Писмо от стр. 70

Казано е: „Познай Бога, отеца свой и Му служи". „Познай" означава знание, тъй като зле е на душата на човека без знание за Твореца, защото се стреми и тъгува по работата заради Твореца, тъй като притежава душа, но докато не е усетил Твореца му е зле.

Но въпреки че човекът притежава душа, той не е в състояние сам да се устреми към разкриване на Твореца дотогава, докато не се спусне върху него дух свише - само тогава ще може да изрази благодарност и да повярва с пълна вяра в казаното от мъдреците, че само милосърдието и добротата на Твореца съпровождат човека през целия живот.

Великият Баал Шем Тов обяснява това с пример: както сянката на човека следва движенията на човека, повтаряйки ги, така човекът се явява сянка на движенията на Твореца. Затова при пробуждането на любовта към Твореца, човекът е длъжен да осъзнае, че в Твореца се е пробудила огромна тъга по него и затова като следствие от това и в него се усеща съответстващото ответно чувство към Твореца, както е казал раби Акива: „Щастлив е Израел, пред Когото се пречиствате и Който го пречиства".

Затова в началото на приближаването на човека в него създават «ситра де-офаним»  -  променящо се състояние на душата.

...Тоест Всевишният се пробужда за него при всяка възможност, когато я има от страна на човека. Спомняйки си за Твореца, човекът е длъжен да осъзнае, че този Творец тъгува и се стреми да се слее с човека, както е казано от цар Давид: „Само добро и милосърдие ме съпровождат във всички дни на моя живот". И това е истина спрямо всеки, защото цар Давид се явява съвкупност от всички души на Израел и затова този духовен образ „цар Давид" постоянно желае и се стреми към истинско съвършено единение с Твореца.

Но е необходимо да се осъзнае и в никакъв случай да не се забравя, че Творецът се стреми към човека точно в тази степен, в която човекът се стреми към Твореца. Затова, ако тъгата по връзката с Твореца измъчва човека, той е длъжен незабавно да си представи, че Творецът също силно тъгува и желае сливане с него. Задълбочавайки се в усещането за взаимния стремеж на себе си и Твореца един към друг, човекът влиза в процес на постоянно движение към Твореца, във все по-усилващите се страст, тъга и желание за сливане, които ще го доведат до сближаване в любовта.

Но докато не се е удостоил с връщане към Твореца и сливане с Него, неговата душа се намира в състояние „без знание за Твореца". И ненапразно е казано в Тора: "Познай своя Господар", защото душата, когато нараства нейната тъга по връзката с Твореца, без знание за Твореца се намира в дълбоко падение.

В падението на човек му се струва сякаш Творецът го пренебрегва.

Но не само не увеличава стремежа към Твореца, за да достигне връзка с Него, а му се струва, че само той се стреми към Твореца и не вярва на казаното от мъдреците, че именно в същата степен Творецът се стреми и тъгува по човека.

Но какво да прави човекът, ако отсъства в него вяра в думите на мъдреците, че всичко изхожда от Твореца и всичко е за придвижването на човека?

Различните усещания върху себе си от Висшето управление - това са „букви", които човекът е задължен да „копира" от нашия свят и да издигне във висшия свят. Защото във висшия свят няма букви. При разбиването на келим всички букви на духовните усещания паднали в нашия свят и човекът, поправяйки се и издигайки се към своя корен събира всички „букви" - усещанията в нашия свят - и ги издига към Източника.

Стадиите на единение на Твореца и човека са подобни на напълването с тъга и страст на желаещия земна любов, както при зачеването на земното тяло, когато се случва възбуждане на органа на любов, което изразява степента на страст и тъга, наричано „възбуждане" на земен език. Но именно с това възбуждане се и благославя зараждането на потомство, тъй като се сливат във връзка „в това време", и в „това място", и „в тази жена".

Това е подобно на случващото се в духовното, когато стремящият се към връзка с Твореца достига такова нажежаване на желанието, че се слива във връзка в три определящи духовното сливане параметъра: „в тази душа", „в тази година", „в този свят".

Необходима е пълна степен на страст, за да се разкрие на човека състоянието на зивуг, сливане с Твореца.

 „Душа" - това е тайната степен на тъга и страст. „Година" означава периодите на непълно сливане, на среща, които само разпалват страстта до истинската степен, при която и се случва сливането с Твореца „в това място", където се е намирала в сливане душата до слизането в тяло в нашия свят.

Но не веднага придобива човекът готовност за висше сливане, а постепенно, както е казано: „Тъй като само доброто и милосърдното ме преследва". Човекът се стреми към сливане, към началото на акта, но открива, че сякаш Творецът не желае сливане с него и затова не вкусва в тъга и мъки присъствието на любовта, необходима за този акт на сливане и за това „място" на сливане. И затова се намира в състояние на страдание, „праведник, на който му е зле".

Но тази горчивина в края на краищата се превръща в сладостен нектар на любовта, тъй като „онова, което не извърши разумът, ще направи времето". Защото Творецът събира цялото негово „възбуждане" в степен, достатъчна за сливане. И в назначения час ще се разнесе тръбене с рог, означаващо акт на духовно сливане.

А във всички предшестващи това сливане състояния, душата се е обличала в кръгооборотите на този свят, в периодите на подготовка на човека към възвръщане в неговия корен. Защото само с променливи възбуждания свише («ситра де-офаним») Творецът постепенно създава в човека правилен и съвършен стремеж към сливане - до такава степен, докато човекът не намери себе си постоянно и неотстъпно концентриран само в кръга на тази ос през всички дни и нощи.

Но докато той увеличава в себе си необходимата страст, докато неговата душа чрез подеми и падения («офаним») се развива на ниво „нефеш", постоянно се усилва неговата мъка, тъй като огромното влечение, което не се удовлетворява създава горчива мъка в обема на неговото влечение. И „праведноста на праведника няма да го удържи в часа на греха".

Но на Виждащия всичко същинско е разкрита цялата степен на стремеж към сливане в сърцето на човека, за близост към Него. И ако още има възможност в човека да се успокои от сливането с Твореца, Творецът увеличава своите „съприкосновения", началото на духовното сближаване. И ако човекът се ослушва за гласа на Твореца, незабравяйки принципа „Творецът - сянката моя", то не пада вследствие на засилването на мъките и тъгата от „съприкосновенията", тъй като разбира, че и Творецът също страда, както е казано в „Песен на песните": „Аз - към моя любим, и към мен е Неговата страст".

И с постепенни „съприкосновения" се достига желание, когато става възможно истинско сливане. И вижда тогава, че възбуждането, което постепенно се е раждало в бурята на времената, е необходимо за „знание", за да устои вечно в своята праведност:

 „В това място" - там, където е бил по-рано, в своя корен.

 „В тази жена" - тъй като ценените по-рано обаяние и красота сега се виждат като „лъжа в обаянието и нищожност в красотата, а „жената, трептяща пред Твореца - тя ще се възпее". Тоест в периода на подготовка към сливане, обаянието и красотата се усещат като най-главни в съвършенството, желани от него, привличащи го към себе си, но това е в периода на „поправяне".

А когато „се препълни земята със знанията на Твореца", тогава „обратния свят видял", тъй като само трепетът и тъгата се усещат като най-главно в съвършенството. И разбира, че в периода на подготовка е лъгал сам себе си. И в този смисъл е казаното: „праведник е и на него му е добре", защото достигайки акта на сливане във „великото тръбене" става съвършен праведник".