Моменти от Кабала
Моше от Бершева иска пояснения. Той казва: техниката ни позволява да гледаме сутрешния урок от далечно разстояние. Ицик казва: защо да забраним науките – интернет е много важен за разпространението?
Ние не можем да си представим света, ако се бяхме развили духовно, вместо научно, технически. Не разбираме как всичко, което се опитваме да направим в науката, в технологията, е много незадоволителна компенсация, в сравнение с това, което бихме постигнали в нашите съсъди.
Аз съм със счупен крак и не искам да се подложа на операция и да стана здрав. Вместо това, аз получавам патерици. По същия начин е с ръката ми и с всяка друга част от тялото ми; и тогава вместо нормално, здраво тяло, което поправям и използвам за мое благо, аз съм с хиляди различни протези и се разкарвам по този начин, горд съм – вижте колко съм преуспял с моя дървен крак.
Ние сме развили науката на нашето ниво, егоистичното ниво, материалното егоистично ниво, защото не можем да направим правилното поправяне. В момента, в който преминем към правилното вътрешно поправяне, то повече няма да чувствате тези неща. „Няма интернет в Бершева!”; „наистина ли, какво постижение!?” Ако предадем един на друг, през безкрайна тръба, от сърце в сърце, от разум в разум, различни неща – но не, така е по-добре. Да бъдем като един човек с едно тяло, с едно сърце – мне, по-добре не. Тогава няма да се нуждаете от кабели, няма да се налага нищо да получавате или изпращате.
Откъс от ежедневния урок 2010/10/21
