ARI (Ashlag Research Institute) представя ключа към скритата мъдрост. Чрез осъзнаване на нашата същинска цел в живота, човек постига съвършенство, спокойствие, безгранично наслаждение и способността да се издигне над времето и пространството докато все още живее в този свят.
Разкриване на Кабала
с Антони Косинек
Силата на развитие и значението на страданията
Здравейте и добре дошли отново в Разкриване на Кабала. Аз съм Тони Косинек. В предишния урок ние учихме за замисъла на реалността, замисъла за творение, действията на Твореца, качествата на Висшия свят, какво е духовното. Този замисъл за творение – да сътвори творение и да го изпълни с неограничена наслада – е единствената причина за всичко случващо се. Всичко, което се случва в нашия живота, е в резултат на това – то произлиза от него и е на път към неговото наслаждение, без значение дали сме способни да възприемем това качество или не. Това е проблемът, който имаме, защото ние си мислим – в най-съкровения въпрос, който имаме за нашия живот и нашата неспособност да разберем къде сме и къде отиваме – че трябва да запитаме, ако Творецът е напълно добър и прави само добро, тогава защо виждаме злото, защо има лоши събития?
За да изследваме този въпрос Кабалистите са ни поставили граница за това как да изследваме, за да получим истински отговор без да се объркаме.
Баал Сулам ни казва, че в Кабала има правило – „Това, което не може да бъде постигнато, не може да бъде наименувано.” Какво означава това?
Целта, която искаме да постигнем, е пряко усещане на Твореца. Не някаква идея или разсъждения, защото няма истински отговор в разсъжденията. Вие не може да се чувствате уверен в една идея – трябва да я усетите вътре в себе си така както усещате къде се намират краката ви или както гледате в нещо, което е пред вас – трябва да е осезаемо. Само там е истинската промяна на възприятие, а не в идеи или абстракции.
Човек не може действително да разбере събитията в неговия живот, защото той отхвърля половината от цялата реалност, половината от всичко случващо се, което той счита за лошо, той го отхвърля. Това е така поради вътрешната програма, която имаме, която е желанието за получаване. Желанието за получаване служи като направляваща система, т.е. ние сме изцяло контролирани от нея. Всичко, което тя прави е или да ни привлича към нещо, което ние намираме за възхитително, в което намираме удоволствие и то е считано за добро, или ние избягваме неща, които не ни доставят удоволствие, които предизвикват в нас празнота – ние стоим на страна от това и постоянно търсим тези неща, които считаме за добри. Нашето възприятие за това каква е целта на тези две събития е погрешна, защото нашето внимание никога не е върху цялата картина; всичко е винаги в малката част на картината, защото го възприемаме само от нивото на проблема.
Това е огромен проблем за нас, защото цялото възприемане, както можем да видим в природата, идва само като резултат на противоположност. Ние знаем какво е студено само чрез неговата противоположност - топло, знаем горе когато го съпоставим с долу. Ако погледнем само в качеството на топлината, ако нямаше нищо противоположно, ако нямаше противоположно качество, то тя не би съществувала, нямаше да можем да усетим нищо в нея. Ако нямаше движение, без да имаме способност да измерим каквото и да е, какво бихме могли да знаем за топлината? Там не би имало нищо. Там просто нямаше да има усещане.
Сравнението между това, което считаме за добро и защо го считаме за добро и това, което усещаме като лошо и защо го считаме за лошо е нещото, което трябва да бъде оценявано. Ние трябва да имаме нещо, което не е „подвижна скала”. Може да не ни изглежда така, защото сме заслепени от неспособността да обединим по-голямата част от света. Всички наши преценки за добро и лошо в желанието за получаване са напълно субективни, това е напълно „подвижна скала”. Тоест ние може да кажем, че определени събития са лоши, но ако погледнете на дълбоко, ако погледнете какви са вашите реални действия, и тук имено това се има предвид „Само това, което може да бъде постигнато, може да бъде наименувано.” Трябва да погледнете реалната ситуация.
Вземете например едно разрушително цунами. Имало е 400 000 убити в това бедствие. Ако попитате всеки един той ще ви отговори „Това е ужасно. Загубата на живот е ужасна. Страданието на другите е ужасна.” Разрушенията са немислими. С една дума – пагубно.
Но какво се случва, ако вие бяхте един от собствениците на компания, която трябва на ново да построи курортите в тази част. Това е най-доброто нещо, което ви се е случвало в последните 5 години.
Какво в действителност преживяхте? Може ли да твърдите според вашите представи „Оу аз трябва да се чувствам по този начин и затова представата за добро е тази, а представата за лошо е онази.” Не. Вие трябва да се уповавате на това, което усещате. Ако оценявате нещо друго, то вие оценявате нещо илюзорно.
Понякога може да видим, че нещо, което на първо място не го възприемаме като лошо изживяване, а като добро когато погледнем в нивата на живот под нас, ако погледнем нещо като пожарите в горите и видим огромните щети, които водят след себе си, ние може да погледнем в тази ситуация и да кажем „Това е лошо за дърветата”, но в по-широк аспект, това, което се случи е имало цел – ще има по-гъсто насаждение, може би ще има по-голямо разнообразие, а нещата, които преди са спирали нейното развитие сега са се изменили. Единствената причина да видим бедствията като ползотворни е защото ги възприемаме като един процес – ние виждаме по-големелия обсег на развитие на нивата на живот под нас. Под нас са нивата неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, на което живеем. За съжаление това (човешкото) ниво е по-сложно животно и за да може да видим какво се случва с нас, с програмата, с несъзнателното ниво и в по-голям обсег на случващото се в нашия живот – не просто да видим един напречен разрез, в който не разбираме плана или посоката, към която нещата прогресират по посока на целта, когато видим това на човешкото ниво ние не може да го разберем, не може да се дръпнем за косата до някакво по-висше ниво. Трябва да може да го видим на по-висше ниво, което Кабалистите наричат говорящото ниво.
Говорящото човешко ниво е където човек става част от висшата система и вижда цялата система на управление осигурено от Твореца. Тази единствена сила, която ни предвижа между двата зъбци на желанието за получаване – привлича ни към нещо добро и ни отблъсква от нещо лошо – ако може да го видим от това висше ниво, ние ще спрем да виждаме събитията в живота, като отделни парчета, опитвайки се да им дадем име във времето и пространството, където нямаме никакво възприятие за причините за каквото и да е.
Какво трябва да направим, за да се доберем до това по-висше състояние? Как ще виждаме от тази по-висока точка на възприятие? Ние не може да го направим сами. Можем само да го направим с това, което вече е там. Трябва да можем да усетим какво има там, а след това да станем подобни на него.
Запомнете, че еволюционната сила е просто развитието на желанията. И тази система на Висша светлина е организирана така че ние да се предвижваме заедно с тези желания, докато достигнем до желанието за най-правилното нещо. Ние сме включени в нашето развитие по неосъзнат начин, т.е. не по наша воля сме доведени до това и не по наша воля ние възприемаме това, докато дойдем до момента, в който пробуждането настъпва в човек. Пробуждането е подготвено от събитията, които наричаме добри и лоши. С други думи нашите желания продължават да се развиват и изменят, за да стане по-голям нашият въпрос. Всеки един удар ни кара да търсим на по-дълбоко и по-дълбоко ниво каква е действителната причина за страданията, защо страдам, как мога да спра страданията. Силата на развитие неосъзнато ни предвижва докато не се спрем на нищо друго, освен на отговора на този въпрос, защото отговорът на въпроса може да дойде само от по-висшето ниво, което управлява системата, която ни кара да чувстваме, че сякаш има добри и лоши събития.
Сега когато тази осъзната необходимост се случва вътре в усещането на човек, така че нито едно друго желание да не може да я замени, а само отговорът на този въпрос, на тази осъзната необходимост сега, то тогава отговора намира място, човекът може да го получи. Но за да разберем защо страдаме, ние трябва да знаем какво е добро и какво е лошо. Знаем че не може да го усетим или оценим срещу „подвижната скала”, не може да бъде от желанието за получаване. Трябва да бъде срещу нещо, което не се променя. Знаем че това е качеството на Твореца, който непрекъснато дава, безусловно отдаване. Качеството на творението е да получи желанието за получаване за себе си. Това е оценяването на различията на тези две качества, които започват да ни дават усещане за това къде сме ние, защото единственото нещо, което може да усетим е Творецът. Въпросът е „Как да Го усетя? Като какъв Го усещам?”.
Ние живеем в океан от светлина. Това означава, че ние винаги получаваме светлината в нашия съсъд, в нашето кли. Това е нашето желание за получаване. Висшата светлина непрестанно ни напълва с наслаждение, т.е. с усещане, което всъщност е усещането на самата светлина. Това винаги е Творецът, но зависи от това какво ние казваме че е, зависи от това какво е обличането, от това, което се случва. Всички събитията в живота ни са усетни от нас по начин, по който пряко ги усещаме, като пряка светлина. Но ако ги усетим по този начин, това означава, че ги усещаме чрез желанието за получаване и не знам защо са ни дадени. Това към което трябва се стремим е да усетим замисъла вътре в тях, т.е. какво е това качество тук, какво е качеството на отдаване, което е намерението на Твореца зад отдаването на нас, в това събитие. Как е свързано със силата на развитие, която ни води към напълване. Ако може да разберем и получим усещане за това (качеството на отдаване), то тогава ще разберем събитието и също така ще се издигнем до това ниво. Всичко, към което трябва да се стремим в събитията от живота е да оправдаем Твореца. Това се нарича праведник (цадик); това е този, който въпреки събитията в живота усеща мисълта зад причиняването на събитието – доброжелателната сила на управлението на Твореца. Само разликата между това, което усещаме в нашето кли и каква е мисълта на Твореца, т.е. каква е нашата мисъл в сравнение с тази на Твореца – това е източника на страдание. Тази разлика между моята същност, моето намерение на възприемане на светлината и на намерението на Твореца на отдаване на светлината, това несъответствие ни причинява неудобство, страдание и т.н.
Качеството на отдаване, качеството на отдаване на Висшата светлината е основният закон във вселената. Всичко в света е последствие от това – всички закони, вътрешни и външни закони в природата, всички са следствие от това. Той има за цел да създаде в целия живот равновесие, хомеостаза между това, което е отвън и това, което е отвътре. Степента, до която не спазваме този закон, т.е. да станем подобни на него, целият свят във всичките си аспекти страда – не само човекът, но и заобикалящото го: неговия свят, страна, семейство, цялата реалност.
Единият от начините на привличане на Висшата светлина, която ще ни позволи да се издигнем до ниво, в което ще започнем да разбираме и усещаме Твореца е чрез изучаването на Кабалистични текстове. Единствената причина да изучаваме Кабалистични текстове е за да привлечем поправящата светлина – не за трупане на знания, а за промяната, която се случва.
Като започнем да четем, помислете за въпроса, за това, което искате най-много да знаете. Запомнете го и го вкарайте в четенето. Няма значение какво разбирате, най-важното е от какво се нуждаете и какво усещате.
Тази статия се нарича Няма никой освен Него и е била преподавана от Баал Сулам и е била записана от неговия син Рабаш.
Написано е: "Няма никой освен Него", което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможността да направи нещо против Твореца. И което човек вижда, че съществуват неща, които отричат съществуването на Висшите сили, причината за това е, че такова е желанието на Твореца.
С други думи, целенасочено е направено да видим система, в която усещаме, че има добри и лоши събития. Ние усещаме, че има противоположна сила на нашето добро, че има нещо, което ни възпира да чувстваме добро. Причината е, защото висшата сила иска така да се случи. Това е целенасочено, така го желае, защото няма друга сила, която да го предизвика да се случи.
И това е начин на поправяне, който се нарича "лявата ръка отблъсква, а дясната приближава". Тоест това, което лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Това означава, че в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилният път и чрез тях той се отблъсква от светостта.
Той казва тук, че невъзможността да усетим пряко Твореца, не усещането на силата, която ни отблъсква, това се нарича поправяне. Това е силата, чрез която нещо се случва, което ни позволява да се изменим; то е част от системата на управление. Казва се че „лявата отблъсква”, т.е. че ни отблъсква, а „дясната приближава” – приближава до Твореца. Ние говорим тук за човек, който желае да усети Твореца, а не просто за обичайните събития от живота, въпреки че те са изградени по един и същ начин, защото всичките нива на природата работят по точно същия принцип.
Това означава, че в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилният път и чрез тях той се отблъсква от светостта.
Това означава, че когато човек иска да почувства усещане за Твореца, да знае законите, които управляват живота му, да вкуси от светостта, което е Кдуша, което означава да бъдеш отделен. Това качество на Кдуша е качеството на отдаване. То е напълно отделено от този свят, изцяло е над него. Има неща, които са целенасочено в системата, които не позволяват на човек да усеща светостта.
И ползата от тези отблъсквания, е в това, че чрез тях човек изпитва потребността и пълното желание Творецът да му помогне,
Това отблъскване, веднъж зародило се желанието, намерението да опозная Твореца, отблъскването причиня това, което виждаме в цялата система на природата. Тя причинява потребност, т.е. има точно определена потребност, а не потребност за кола, храна, секс, знание, сила. Не! Това е изграждане на определена потребност.
И ползата от тези отблъсквания е в това, че чрез тях човек изпитва потребността и пълното желание Творецът да му помогне,
Желанието, което е създадено е директно към Твореца. Директно към Твореца – Яшар Кел; желанието за това, което е във висшето.
тъй като в противен случай вижда, че пропада.
С други думи те се нуждаят от връзка с висшата сила, която ги управлява.
И не само, че не напредва в работата, но той само вижда как върви назад,
Тоест колкото повече човек се нуждае от това, толкова повече светлината разкрива различията между неговите вътрешни състояние и състоянието на светлината. Това се нарича разкриване на злото.
Защо се нуждаем от това? Нуждаем се, защото това е нашето средство за измерване. Чрез разликата на това, което знаем, ние измерваме обсега на любовта, завършеността на мисълта на Твореца срещу бариерата, в която започваме да усещаме нашата собствена същност. Така че не само същността на Твореца и висшия свят е разкрита пред нас чрез този процес на различие, а също и нашата същност е разкрита. Колкото по-голямо е желанието за получаване точно с това желание да получим допир с Твореца, толкова повече усещането за Твореца може да бъде почувствано.
И не само, че не напредва в работата, но той само вижда, как върви назад,
С други думи той вижда разликата между себе си и Твореца.
т.е. дори "заради себе си" не е в състояние да изпълнява Тора и заповедите.
Тоест човек усеща, че не само не може да усети пряко Твореца, но даже е неспособен да заблуди себе си, с цел да постигне Твореца. Той усеща най-голямата степен на различия. Но това е благословия, защото чрез уголемяване на желанието за получаване и неговото поправяне, ние се предвижваме.
И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, той може да изпълнява Тора и заповедите.
Тоест не чрез собствените сили, не чрез собствените знания, не чрез някакви идеи или теории, а само чрез осезателното усещане на светлината, което трябва да е над неговия разум, тази връзка е над желанието за получаване и всички мисли, които са свързани с това как може да придобием нещата, които желаем. Тази сила, чрез която усещаме добри и лоши събития, на лявата и дяната „ръка” на Твореца, която ни направлява чрез подеми и падения, чрез нормалните събития в живота, ако правилно я разберем веднъж получили желанието директно към Твореца, без значение какво се случва в живота ни с това желание, тази нужда нараства, докато „погълне” целия илюзорен свят и ни доведе до пълен контакт с реалността.
Това е само една част от прекрасната статия. Ще продължим да разбираме какво се крие в тези статии и в Кабала. Гледайте ни отново.
