Моменти от Кабала
Все още не е ясно за каква гордост точно говорим? Просто гордост? Всеки човек, който чувства гордост тогава...
В нашия свят това са клони от гордостта, в която човек иска да извърши действия без да взима под внимание Твореца.
Ако гостът просто получава, той взима храна от масата на Стопанина и яде. Той не взима под внимание Стопанина, не Го усеща, не Го вижда, не знае, че Той е Стопанинът. Нищо не се случва. Изведнъж той открива, че това е Стопанина, че това е Неговата маса и че Стопанинът е направил всичко. Изведнъж той не знае какво да направи. Когато той започне да разкрива, но това още не е толкова лошо, но когато започне да разкрива, че Стопанинът е направил всичко за него – а не че е тук случайно , а всичко е за него и е дошло от любов и той не знае какво да направи. Знанието, че Стопанина го обича не му позволява да получава от Стопанина. Той трябва да отвърне, някак той трябва да отговори, да отдаде.
В нашия свят също не е проблем да получиш или да дадеш на някого, проблемът е във връзките – какво задължава мен или него да направи. Ние не обръщаме внимание на това, но това е проблемът, това е всичко. За предпочитане е да не отивам на някакво място, ако чувствам, че там има или любов или омраза. Същото е и с любовта, защото какво ще правя с нея, как ще мога да отвърна? Ако нямам нищо, с което да „платя” за това отношение, тоест да отговоря на любовта, аз не мога да се появя там. Същото е с омразата – какво мога да направя срещу омразата или любовта, която аз чувствам от някого? Гордост. Аз сякаш изолирам себе си, аз повдигам себе си над тяхното отношение към мен – омраза или любов – аз се издигам с гордост над тях все едно че те не съществуват. Аз не взимам под внимание тяхната личност, тяхното отношение. Това е защитна сила, която работи в мен, и това ме спасява от това да бъда изгорен в огъня на любов или на срам.
Откъс от ежедневния урок 2010/07/14
