Моменти от Кабала
Когато дойда тук, да речем за Йешеват Хаверим, вечерта, уморен и раздразнен или започвам денят със сутрешния урок, знам, усещам, че това е моят дом, че това е източникът на моя живот, моето захранване, това, което ме движи през деня в работа и в различни илюзорни задължения. Трябва ли така да си остана или още нещо липсва?
Един Английски джентълмен идва в своя клуб вечерта, най-накрая може да си почине след всичката работа през деня, след всичките му задължения, посещения на различни салони, на парламента и прочее; и накрая идва в своя клуб и си почива до камината, пуши, любезно говори, усеща задоволство – това достатъчно ли му е или не? За един джентълмен е достатъчно. Това ли питаш? Не те разбрах.
Крайното действие е в предварителната подготовка. Тук повече не може да говорим. Ако началото и краят не са свързани, тогава няма среда, няма помежду.
Тоест даже в групата аз трябва да си представя групата като крайното поправяне, че всички те са в крайното поправяне, напълно праведни, само моето отношение към тях е все още неправилно.
Откъс от ежедневния урок 2010/09/06
