стена, която отделя науката кабала от цялото човечество, защото ако не взривим тази стена, човечеството ще продължи да пада надолу.

Вие знаете, аз вече писах за това преди много години: преди седем, осем години, дори още по-рано, вече пет години преди кризата, колко писах тогава, че идва, идва кризата, трябва нещо да се направи. Не се съгласяваха, смееха се. Е, аз ги разбирам всички тях. Същото беше, когато кризата започна, продължавах да пиша, че тя ще продължава, че ще бъде години, десетки години, докато човечеството не се промени. И естествено, че по това време писаха, че ето, вече всичко се променя, кризата вече отминава и изобщо, всичко е добре.

Човечеството не разбира в какво състояние се намира то, в колко безизходно състояние, в какво, бих казал безнадежно състояние. От гледна точка на това, че в човечеството няма средства да измени, каквото и да е. То се движи по точно зададен път, който се управлява от тези две сили: положителна и отрицателна.

И в действителност, хората, които биха искали да разгадаят тази загадка – те не умеят и не знаят, защото в нашия свят, под махсом, т.е. под границата, отделяща Висшите светове от нашия свят, няма такава сила, която би могла да даде на човек възможност да поправя в днешното състояние обществото, семейството, политиката, икономиката, всичко това..., екологията – нищо, всичко върви само, само, само надолу. И затова ние, притежаващите, макар, малко знания за този процес и възможност за неговото поправяне, сме задължени да донесем това в света.

Любовта към ближния, която е основен закон в света, всъщност, не на нашия тесен, малък свят, на такъв изкуствен, вътре в който ние съществуваме, а на целия останал свят – на външния, на огромния – ето тази любов към ближния, тя ни задължава за това. И затова го правим.

Е, имаме с вас някъде около 45 минути още и аз съм готов да отговоря на въпросите ви.

Въпрос: Добър вечер, здравейте любими, учителю. Най-накрая, всички дойдохме при вас. Уважаеми рав, кажете моля, някога, там, отдавна, още в Сибир...

М. Лайтман: Кой, коя си?

Реплика: Ой, аз съм Татяна Борисовна от Одеса. Да, извинете. Здравейте, скъпи хора, мое любимо семейство!

М. Лайтман: Одеса!

Въпрос (продължение): Кажете, моля, рав, помните ли, аз идвах при вас с въпрос. Всички мои въпроси са меркантилни и аз не мога да се реша да дойда насаме при вас. И затова по-добре пред всички.

Вие ни разрешихте да се занимаваме с украшения и сега от това се получи цял един проект, който се нарича „Всичко в дома“. Дайте ни място в новия дом, там сами ремонт ще направим и всичко-всичко-всичко. И пари ще печелим. Може ли? Вие обещахте.

М. Лайтман: Опасно предложение.

Въпрос (продължение): Но вие обещахте. Вие казахте, че ако при нас се получава – вие ще опитате. При нас много се получава, честно, ще ви докажем ако искате.

М. Лайтман: Добре. Тук има наши хора, които може би, могат да се ориентират в това, поговорете с нашето началство, защото както казахте, това се отнася до бизнес.

Въпрос (продължение): Това може да ни носи доход, но всъщност децата много се увличат от това. Когато събираме деца, те сядат...

М. Лайтман: О, тогава това е друга работа.  Тогава вие имате основание...

Въпрос (продължение): Вие, дори не можете да си представите, как е. Сядат децата...

М. Лайтман: Танечка, ако това е свързано с предприятие, тук е Моше, вие го познавате; ако е свързано с деца, то моля ви обърнете се към Моше Адмони. Ако е свързано с още някакви други неща..., не знам.

Въпрос (продължение): Ами на първо място е свързано...

М. Лайтман: Аз..., мила моя, това не е към мен. Вижте, какво искам да кажа – не е към мен. Аз се занимавам само с идеология, аз преподавам. Това е всичко.

Въпрос (продължение): Е, тогава, благодаря ви много, това е всичко...

М. Лайтман: Аз нямам отношение към украшенията.

Въпрос (продължение): И още, бих искала да ви благодаря...

М. Лайтман: Да.

Въпрос (продължение):  ...за това, че ни приемате такива и умеете да ни оправдаете. Аз, засега не умея, мога само да...

М. Лайтман: А, имам ли друга възможност?

Въпрос (продължение):  Вие, да.

М. Лайтман: Аз ви обичам всякакви.

Всъщност, когато започнеш да виждаш хората отблизо, през хората, както се казва – е, не през него, сякаш не го виждаш, а него, в цялата му..., във всичките му «далет бхинот» (както се казва), в цялата дебелина – то не виждаш нищо лошо, защото всичко лошо е от Твореца.

А виждаш само, ако в човек има някакво свое, малко движение към Твореца, и само то остава. Защото всичко останало, не е наше. То ни е дадено, с него сме се родили, с тези свойства живеем, те се развиват в нас. В човек има само едно: ето, направил е някакво свое усилие към Твореца – това е той, и затова само това е видно. Така че, има за какво да обичаме.

Въпрос: Здравейте! Лариса, от Санкт-Петербург. Е, бих искала да кажа от името на една, единна жена, да предам възхищението си на мъжете. И въпросът е такъв: как жената може да предаде желание на мъжа? Те могат още повече, вие  можете много повече, чувства се, какво не им достига. Как да им предадем това желание, за да могат те, още повече, за да... е, такъв интегрален ритник, за да се обединят още повече и да ни дадат тази светлина?

М. Лайтман: Е, какво да ви кажа? Разбира се, истинските мъже не могат да откажат на жена. Казвам го нарочно, на шега, за да отпусна напрежението.

В действителност, ако тръгнете на сериозно външно разпространение, там без жени няма да се мине изобщо, там жените могат да бъдат преди мъжете. Без тях е..., просто е невъзможно! И тогава те ще започнат не просто да ви разбират, да ви усещат, ще започнат да ценят и да уважават, ще започнат да слушат. Във външното разпространение жената повече…,  там тя проявява себе си, своята преданост, устойчивостта си.

И затова, ако смятате за необходимо (в действителност е така), че на мъжете им е необходима голяма връзка, по-голямо движение напред, енергия, трябва..., трябва да ги поставите на външно разпространяване. Там ще започнете да работите заедно, в действителност като едно общо цяло.

Ето..., ето нашата група в Израел, тя за първи път, вероятно сега усеща това, в продължение на последните два-три месеца. Да, защото действително, женската част, тя..., тя показва своята устойчивост, преданост, своето направление, движение, тя придава тази база, която е нужна на мъжете.

Защото мъжът, той..., доколкото върви напред, то в него съществува голяма степен свобода, съмнение, неразбиране, някакви проблеми. Това е, защото му е свойствено да върви напред и затова му е нужна твърда основа. Като дом, семейство, нещо такова, откъдето той излиза и може да усвоява нещо ново.

Затова, ако започнете такава сериозна работа по разпространението, ще видите как  можете да свържете заедно двете части на групата и да са си необходими една на друга.

Реплика: Благодаря, ще работим в радост.

М. Лайтман: Моля.

Въпрос (превод): Ние сме новата Виенска група. След като започнахме интензивно да разпространяваме, в нас се появи усещането, че трябва да пожертваме цялата реалност и сякаш да изгорим всички мостове, стари мостове зад себе си. Как да го направим в такова намерение, за да не се окаже като сделка, като обмен и в... очакване на нещо от новия свят?

М. Лайтман: Не разбирам. Моше, не разбирам, какво искаш..., какво иска тя да каже?

Въпрос (продължение): Те, т.е. усещане, какво трябва да пожертваме заради разпространението, заради създаването на този нов свят. И как да го направим по такъв начин?

М. Лайтман: Какво трябва да пожертвате?

Въпрос (продължение): Да пожертваме, да кажем професията си, своят стар... минал живот и т.н. и да се концертрираме изцяло на това разпространение, на както казват, инсталирането на тази програма в масите.

И сега, как да го направим по такъв начин, че намерението да не е неправилно, т.е. намерението да не се заключава в това, че едва ли не да направим сделка с този нов свят, че да получим след това от този нов свят?

М. Лайтман: Не разбирам за какво точно, става дума. Знам, че направленията се развиват добре: Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Красноярск – на много места. Трябва да се учим от тях, не правете резки движения, да не се правят прибързани..., да не се приемат..., да не се приемат някакви особени решения, а само след като се посъветваме и учейки се от другите.

В никакъв случай да не оставяме нищо, да не захвърляме, каквато и да е работа, нищо, въобще нищо да не се прави. Трябва само да вървим малко, по малко, напред и да гледаме, къде можем да се занимаваме, действително, на практика, с разпространението на ИВ – това е методиката за интегрално възпитание, образование

При това, трябва да се завършат нашите курсове – и по кабала, и по интегрално образование. Трябва да се научим на цялата тази методика. Трябва да се запасим с куфарче, както се казва с книжа, с лекции, с беседи, със семинари и с игри и прочее и прочее. След това можем да говорим, каквото и да е.

Но все пак, за тях е необходим куратор, човек, който би ги наблюдавал, ръководил, човек, който би бил във връзка с други групи, които се занимават със същото. Те трябва..., те трябва да се учат. Не бързайте.

Въпрос: Може ли още един въпрос?

М. Лайтман: Може би аз не разбрах въпроса?

Въпрос (превод): Ако съм стигнала до състоянието, че имам усещане, че старата ми  реалност е като разрушена и не съществува повече. А новата реалност, все още, не се усеща, все още не е тук, не мога дори да я определя....

М. Лайтман: Затова и казвам, че трябва да се учите, да вземате..., да трупате опит, да бъдете във връзка с други групи и т.н. И едва след това..., след това ще решим какво трябва да правим по-нататък.

Моля.

Въпрос: Как може човек, всяка една минута да доставя наслаждение на Твореца?

М. Лайтман: Ако през цялото време мисли само за това. Това е нужно... Всъщност, ако искаш да се занимаваш, с каквото и да е в света, в живота си – без значение какво – това могат да бъдат, каквито и да са твои мисли или действия... Извини ме, но дори ако си в банята или в тоалетната, в леглото и даже, не сам, ако се храниш, работиш, ако учиш – няма значение къде и как, и какво – цялата програма на природата, всички природни сили са устремени по такъв начин, че всичко това трябва да бъде в отдаване.

И тогава навлизаш в такова състояние, когато пред теб ще започне да се разкрива съвсем нова област на усещане, един нов свят. Ти ще започнеш да го виждаш, ще започнеш да виждаш системата на управление, която сега изглежда скрита, но не е скрита. Скрита е, защото неправилно се обръщаме към нея. Ние не я виждаме. Ще можем да я видим, само ако се устремим към нея заради отдаване. И тогава ще започнеш да виждаш, как работи тя.

Съществува закон за подобие на свойствата. Той и в нашия свят е такъв – в подобния свят се усеща всяко (тофа – как да се каже?)… явление, каквото и да е явление. Така. Ако се опитвам нещо да намеря, аз изграждам такъв сензор, който би бил подходящ за това явление, което желая да разкрия. По същия начин е и тук – ако искам да разкрия Висшата сила, системата от сили, управляваща всички светове, аз трябва да бъда в това свойство и тогава то ще ми се разкрие.

Така че, затова стремежът към каквото и да е било, т.е. ти постоянно трябва да си съсредоточен върху това, че всичко, каквото и да правя, точно сега, каквото и да се случва, на първо място в мислите и желанията, а след това и в механичните действия – всичко това... мога да правя, каквото си искам в този свят, всичко това го правя, за да насладя Твореца.

Какво означава да насладя Твореца? Никой... Никакъв Творец, извинявам се, не искам да ви обърквам, но няма никакъв Творец и няма кого да наслаждаваме, с това свое насочване, на мислите си, желанията си, ти с това в себе си разкри... (Свистене в микрофона).

Предупреждение, навярно. (Аплодисменти).

Ти чрез това..., по този начин сякаш калибрираш себе си (как да кажа?) е, настройваш се за усещане на истинското мироздание. И това, което в крайна сметка, се проявява е ето тази сила, която действа и управлява всичко, тя се нарича Творец. Това е. Но тя не съществува... Тя..., тя не съществува някъде си, а може да се прояви само в тебе.

Въпрос (продължение, превод): Е, ако ние казваме, че няма Творец въобще, тогава как мога да бъда в намерение, когато ям пица или карам кола?

М. Лайтман: Е, май не трябваше, наистина не трябваше... Аз вече съжалявам, че споменах за това, защото това е сложна система. Ще ни трябва малко да се пренастроим, под друг ъгъл да погледнем. Това е като в теорията на Айнщайн: трябва да се издигнем над времето и над всички наши чувства.

Какво осъществява кабалистичната настройка? Тя създава в теб възможност да усещаш още една реалност. Ето, това е, което усещаш и трябва да се настроиш за усещането на още една, паралелна реалност. Ако нашата реалност съществува само в силата за получаване, егоистична, развиваща се по програма, независеща от нас, ние с вас абсолютно, абсолютно в нищо не сме свободни, то когато влизаш в другата реалност, в теб се появява възможност да бъдеш абсолютно свободен, да действаш.

Може би трябва да направим беседа на тема „Постижение на новата реалност“. Но това е постепенно вникване в това. Това е така, както хората, които, ако някой е изучавал, да допуснем, физика, теория на относителността, там се случва същото и със студентите, ето какво – учат, учат, учат, учат и след някъде 8-10 месеца, започват да свикват с новата база данни за време, за пространство, за преместване, които могат да бъдат независими там, едни от други и т.н., т.е., съвсем не това, което е в нашия свят.

И така, ние трябва просто да привикваме към това. И ще видим, че съществува съвсем друго отношение към реалността и ако по този начин започнем да навлизаме в нея, а чрез групата това е най-лесно, то ще видим света по-друг. Включително, ще можем да го управляваме.

Всичко е пред нас. Ще поговорим още за това. Аз се извинявам, прекалено много ви обърках.

Да, моля.

Въпрос (превод): Добър вечер, рав. Бих искал да ви попитам, а и вие повдигнахтетози въпрос по повод на нашата група в Петах Тиква. Нашите мисли са за тях. Те воюват там като тигри и ние тук сме много спокойни за това. Ние ще се върнем там  във вторник. Какво можем да направим тук, за да ги усилим там?

М. Лайтман: Тази група се намира на предния фронт, на предната линия на нашата борба за правда в света.

Първо. Това е разкриване на кабала като средство за поправяне на човека и човечеството, като средство за поправяне на света, защото светът няма какво да бъде поправян, човека трябва да поправяме. С всеки ден, все повече и повече хора в света разбират, че ако ние продължаваме да съществуваме в рамките на егоистичната си природа, то ние..., ние нямаме ниакаква възможност за по-нататъшно съществуване на тази земя, т.е. ние сами себе си закопаваме и нищо няма да можем да направим.

За това се говори много просто в Зоар, че и ангелът на смъртта се явява при човека, т.е. егоистичното желание и в него... (как се казва на руски?) меч, на края на меча е капката отрова. И човекът, от жадност, все пак, нищо не може да направи – разтваря уста и ангелът на смъртта, така да се каже, с едно движение хвърля тази капка отрова в устата му и човек умира.

Ние не можем да поправим нашия свят, ние не можем да поправим себе си с никакви други средства, а само като привлечем Висшата светлина. Цялата наука кабала е дадена, именно за това.

Освен това не можем себе си да поправим с помощта на Висшата светлина, ако не се организираме в група, ако не изучаваме устройството на Висшите светове, т.е. правилното състояние на материята, откъдето при устремяване към това състояние върху нас се спуска, сякаш ни облъчва, тази Висша сила.

Дойде времето, когато сме длъжни да разкрием това на света. Благодарение на това ние самите се издигаме.

И разбира се, у нас, в нашия напредък съществуват всевъзможни егоистични..., егоистични страхове, неувереност, някакви засечки. Ние не искахме да вървим с такива драматични крачки напред. Бихме искали, може би, да смекчим по някакъв начин всичко, да не излизаме толкова открито против такива, уж, могъщи сили в този свят.

Е, то е подобно на това, как фараонът настъпва против Моисей. Кой е Моисей изобщо? Това е нищо и никой, и той все пак ... се бои! Така е написано в Тора, че Моисей през цялото време трепери пред фараона. Но Творецът го тласка напред и го задължава да стои срещу фараона, просто лице в лице, т.е. пред целия егоизъм, пред проявяването на егоизма в нашия свят. И все пак, ние виждаме, че ако Моисей върви заедно с Твореца...

Моисей (Моше) е от думата „лимшох“ (изтласква). Това е сила, която ни изтласква от егоизма, затова се нарича „Моисей“. Това е. Това, изобщо е египетска дума – Моше, защото дъщерята на фараона, Батя, така е нарекла момчето, когато го е извадила от Нил.

Така че, Моше – е безволев. Той стои пред фараона, трпери целият, но Творецът го поставя по такъв начин и затова, ако той приема това, то той печели.

Днес ние се намираме в състояние, което не бихме могли сами да планираме никога – най-общо, състояние на абсолютна неувереност, абсолютно... (как да се каже?) плашещ, заплашителен конфликт. И вътрешно съм неизказано радостен от това и аз...

Тази радост е многократна, многослойна.

Първо, това, че сме заслужили такъв противник. Това е, което Баал а-Сулам казва, че „бих искал да взривя стената между човечеството и науката кабала“, защото само тя може и да спаси човечеството. Така че, днес това се проявява. Ние заслужаваме..., ние заслужаваме огромна реклама, която ние сами никога не бихме могли да си направим.

Това, че тя е отрицателна, няма значение. Положително или отрицателно в рекламата – няма значение. Сами знаете това. Чух през деня, че някаква двойка актьори обявяват, че се развеждат. След две седмици ще кажат, че те отново се вземат. Просто трябва за себе си... “Пи-аР” да си направят (така ли е?).

Така че, тук ние заслужаваме действително сериозни, сериозни стъпки в разпространението, сериозна реклама. Това ни заставя да се издигнем, това ни заставя да оценим всичко по друг начин, по-иначе. Ние отиваме на бой. Това съвсем не е просто. Това е свързано с огромни, с огромни рискове и това, в действителност е така. Но печалбата е огромна и няма никакъв път назад.

Това всичко се заменя, бих казал, така, постепенно (в нашия свят това се нарича „подло“, да?) от Твореца. Всичко това Той прави за нас, при това, умее така да ги подреди, че да не се измъкнеш никъде. Тази картина на мен ми е абсолютно ясна, и ми се струва, че тя се прояснява  и на нашите другари, че това е про...., няма къде да се денеш, така те поставя Творецът пред фараона, работи и прави.

Аз на това се радвам много, първо, защото заслужихме това отношение от Твореца, такова, много силно, драматично. Това първо. Второ, че нашата група и цялата световна група разбира това състояние и това е критичен бой, който даваме с всички сили, с последни сили и сме съгласни да отстояваме, действително да удържим целия този натиск и на него правилно да отговорим: от една страна, сдържано, но от друга страна, със сила и в съответствие на това....е, на това, което трябва да направим, да не се боим, да не се колебаем, да не се съмняваме.

Е, надявам се, че занапред в нас..., буквално тук, тук в този момент, който ние сме изживяли, изживяваме го, той ми дава тази увереност, когато казах, че считам, че се намираме, действително пред египетското изгнание. Тоест, това вече са сериозните боеве против този наш огромен егоизъм, който се разкрива пред нас в такъв вид. Особено, когато се е разкрил последният стадий на нашата борба против всевъзможните определени кръгове.

Казано е, че когато народът на Израил излезе от Египет, ще ги преследват египтяните, там, някаква част от тях. При това, не е казано “египтяните“, а е казано, че са ги преследвали “ерев рав“. Ерев рав – това е такова название, като че ли, непонятно. Кои са те? Гонят ги, а вече е нямало никой, защото цялата войска на фараона е била разбита. Всички прислужници, всички слуги, абсолютно всички те, тъй да се каже, са поразени от десетте наказания, дори първородните и т.н.

Кой е останал в Египет? Остават в Египет тези, които по особен начин са свързани, те се наричат “ирей а-Шем овдай паро“, т.е. боязливи към Твореца, но работещи при фараона. Ето, с тях ние сега водим и война. Така че, ако сме достигнали до това сътояние, то действително, сме близо до изхода от Егепет. С което и поздравявам всички нас.

Въпрос: Ние имаме въпрос, относно разпространението на интегралното възпитание. Ние работим с холандската група, работим в насока интегрално възпитание, и сме много благодарни за това. И ние работим много, много силно. Ние организираме, колкото се може повече проекти, и ние чувстваме, действително бъдещето там. В същото това време  виждаме, че другари губят работата си, бизнесът им пропада, идва падението и това е много тежко. Много тежко е да построим нашите материални..., материални насъщни потребности.

И въпрос: Знак ли  е това, че Творецът се опитва да ни обърка или това значи, че ние просто нямаме правилен баланс между разпространието и удовлетворението от насъщните потребности?

М. Лайтман: Творецът не желае да ни обърква, Той ни желае единствено само всичко добро. Сами себе си, объркваме. Светът е длъжен да върви или по пътя на страданията, или по пътя на нашето просветителство. Да разбере, че друг път, как да променя самия човек, а не нещо, което ни заобикаля, друг път, как да се променя човека, няма.

Ако не променим своята природа, ние ще погубим себе си. Цялата тази цивилизация на това малко кълбо просто ще се изгуби. И така, ще има ужасни световни страдания, войни. Дотогава ще останат може би, няколко хиляди или даже няколко милиона, да допуснем, не е важно колко човека, които въпреки всичко, ще изпълнят програмата на творението. Те ще могат да се променят, тъй като в тях ще са затворени всички страдания на човечеството, което до това време ще изчезне.

Или това може да се случи, другояче – с разпространение, или някъде по средата: отчасти чрез страдание, отчасти чрез разпространение. Ние сме длъжни да се опитаме да направим нещата по добрия начин. Добрият път е пътят на осъзнаването. Можем да направим това, доколкото са възможностите ни, от това ще спечелим всички.

Какво можем да направим конкретно? – аз не знам.

Но това, което вие разказвате, само ще се задълбочава, за това вече съм говорил преди много години – дотогава, докато не поискат да чуват.

Аз се опитвам и все още се опитвам да разговарям с възможни…, с всевъзможни ръководители, в това число и в Европейския Съюз, но те не искат да слушат. Засега смятат, че имат възможност да се опазят от всичко това и на тях им е достатъчно това, което имат. Те смятат, че по някакъв начин ще могат да се обезпечат и с безопасност, и с богатство, а всичко друго не е важно. Те не са в състояние да направят, каквото и да е.

Така че, цялата надежда за най-добър изход може да бъде само от нас, самите. Ето, и вие се опитвате нещо да направите. Вземете още хора – нашият английски отдел, опитайте, все пак, да пишете писма, да се обърнете и към висшите и към нисшите, опитвайте се да разпространявате. Иначе нищо няма да се получи.

Виждате, че все пак, нещо сме постигнали: вие се намирате тук, слушате за възможността за изход на нашия свят от този застой. А от вас, от всеки от вас, още хиляди хора могат да научат за това. Няма друг път.

Само чрез групата ние привличаме светлината на Твореца. А къде да я отдаваме? За това трябва да се свързваме с народа. Така че, топката е във вашите ръце. Не мислете, че може да бъде по-добре, че кабала или въобще, нещо друго може да ви даде богатство, власт, слава, знания, устройване. Нищо няма да помогне! Ще помогне само поправянето. По никакъв друг начин!

Аз получавах много писма, когато започна тази криза: „Е, покажи ни сега, на какво е способна кабала?“ И аз отговарях, изключително много просто. Аз отговарях. По правило, отговарях много просто, че кабала е способна да ви обясни как можете да измените себе си така, че да се промени..., да се измени светът и всичко, светът иначе няма да се промени.

Затова да се жалваме от това, че хората губят работата си, че не могат повече да съществуват, както по-рано и т.н... – всичко това е вярно, но на, за това няма какво да се жалваме, това е естественото движение на нашето развитие. Ще бъде лошо и то много по-зле.

Сега всичко е устроено така, че повече или по-малко правителствата, някак си ви обезпечават. А изобщо, състоянието би могло да бъде много по-лошо. Творецът ще ни тресе дотогава, докато не изтърси от нас целия егоизъм, дотогава, докато не осъзнаем, че трябва да се променим. Това е..., това е проблемът.

Въпрос: Здравейте рав. Казвам се Светлана, аз съм от София. Аз имам такъв въпрос, много болен за мен, а не искам да отнемам от времето ви. Ако можете, отговорете кратко, но достатъчно категорично ми отговорете.

За интегрално разпространение, което... на което всички разчитаме толкова много, че мъжете ще го провеждат ефективно, важно ли е те да бъдат доста не лошо, не бих искала да кажа много добре образовани? Защото, когато вие използвате системата за аналогия, сравнения, с някакви научни примери, това е много ефективно. А ето, когато мъжете задават едни и същи въпроси хиляди-хиляди-хиляди пъти, за мен е странно и буквално ми е болно за това.

М. Лайтман: Категоричен отговор. Ако вие бихте... Можете да седнете, а то можете да  паднете, все пак това е категоричен отговор.

Значи въпросът, сам по себе си, е абсолютно неверен. Аз никога не слушам един и същи въпрос, дори ако го зададат един след друг, в един и същи вид, но десет различни човека. Така че, еднакви въпроси няма.

По отношение на образованието. Мисля, че не трябва никакво образование, ако човек слуша нашите уроци, гледа ги, ако слуша, преглежда моите беседи (как се наричат..?) нов...

Реплика: Нов живот.

М. Лайтман: …«Нов живот», моите беседи с Орен, ако чете блога ми, там практически, се намира целият материал, е разбира се освен пособията, които излизат, книгите по интегрално образование и възпитание, това е естествено, то той има всички материали, не е нужно да се рови в нищо допълнително. Аз специално давам в блога си всякакви новости с мои реплики, но това не е важно – репликите са...просто, за да..., аз специално..., правя го само за да може човек да бъде в курса на нещата, за да има в него... някакъв материал, по който да говори пред слушателите.

Така че, категоричен отговор: нищо не е нужно освен нашите..., нашият материал.

Въпрос: Рав, аз съм от Русия. Ние имаме много текущи проекти и още повече идеи и започнати проекти. Във връзки с това е въпросът ми. Когато реша, на какво да посветя усилията си, времето си, какви са приоритетните критерии за важен проект – това е масовост на аудиторията, масовост на привличане на другарите ни в работата  или още нещо?

И още. Може ли проект, в който изначално групата не е заинтересована или определената команда, може ли той, все пак, да се окаже важен и нужен, трябва ли да го придвижим?

М. Лайтман: Конкретно или категорично?

Значи така, първо. Проектите трябва да бъдат кратки, който и да е дълъг проект ще бъде погребан. Проектът трябва незабавно да се обсъжда и ако той, действително е актуален, трябва незабавно да се реализира. В противен случай, след седмица – две, той ще е вече неактуален и вие нищо няма да можете да направите с него. Защото ние се развиваме и ще се сблъскваме с абсолютно нови обстоятелства.

Проектът задължително трябва да се поддържа от групата. Ако групата не го поддържа – той не ми трябва, дори ако той е най-най-най-удачиният. Защото, най-важното за мен в моето духовно развитие и въобще, в нашето, във всичко е единствено само груповата работа. Затова да се върви против групата – това предварително трябва да бъде зачеркнато и този човек и този проект.

Моля.

Вопрос: Здравейте рав. Борис от виенската група.

Наложи се преди два месеца да бъда на курсове, организирани от трудовата борса във Виена. Там учителят попита, кой с какво се занимава. Е, и аз казах, че не работя сега, че в дадения момент се занимавам с кабала. Тя се заинтересува. Там всички учители са психолози. Запознах се с почти всички. След три седмици моят учител ми предложи да дам лекция. И мога да кажа, че аз имах първата си лекция в моя клас. Тя премина доста успешно, там продадох няколко книги на немски. И те ме канят в своята команда.

На първият въпрос, който исках да ви задам, вие вече отговорихте – това беше въпросът, който зададе тази дама от София: нужно ли е образование за това?

Имам втори въпрос, че аз нямам каквито и да е документи за образование, но имам огромно-огромно желание. Значи вие казахте, че трябва да посещаваме уроците – нещо, което се старая да правя. След това, значи, разрешение от групата още нямам. Нямам какъвто и да е проект, но имам огромно желание да вървя именно там, защото там всеки пет седмици постъпват четири-петстотин човека в този институт и те са длъжни да седят там по 4-5 часа и да слушат – без значение какво им говорят – те получават за това пари. Какво ще ме посъветвате?

М. Лайтман: Ще ви посъветвам... Трябва ли да провеждате там по едно занятие с всяка група?

Реплика: Трябва да говоря с дирекцията, трябва да напиша писмо, да получа отговор. Но групата от учители вече е съгласна аз да бъда в техния колектив, защото...

М. Лайтман: Да, но колко занятия ще ви дадат с всяка една група?

Реплика (продължение): Засега не знам.

М. Лайтман: Значи вие трябва да го отработите заедно с нашите хора – не знам с кого, или с московските или с местните, не знам с кого – да отработите тази лекция с всеки..., с всички атрибути.

Реплика (продължение): А аз проведох тук вече първия курс, преди два дни, тук беше най-силната група и с всички...

М. Лайтман: Е, най-общо, все едно, това вече го имате?

Реплика (продължение): Да.

М. Лайтман: Утвърдено е? Всички останали знаят ли, какво ще правите?

Реплика (продължение): Да, разбира се.

М. Лайтман: Согласни ли са с това?

Реплика (продължение): Засега не знам.

М. Лайтман: Утвърдиха ли ви? Тогава вървете и работете.

Реплика: ОК. Благодаря.

Въпрос (превод): Здравейте... здравейте приятели. Аз съм Сив от Скандинавия.

Първо бих искала да кажа, да предам в Израел, че ние мислим за вас, нашите сърца са с вас и ние, нито за миг не ви оставяме.

Бих искала малко по-добре да обясните как подобни събития, когато действително се опитваме и се стараем с всички сили да постигнем по-голямо обединение между нас, какъв ефект влияе на..,. какъв ефект оказва това, например, на нашите другари в Израел, или на които и да е другари, които се сблъскват сега с тежки времена, с тежки събития?

М. Лайтман: Всички сме взаимно свързани: цялото човечество, абсолютно всички – милиарди-милиарди-милиарди нишки, мрежи. Това е..., това е такава мрежа, която въобще... не може да се предаде. Защото, както изучаваме в кабала, всяка сфира се състои от десет и всяка от тези десет от още десет и т.н. Най-общо, това е безкрайно множество, то е неизброимо..., т.е. тя не се изчислява в количество, а в качество. Духовното, въобще се измерва в качество, а не в количество. И същите тези 125 степени.

Казват ми тука: „Много..“, някой днес говори: „Ето колко много“ и т.н. И аз не искам да говоря за количество – много или малко. Не искам да плаша. Но когато ние...

Ето, днес ние провеждаме тук нашия конгрес и той, изцяло е построен на взаимосъчетание, разбиране, проникване, на това, че действително, да се почувстваме всички заедно, на това, между нас да се образува нещо такова едно, единно, цяло, топло, такова, в което да започне да се проявява висшата енергия, Висшата светлина – това, което е съществувало в неразрушеното кли, до неговото разбиване във Висшия свят. Така че, събирайки се тук на този конгрес, тук, днес, ние оказваме огромна помощ на групата в Израел, огромна, огромна помощ. Така, че...

И това... страхотно е, че се получи така, никой не го е планирал. Можехме да мислим по друг начин, че ако знаех, че трябва да работя така тежко над разпространението в Израел, то разбира се не бихме планирали този конгрес, именно от първи до трети ноември 2013, а бихме го планирали за друга дата. Това – от една страна.

А от друга страна, виждате, Творецът ни постави по такъв начин, че се събрахме, при това такова количество хора и такива, вече готови за обединяване, за съединяване и това е огромна помощ. Това в действителност, е много необходимо дело. Аз съм много доволен, че този конгрес преминава, именно в такова време, когато там ние буквално пробиваме тази „желязна стена“ между науката кабала и цялото човечество. Всички ние участваме в това!

Въпрос (превод): Здравейте, скъпи Рав. Аз съм Мирав от Турция.

Винаги ми е било много трудно, страшно много прегради, когато се опитвам да се съединя с другарите си, когато се опитвам да достигна до съединение. А след това Творецът, когато съм сама, Той ме прогонва от дома ми. Защо Творецът прави така?

М. Лайтман: Не разбрах. А, ти повтори.

Въпрос (превод, продължение): Всеки път, когато тя се опитва да се обедини с другарите си, има много прегради, твърде много. А след това, се чувства самотна, тя остава сама и ударите на Твореца я застигат. Защо Творецът постъпва така с нея?

М. Лайтман: Тоест, получава се така, че когато тя прави добри дела, то получава удари. А когато изоставя добрите дела, то сякаш всичко се устройва добре.

Знаете ли, на нас ни е нужна, все пак, тази статия, виждам, че тя просто се набива: „Скритие и разкритие на Твореца“. Това е ясно казано за това обстоятелство. Човек, когато все още, се намира в състояние на скритие, то на него му се струва, че... 

Тя действително е права. Не казвам, че тя неправилно анализира обстановката. Когато прави добри дела, на нея и е зле. А когато е като всички останали, то и е добре. Да. Това е много ясно..., впрочем, много рядко ми се случва да чуя, именно, толкова ясен анализ за състоянието на човека. Обикновено се смесва така при всички, а при нея то е.. вярно.

Ще се опитаме да подготвим този материал и ще прочетем тази статия. Това е много...(как да ви кажа?) поучително.

А въобще, вие трябва да се радвате, защото вашето състояние предшества следващото състояние, когато ще видите, че всичко около вас просто сияе.

Въпрос (превод): Здравейте рав. Огромен поздрав от френското кли. Ние имаме виртуална група във френското общество на френски език.

И ето моят въпрос. Много от другарите ни живеят в различни страни и на различни континенти. И що се отнася до интегралното разпространение, като човек, който живее сам в дадена страна, може ли да се кооперира с хора от други групи?

М. Лайтман: Е, в такъв случай смятай, че разпространението трябва да бъде виртуално. Виртуално разпространение на кабала или виртуално разпространение на методиката за интегрално образование, без значение, но виртуално. Ако се намирам сам в дадена страна и не виждам, кой..., кой тук още е в съседство до мен, то и групата ми е виртуална и целият живот е виртуален.

Въпрос (превод, продължение): А какво, ако в съседство до мен има група,  струва ли си да се присъединя към тази група, само за да мога да разпространявам?

М. Лайтман: Защо само, за да разпространявам? Ако наблизо има група, как той може да остане сам? Той няма право. Ако Творецът го е поставил в условия, в които наблизо има група, значи той трябва да бъде в групата. А ако Той го е поставил в условия, че няма, каквато и да е група наоколо, независимо от всичките му старания, тогава той трябва да търси виртуална група.

Е, дайте ни някоя песен! А то аз виждам... Какво – няма? И след това продължаваме.