Моменти от Кабала
Няма такова нещо, че обкръжението е не поправено. Обкръжението е организирано от Твореца. Той те довежда до тук и ти казва: „Искаш ли да се свържеш с Мен? Направи така, че ти да изчезнеш – като зародиш в утробата на майката. Влез в обкръжението и ако можеш да направиш това, тогава ще ме откриеш.”
Това е анулиране, като зародиш вътре в майка си: „Аз не съществувам”; тогава майката му дава, дава, дава, колкото повече му дава, толкова по-малко то съществува – дава му повече, то пораства, желанието за получаване пораства и по-малко съществува, анулира себе си. Така то пораства вътре в майка си, но не и пречи, защото то не съществува, то се анулира дори повече и така тя може дори да му даде повече и повече. Това не означава, че то е чуждо тяло в нея, а най-любимото тяло в нея. Така расте то.
Това означава, че то достига Хафец Хесед (насладен в милосърдие), нивото на Бина. Над себе си, над своето тяло, то достига определена степен, в която повече не може да бъде в тази форма, в която е напълно анулиран в Бина – то се ражда, появява се и сега се анулира към нея чрез друга форма, наречена Катнут (малко състояние). Тогава то се анулира, анулира, анулира, за да получи от нея храна, по-късно възпитание и пр., всички тези степени до степента Юд Гимел – 13 и до степента Хав – 20. Чрез анулирането ти получаваш всички тези степени.
Коя е майката? Това е обкръжението, групата! Това е Шхина, светостта. Това е. Ако се анулираме, така влизаме в нея.
Едва след това започваш работа в Гадлуд (голямо състояние), зрялост. Това означава, че съм по-голям от тях ли? Не. Аз съм способен да взема това общо желание и да започна да работя с него, така че да го напълня, аз предизвиквам напълване в него, след като съм придобил това кли.
Всичко е вътре в тази работа с групата, защото това е общата душа. Къде другаде може да работите? Какво друго има освен това? Нищо! Това е мястото. Това се нарича „заповедта между човека и мястото”, отношението на човек към мястото. Мястото се нарича Творецът. Това е мястото.
Откъс от ежедневния урок 2010/12/02
