Галилей, колко е спокойно! Тук далеч от градския шум в продължение на хилядолетия царял покой. Свежия полъх на вятъра освежавал мислите, можело да лежиш в тревата и да разглеждаш синевата на небето, или да събираш гъби в гората, в шубраците да срещнеш елен, да се напиеш с кристална вода от ручея.
В ролята на Ари – Александър Демидов
До разрушаването на първия храм, Галилей била най гъсто населеното място в целия Израел. Къщите били тясно притиснати една към друга и съседите живеели в съгласие помежду си.
В ролята на Хаим Витал – Морис Коен
След разрушаването на първия храм Галилей започнала за се опустошава. Хората изоставяли домовете си, макар че можели да продължават да живеят, както са живели. Но нещо им пречело, някаква неведома сила ги тласкала да напускат тези места.
Във филма участва професор Михаел Лайтман
Но ето че след петнадесет века хората отново се върнали тук. Галилей започнала отново да се възражда. Тя отново станала духовен център. Град Цфат станал столица на Галилей. Той горда се извисявал над околността. В този град започнало да се развива изучаването на науката кабала.
Центърът на света
Днес е прието да се мисли, че центърът на света е там, където господстват парите, силата, властта. Така ни се струва днес, когато нашият егоизъм ни управлява, а тогава, на хората им е било ясно, че центърът на света е там, където се намират духовните ценности. Тъй като именно това удържа света от общото падение. Ако в този свят нямаше светлина и тези, които да я привличат, светът нямаше да може да продължи съществуването си.
От страната на светлината
Един от великите кабалисти, живял по онова време в Цфат, бил Раби Моше Кордоверо – РАМАК,. Той преподавал от страната на светлината, следвайки усещанията си. Това е, когато човек постига духовния сват и просто описва своите усещания. Кабала на РАМАК можели да приемат, можели да се впечатлят от нея само много чисти души. Но този период приключил. Започнал нов етап от човешката история. По-груби, егоистични души започнали да слизат в нашия свят. Тези хора се нуждаели от много по-практична, реална методика. И такава методика поднесъл Ари. Ари положил началото на поправянето на света.
От спомените на Хаим Витал
Сънят
Веднъж Ари ми разказа за своето детство. Той се родил в Ерусалим 1534 година, когато станал на 8 години починал баща му. Той умирал с израз на пълен покой на лицето, защото знаел кой може да го замести. След смъртта на бащата, майката разказала на Ари следната история: „Една сутрин бащата се събудил със странен израз на лицето. Тя го попитала, какво се е случило. Сънувах сън, отговорил бащата. В съня до мен се приближи човек, облечен в бели одежди, макар да не помня лицето му. Той ми каза, че ще ни се роди син и името му ще е Ицхак.
Синът ни Ицхак, ще избави народа на Израел от нечистите сили – така каза той. С негова помощ, вратите на науката кабала ще се разтворят за целия свят”. След смъртта на бащата, настъпили тежки дни. Майката решила да вземе Ари и да замине за Египет. Веднъж, по време на молитва Ари видял непознат старец. Той влезнал в залата, застанал до прозореца и се задълбочил в четенето на дебела книга, отличаваща се от всички молитвеници, които Ари някога бил виждал. Ари внимателно разглеждал стареца.
„Ицхак, изведнъж произнесъл старецът без да си помръдва устните, трябва да се задълбочиш в изучаването на вътрешната част на Тора. Трябва да изучаваш науката кабала”.
Книгата
След тази среща, Ари се затваря в дома си и посвещава цялото си време на изучаването на книгата Зоар. Ари не излиза навън в продължение на дълги дни. Светът, все едно, спира да съществува за него. Той се задълбочава в изучаването на книгата Зоар, опитвайки се да разбере истинския смисъл на думите на Раби Хия –„ Земя, Раби Шимон, пещера, река” – и започва да му се разкрива висшия смисъл на книгата, където зад всяка дума стояло висше постижение от човека на самия себе си и Висшето управление.
Уединението
Годините вървят. Ари е изпълнен с решителност да напусне дома си и да се уедини. „Изключително много неща ми пречат да се съсредоточа върху обучението”,- казва той на тъста си. „Трябва да свърша още много неща, страх ме е да си помисля, че няма да мога да извлека от науката Кабала, всичко скрито в нея.” И тогава неговия тъст му построява къща на бреговете на Нил, дава в негово разпореждане десет слуги, които да се грижат за всичко което му е необходимо, за да може Ари да посвети всеки миг, всяка мисъл на изучаването на науката Кабала. Този дом на брега на Нил станал за Ари място на велики духовни открития. Дълбоки тайни му се разкрили там. Стъпало по стъпало, той се издигал към главната тайна на Мирозданието. Така, изучавайки книгата Зоар, и постоянно мислейки за това, Ари вървял към личното си поправяне и поправянето на цялото човечество.
Сурова зима връхлетяла Египет. Изливали се проливни дъждове, силни ветрове отнасяли покривите на къщите, Нил излязъл от бреговете и залял близките села с потоци от вода и кал. Къщата на Ари оцеляла по чудо. А самият Ари, заедно със слугите си, успял да се качи на кораб и да доплува до брега. Той веднага се насочил към тай-близкия молитвен дом за да благодари на Твореца за спасението си. Когато завършил молитвата, изведнъж почувствал ръка на рамото си и се обърнал. Зад гърба му стоял стар евреин. Ари на мига го познал – това бил същия старец, който преди много години го насочил към изучаването на науката Кабала. „Здравей старче, казал Ари, колко дълго не съм те виждал. Къде беше? Бях от другата страна на Червено море,- отговорил старецът и добавил- послушай съвета ми Ари, стига си работил сам, вземи семейството си и отидете в град Цфат. Там те чакат”. Старецът излязъл през вратата и се разтворил в тъмнината на уличката.
Цфат
Изминали няколко години. Не е известно къде се е намирал Ари през тези години. И ето, именно тогава, когато е бил готов като учител, като кабалист постигнал всички 125 духовни стъпала, именно тогава, той се появил в Цфат. И бил тогава на 35 години.
Той се разхождал по тези улици, размишлявал, оставало му да живее само година и половина. За тези година и половина той извършил революция в света – духовна революция. Той не лепял обяви по стените, не молел хората да дойдат при него. Хората просто сами чувствали, че се е появил особен, велик духовен човек и се стремели към него.
От спомените на Хаим Витал
Съдбата
Така за пръв път срещнах великия Ари. Той седеше пред мен и ми се струваше, че той знае всичко, което искам да го попитам. Аз разбирах пред кого се намирам и се зарекох никога да не забравям това. След срещата с Ари бях силно развълнуван. В продължение на два дена не излязох от стаята си и само молех Твореца да ми даде сили да се уподобя на Ари, за да не спра нито за миг по пътя към Твореца.
Методиката
Когато човек изучава методиката на Ари, той разкрива, че висшия духовен свят е изграден по един закон, Законът на абсолютната любов. Какво още може да разбере човек от тази методика. Той започва да разбира, че докато се намира в своя егоизъм, той не може да разкрие този висш свят. Висшия свят ще си остане скрит от него. А значи ще остане скрито от него това щастие, което го очаква.
И тогава човек разбира, че неговия собствен егоизъм е главният му и единствен враг, изяждащ всички плодове на труда му, като не му дава да се наслади нито в този живот нито в бъдещия. И не само той страда от собствения си егоизъм – той донася страдания на целия свят.
Ари създал методика позволяваща на човека да се издигне над своя егоизъм, без да го потиска, без да го изтрива, - а да се издигне над него. Тази методика се нарича Методика на екраните, позволяваща на човека да намери това, което търси в продължение на цялата човешка история – свобода, надежда, мир, любов. Ари разкрил за нас не само методиката, но и това как можем да я поднесем на всеки човек, за да може всеки да се издигне в духовния свят, придобивайки в него предназначеното за човека щастие.
Ари казвал: „Представете си, че стоите пред извор и жадувате да се напиете с вода. Вие загребвате с вашия съд вода, напълвате го, пиете и усещате колко мръсна е водата. Но изворната вода винаги е чиста, просто вашия съд е мръсен. В него е цялата причина за страданията. Ако вашият съд не е чист, няма значение колко чиста ще бъде изворната вода. В мръсния съд не се усеща чистотата на водата. Тя е напълно подобна на този съд. Тя носи само страдания. Обаче, ако почистите съда си, измивайки го внимателно, изворната вода ще стане за вас източник за наслаждения. Само така.
Само когато почистите своят вътрешен съд от егоизма, заложен във вас, ще можете да усетите всички тези велики наслаждения, които е приготвил за вас Твореца. Онази велика светлина, която ви заобикаля и ви свети постоянно. Само ако се настоите към разкриване на тази светлина ще се стремите към него. Само тогава ще можете да почистите своя вътрешен съд.
От спомените на Хаим Витал
Стремежът
Ари ни казваше не веднъж:”Добре е,че не разбирате. Вашият разум е само отражение на вашият егоизъм, инструмент в ръцете му – постоянна мисъл как да заграбите повече. Творецът може да бъде достигнат само в страстен стремеж към него, а не чрез разбиране. Нищо не можете да разберете, без постижение. Виждам тези, които трупат знания, виждам ги и мълча. Те няма да постигнат нищо. Докато не се устремите към Твореца с цялото си сърце, той няма да чуе молбите ви. Ако не свалите тази външна обвивка и не се устремите към вътрешните си желания, нето на йота няма да разберете учението на Ари”. Постепенно си тръгваха онези, които не можеха да понесат новата методика. Сформира се нов кръг от ученици на Ари. Наричахме се „Синовете на Ари”. Опитвахме се да се съединим между себе си в нашия стремеж към Твореца и разбирахме, че това е най важното.
Хаим Витал не оставял Ари нито за секунда. И даже след уроците го изпращал, вървейки винаги от дясната му страна. Така те се разхождали по тези улици.
От устата на Учителя
Зад разплисканата супа, зад дъжда, застигнал ви в гората, зад паяка, затаил се в ъгъла на дома, зад стареца, който все едно случайно сяда до вас, разкривайки книга за кабала- зад всичко това стои Творецът. Така той ви зове към себе си, - разберете това, тръгнете към Него. Освен Него няма нищо! Всичко, което е около нас – това е Той и неговите действия, Неговата светлина напълваща всичко със себе си. Светлината, която ви призовава да се пречистите. И колкото повече успеем да се пречистим, толкова повече ще се приближим към Твореца и ще получим онова безкрайно наслаждение, което Той е приготвил за нас. Няма тревичка долу, над която да няма Ангел отгоре, който да и казва:”Расти!”
Стихът на Ари
Веднъж, по време на разходка с Хаим Витал Ари произнесъл стих. Той не бил записан. Думите просто се леели от устата му, като извор. Той ясно произнасял всяка дума, всяка буква, всяка висша мисъл. Така се родил знаменития стих на Ари.
„Знай, до началото на сътворяването имало само Висша, запълваща всичко със себе си светлина. И нямало свободно незапълнено пространство, единствено безкрайната равна светлина заливала всичко със себе си. И нямало в Нея нито начало нито край, а всичко представлявало тази Една, Проста, Еднородна Светлина – и тя се наричала Светлина на Безкрайността.”
В този стих е цялата Наука Кабала. По него могат да се напишат хиляди докторски дисертации и, независимо от това, няма да можем да разкрием и една хилядна част от скритото в него.
„И ето, след свиването на това запълнено в центъра със Светлина пространство, се образувала кръгла празнота. Едва тогава се появило място, където могат да съществуват създанията и творенията. И ето, проточил се от Безкрайната Светлина прав лъч, отгоре надолу се спуснал вътре в пространството пусто, преминала, спускайки се по лъча, Безкрайната Светлина надолу, и в това пусто пространство сътворил абсолютно всички светове”.
На нас още ни предстои да разкрием в бъдещите поколения, колко много е скрил Ари в този стих, за да можем да постигнем цялата дълбочина на Науката Кабала, слой след слой, и с помощта на реализирането на тази наука да стигнем до върхът на човешката същност. Минали година и половина от този ден, в който Ари пристигнал в Цфат. Той почувствал, че е направил всичко, което му е било възложено свише и настъпило времето да напусне този свят. За кабалиста деня на неговата смърт не е тайна. Така било и при Ари.
От спомените на Хаим Витал
Предсказанието
Ето го същия този дъб и неговите широки клони, в сянката на който Ари ми съобщи кога душата му ще напусне този свят.
Ари Филмс
Филм на Симеон Винекур
Музика Аркадий Духин, Асаф Авидар
