ARI (Ashlag Research Institute) представя ключа към скритата мъдрост. Чрез осъзнаване на нашата същинска цел в живота, човек постига съвършенство, спокойствие, безгранично наслаждение и способността да се издигне над времето и пространството докато все още живее в този свят.
Разкриване на Кабала
с Антони Косинек
Въведение в Четирите Стадия на Пряка Светлина
Здравейте отново и добре дошли в Разкриване на Кабала. Аз съм Тони Косинек. Да започнем с цитат от Баал Сулам от „Въведение в Талмуд Есер Сфирот” – Изучаването на Десетте Сфирот. Той казва:
Затова ние трябва да попитаме: защо тогава Кабалистите задължиха всеки човек да изучава мъдростта на Кабала? Действително в нея има велико нещо, заслужаващо да бъде разгласено: Съществува забележително, безценно лекарство за тези, които се занимават с мъдростта на Кабала. Въпреки че те не разбират какво учат, чрез копнежа и огромното желание да разберат какво те изучават, те събуждат върху себе си Светлината, която обгръща техните души...
Докато човек все още не е постигнал съвършенство, тези светлини, които са предопределени да достигнат до него са считани за Заобикалящи Светлини.
Това означава, че те са готови и чакат човек да очисти своя съсъд за получаване. В това време тези светлини ще облекат годните съсъди.
От това следва, че дори ако човек не притежава съсъдите, когато той се занимава с тази мъдрост, споменавайки имената на светлините и съсъдите отнасящи се до човешката душа, те веднага засияват върху нас до определена степен.
Но те засияват за него без да обличат вътрешността на неговата душа поради недостиг на годни съсъди да ги получат.
Въпреки това осветяването, което човек получава отново и отново по време на заниманията привличат върху човек благоговение от висшето, придаващи на човек обилие от святост и чистота, които го приближават все по-близо до постигане на съвършенство.
В този урок ние ще разгледаме четирите фази на сътворяване на творението. Това е мини шаблон на всичко съществуващо в творението – начинът, по който творението се е зародило, начинът, по който творението е създадено и начинът, по който всичко произлизащо от това е създадено във всеки един аспект на творението.
Ето какво ни казват Кабалистите: първо трябва да знаем, че съществуват тайни в Тора, но ние няма да говорим за тези тайни – те са над нашата способност да ги разберем. Нито една Кабалистична книга не говори за тайните на Тора, а само за вкусът на Тора.
Тези тайни се наричат Неговата същност или Атцмуто. Забранено е да говорим за това. Забранено означава, че е невъзможно. Ние нямаме думи, нямаме келим за тях. Това може да бъде разбрано само чрез постигане.
Ние започваме от тук. Започваме с Твореца. Кабалистите ни казват, че първоначалната мисъл на Твореца, тези които са постигнали това ниво ни казват, че всичко е започнало с намерение. Това намерение е да бъде създадено творение и да предизвика удоволствие в творението. Това се нарича Бхина Шореш. Това е коренът на цялата реалност.
След като това желание да създаде творение и да му даде наслаждение е първият тласък за създаване на творението, това, което веднага се е случило е да се появи желание за получаване на това желание. Тази мисъл е това, което наричаме светлина. Това е желание за получаване, това е нашият съсъд, това е първоначалното творение.
Тази фаза е тази, в която общата светлина на творението изпълва съсъд, способен да побере цялата светлина. Но този съсъд е почти анулиран срещу светлината. Той е до толкова включен в нея, че в действителност всички тези неща започват да съществуват по едно и също време и те изцяло зависят едно на друго. Тук имаме отдаваща сила, желание за отдаване, която оказва натиск за получаване и създава противоположно желание – желанието за получаване. Те са включени едно в друго, те са нещо като необходими части на една и съща идея, но са противоположни.
Това е втората фаза наречена Бхина Алеф. Алеф е първа буква в азбуката на Иврит и също означава числото „едно”. Това е първото различие. Какво се случва, когато светлината влиза в това първо кли, желание за получаване? Желанието за получаване усеща наслаждение, но също така светлината придава нещо от своята същност в кли. Нещо се случва в резултат на това усещане.
Когато тази светлина достигне до самия край и изпълни цялото пространство в желанието за получаване, съсъдът започва да усеща нещо за естеството на светлината. И след като това е желание за получаване то извършва движения основани на неговата програма и забелязва, че има отдаващ. Първото различие е, че има отдаващ. С други думи това е първото нещо, което не е Творецът. То има усещането, че съществува отдаваща и получаваща форма, която е зависима от нещо.
Нека да разгледаме тази първа и втора част от гледна точка на Сфирот. Това се нарича Кетер или корона – това е първото различие. Второто различие се нарича Хохма. Хохма означа мъдрост. Светлината, която е усетена в първата фаза на творението е наслаждение в отговор на качествата на Твореца. Тази светлина, която влиза в него се нарича Светлината на Мъдростта, Ор Хохма. Всеки път когато чуете думата „мъдрост” в Кабалистичните текстове, означава че става дума за тези качества на тази фаза.
Нещо се случва тук и в резултат на усещането, че има отдаващ, кли също усеща наслаждение от желанието да отдава. То иска това наслаждение, защото е желание за получаване. В това ново желание се заражда ново различие. За да постигне това, защото кли усеща недостиг в себе си – първо то беше изцяло напълнено, а след това то почувства недостиг за това, което е почувствано в качеството на светлината – за да постигне това за себе си, кли разбира, че не иска да получава. Това, което то иска е наслаждението от отдаване, така че когато извършва движение да може да чувства наслаждение от отдаване. Но след като е създадено само да получава, единственото нещо, което може да направи е да не получава. С други думи кли отблъсва светлината. Тази фаза се нарича Бхина Бет. Това е втората буква в азбуката. Нейното възприемане е, че да отдаваш е по-добре отколкото да получаваш. Това е желание за отдаване.
Тук се случва нещо много интересно. Имаме две фази, които се предвижват – тази (Бхина Алеф) към тази (Бхина Бет), тоест тя (Бхина Алеф) изцяло се предвижва към своята противоположност. Това (Бхина Алеф) е желание за получаване, а това (Бхина Бет) е желание за отдаване. Тази Сфира се нарича Бина. Бина произлиза от думата Хитбоненут, което означава да „наблюдаваш”. Това, което тя наблюдава и различава е качеството на Твореца. Качеството на Твореца е да отдава. Това е качеството на отдаване – тази Сфира Бина, тази Бхина Бет, тази втора фаза. Това (Бхина Шореш) е нулевата фаза, едно и две.
В това състояние на празнота има още едно различие, което се заражда в съсъда. Искам да забележите, че всичко, което беше казано във всеки един Бхинот, във всяко едно различие не се отнася до действието на светлината. Действието на светлината е винаги неизменимо. То винаги използва този първичен закон – желанието да създаде творение и да напълни това творение. Това е единственото нещо, което светлината прави. Това, за което говорим е, че нашите различия се измененият в кли, в желанието, в творението. Тук, в Бхина Бет, в отсъствието на светлина се заражда различие, чийто естество е за получаване – тя не може да съществува без Светлината на Мъдростта (Ор Хохма). Това отблъскване на светлината се нарича Светлината на Милосърдието или Ор Хасадим. Тя знае, че не може да съществува по този начин, че тя трябва да получи. Но тя не иска да бъде получаваща. Тя трябва да намери начин, по който нейното получаване да е всъщност форма на отдаване.
Това довежда до следващото различие. Това е Бхина Гимел, третата буква от азбуката. Това различие създава двойствен стадий, тоест тази фаза обединява тези две противоположности – получаването на Ор Хохма и Ор Хасадим. Тези две противоположни желания са включени тук в този смесен стадий.
Защо? Какво се случва тук? В тази форма на получаване Бхина Гимел намира начин да промени нейното желание за получава в начин на отдаване. Единственото нещо, което съществува в творението е творение и Творец, светлина и съсъд. Дори ако творението усеща, че извършва акт на отдаване само вътре в себе си, в действителност единственият, на когото може да отдаде, от гледна точка на творението, е Твореца.
Бхина Гимел взима решението, че ще уподоби действието на Твореца, че разбира, че Творецът иска тя да бъде напълнена с наслаждение, че тя трябва да получи това наслаждение и че част от мисълта на Твореца е да създаде творение и да отдава на творението - единственият вид творение, което може да бъде създадено, е нещо вътре в себе си. Така тя взима решението, че ще получи една част от светлината – да кажем 20% от светлината, но само при условие, че тя го прави, за да осъществи замисълът на Твореца – това желание на Твореца да създаде творение и да го изпълни с наслаждение. Тя (Бхина Гимел) ще получи при условие, че чрез получаването тя реализира този замисъл. Това е единствената форма, при която получаването може да бъде отдаване.
Но отдаването е намерение. Няма значение какво е действието, а неговото намерение. Това (Бхина Гимел) в действеност е подобно по форма с това (Бхина Шореш), до определена степен. Тези 80% на Ор Хасадим, Връщащата Светлина все още са наслаждение, но тя (Бхина Гимел) не обръща внимание на това.
Този смесен стадий се нарича Зеир Ампин. Тя се състои от поредица от Сфирот: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод. Това е разнороден стадий, който позволява получаване заради отдаване.
В тази „имитация” на действието на отдаване, което прави Бхина Гимел, се заражда ново различие. Тук тя усеща ново качество на светлината, поради своите действия. Това качество е всъщност самият замисъл на Твореца. Тя разбира, че не просто отдава и че не просто получава определена част от Твореца, за да осъществи желанието на Твореца да и отдаде, а че замисълът на Твореца е да изпълни изцяло творението с безкрайна наслада. Тогава тя разбира, че трябва да приеме тази светлина, за да реализира замисъла на Твореца. Тя трябва да приеме цялата светлина.
Тук светлината влиза и изпълва целия съсъд. Това е Бхина Далет. Тя е много по-различна от Бхина Алеф, въпреки че изглеждат подобни. Нещо много различно се случва тук, защото тук в едно, две, три и четири - всички тези действия не са независими. Тези всички действия са били извършени от Твореца, силата на светлината, отговора и желанието, което е било създадено във всяка една от тях, са действия извършени от Твореца.
Тук се случва изцяло ново нещо. Това (Бхина Далет) е независимо желание – да бъде и да прави точно това, което Творецът е поставил там. Тук в намерението да постигне цялата тази светлина има вероятност за уподобяване на формата със същинската мисъл. В този момент всичко се изменя за творението. Има съкращение, промяна в характера на желанието, която се случва тук. Вместо да получи пряка светлина и да се опита да постигне всичко това за себе си, тя усеща тук, поради това последно различие тя усеща величието на Твореца. И сега тя повече не желае „вършещата” част на творението, Пряката Светлина, а тя иска мисълта на Твореца, „мислещата” част на творението. Тя иска да постигне подобие във формата с Твореца, което в действителност е първоначалното намерението на Твореца. Тук ние имаме началото на всичко в творението. Ние имаме независимо творение.
Тази четвърта част в Сфирот се нарича Малхут. Малхут произлиза от думата цар или царство. Това означава, че всичко е управлявано от желание. Тук това ново намерение е не да получи сама заради себе си, защото тя усеща величието на Твореца, тя усеща срам, когато получава и това се нарича съкращение, Първи Цимцум (Цимцум Алеф) и отсега нататък тя следва мисълта зад творението, а не действията на творението.
Тук имаме малхут – началото на творението. Този съсъд, Бхина номер 4 се нарича Олам Ейн Соф, тоест Свят на Безкрайността. Всички светове и души се разпростират от тук. Всяка една част от творението използва точно тази форма. Този процес, този мини шаблон представлява четирите букви в името на Твореца. Виждали сте ги. Това е върха на Юд, Юд, Хей, Вав, Хей – АВАЯ. Когато видите това име, то изобразява поредица от сили. Всички имена и думи в Кабала са като формули във физиката. Те говорят за взаимовръзки между светлина и кли. Тук виждате, че Кабалистите са ни оставили карта от висшето към нисшото, как сме станали същества. Но не е само това. Те също описват състоянията, които човек трябва да постигне по пътя си нагоре. Те ни дават целта, дават ни корена и местата по пътя. Това е което творението прави, когато веднъж направи съкращението. То започва да изгражда система от светове, за да може да постигне замисълът на творението, но като независимо желание и да стане равно на Твореца.
Това е цитат от Рав Лайтман:
Човек включва всичко в себе си. Ако човек извърши поправяне, означава, че в съгласие с това цялото творение се доближава до Твореца. Затова човек трябва да поправи само себе си.
Човек, който се издига, подвига със себе си всички от световете, затова е казано, че всички светове са били създадени за човек.
Присъединете се към нас следващия път, когато ще научим за основното средство на постигане – построяването на екран, сензорът, който ни позволява да почувстваме мисълта на Твореца и да постигнем подобие на формата с Него. Ще се видим тогава.
