Моменти от Кабала
Дан от Тел Авив пита „Много често разбирам нещо на урока, а след урока не мога да си спомня някои неща, които си мислех, че съм разбрал. Това правилен начин ли е да напредвам?”
Забравянето е всъщност най-доброто нещо, защото паметта е нещо механично.
Нашите Келим са съсъди на усещане, ние трябва постоянно да ги променяме, в тях ние трябва постоянно да се променяме. А паметта винаги служи на желанието, на съсъда на усещане. Затова ако съсъда на усещане се промени, паметта трябва да се изпразни и да служи на новите Келим. А ако не се изпразни, това означава, че се опитваме да се придържаме към същото усещане. Следователно ти не трябва да се тревожиш за паметта, за разбирането - трябва да се грижиш само за едно нещо – за сърцето – дали то става по-чувствително, по-свързано с другите или поне по-разбиращо, че не иска да се свърже с другите. Аз трябва да се тревожа за чувството.
Откъс от ежедневния урок 2010/08/03
