Моменти от Кабала
Аз искам да видя добрина. Въпросът е как мога да я постигна и какво ме мотивира да видя добрината.
Аз желая да видя добрината, защото това е добро за мен или аз искам да видя добрината, защото това е истината и така няма да проклинам Твореца казвайки, че Той ми вреди. Това е разликата, нали?
От това аз постигам молитва и започвам да правя разлика. За какво искам промяна? Или аз искам промяна, която ще стане извън мен и тогава ще видя, че всичко е добро. Или аз ще се променя и ще се чувствам добре. Аз трябва да изясня тези неща. Как? Чрез групата, чрез обществото. Там е по-лесно. С Твореца има известна доза страх или има по-деликатни отношения. С групата е много по-ясно.
На практика аз мога да мисля и за приятелите като добри или лоши. Aз обикновено ги критикувам.
До какво ме довежда критиката? Или ме довежда до високомерие: „Оу, аз съм по-велик от тях, по-преуспял, по-добър, по-силен, имам по-голям контрол.” Повече във всичко. Може би не във всичко, но достатъчно за да ме задоволи. По този начин аз блокирам способностите си да напредна. Това е цялата работа – или критикувам всички и оставам разделен от тях или насила влизам в групата и се опитвам да се свържа с тях, така че заедно с критиките срещу тях трябва да разкрия злото в мен, чрез тези критики и да поискам поправяне на това зло. Тоест аз искам да го поправя, за да не виждам лошото в тях. Дали ги виждам по добър или лош начин е моят анализ на съсъда.
Защо трябва да ги виждам по добър начин? За да се чувствам по-добре? Не. Аз искам да съм в съсъдите на отдаване, така че да стана равен на Твореца. Тук сякаш се изкачваме на следващото стъпало. Излиза, че трябва да обичам и ценя обществото, защото го използвам, за да се издигна до връзката с Твореца. Няма друг начин да достигна до там.
Откъс от ежедневния урок 2010/06/01
