Моменти от Кабала
Когато погледнем децата, ние виждаме, че те имат склонност към игри с насилие и съперничество. Това естествено ли е за децата или е в следствие на обучението?
Това е тяхната природа. Какво можете да направите? Ако те притежаваха природата на отдаване, тогава биха се съревновавали в отдаване. Защото тяхната природа е на приемане – това е каквото е.
Когато казвате природа имате предвид, че е това примерът, който те придобиват от обществото или това е така вътрешно?
Отвътре, човешката природа е зла по рождение.
Правилно ли е да ги оставяме да играят тези игри или ...?
Потискането никога не е добро. Трябва да има поправяне, което идва от осъзнаването, не да потискаш. Трябва да оставите човек да бъде такъв какъвто е. Единствено да го накарате по непряк начин да се измени, да се учи от средата която подготвяте, че той трябва да се промени. Не да му казвате „ти си лош” и да го наказвате, а трябва да създаде среда, която ще го остави без избор. Така че той ще трябва да се промени и да стане праведен.
Но средата е тях, средата е децата.
Сред децата трябва да има учители, които ще бъдат като децата, и тогава постепенно, чрез тези усъвършенствани начини, те ще създадат атмосфера между децата, в която ще доминират отдаването и обединението. Ще има съревнование, но позитивно, а не негативно. Тогава всеки един ще има проблем да прояви своето его. Те ще видят, че обществото не зачита това. По този начин вие не проявявате никакво насилие. Те разбират от самото его и тогава трябва да се обучават посредством правилната среда.
Откъс от ежедневния урок 2010/05/18
