Моменти от Кабала
Или чрез Светлината или чрез страдание ние трябва да усетим, че сме потопени в зло. Без това ние не можем да искаме поправящата Светлина.
Това зло може да бъде усетено или чрез хиляди години в страдание и то все още е пред нас или като се опитаме да се обединим в група – насила, срещу нашите желания, използвайки различни способи и усещайки, че не можем да го направим, но въпреки това да го притискаме и да не сме способни да го направим и отново да го притискаме докато ни задуши, до момента, в който ние разкрием, че трябва да плачем, и този плач трябва да идва от вътре, от дъното на сърцето, а не само празни сълзи.
Единствено този вик довежда поправящата Светлина. Тоест аз не искам да се обединя с другите – нито с групата, но аз трябва да опитам, за да разбера колко много не го искам. Тогава викът ще бъде създаден. Тоест трябва целенасочено да работим да разкрием злото и колкото по-очевидно става то, толкова по- щастливи трябва да сме. Тогава аз ще се нуждая от способа, от лекарството, от поправянето.
Нашата работа не е да се издигнем сами – Светлината ни издига. Нашата работа не е да се поправим – Светлината го прави. Нашият работа е в избора – искайки да постигнем тази необходимост чрез Светлината, а не чрез страдание.
Откъс от ежедневния урок 2010/05/17
