Мнозина говорят за това че само когато се разболеят от някаква неизличима болест, осъзнавайки, че след няколко месеца ще умрат, започват да си задават въпроса за смисъла на живота. Дори някои пишат, че това са най-хубавите им дни, че са ги изживяли действително смислено. Правилно ли е да се каже, че смъртта тласка човека да се замисли за смисъла на живота? Или не?

Затова смъртта е толкова необяснима и предварително се усеща от нас достатъчно парадоксално, а това го няма при животните. При животните предчувствието за смъртта е по-явно отколкото при човека, но е доста по-близко до състоянието на смъртта. Ако нямаше смърт хората щяха да се държат по съвършено различен начин.

Веднъж бяхте казал, че всички изчисления…

Всички изчисления идват само чрез смъртта. И това е лошо, защото човек е превързан към това животинско, в което се намира. А кабала ни позволява да се издигнем над него и да правим вече други изчисления, независимо от животинското ни тяло. Защото когато излезем от него, попадаме във вечния и съвършен поток на енергията и информацията на светлината. Ние веднага преставаме да се обръщаме към нашето животинско тяло. Тоест, ние трябва да се грижим за него, защото чрез него извършваме определени поправяния в този живот. Но грижата трябва да бъде само в това, а не за самото него.