Моменти от Кабала
Точно както една майка е постоянно загрижена за нейното бебе, за нейното малко дете – как е то, какво се случва с него, да не би да се нарани и т.н. – и тази безкрайна тревога, безпокойство и загриженост, наистина в себе си тя има едни такива вибрации и тя е неспокойна, естествено. Ние трябва да постигнем такова отношение, такава загриженост към Твореца.
На когото аз искам да отдавам е моето бебе, няма значение, че го наричам Твореца, но от страна на моята загриженост това е така, защото аз искам да бъда отдаващия. Преди това ние трябва да постигнем същата връзка между човек и цялото човечество или малка група. Трябва да я има тази вътрешна загриженост, до момента, в който ти наистина тръпнеш - дали можеш да им помогнеш, да им бъдеш от полза по някакъв начин. Това е свойството на Бина, това е от където то започва. Ако положим достатъчно усилия, тогава Той отваря тази възможност за нас, Той отваря отвора в сърцето ни – това става за тези, които се разкаят. И тогава ние започваме да усещаме този недостиг, отвора в сърцето и тогава имаме същата загриженост каквато Бина има към по-нисшите.
Всички състояния, през които човек преминава – бъдейки в подем или падение, бъдейки по-умен или по-глупав, разбиращ или не, чувстващ или не – той трябва да разбере, че всички състояния са необходими, нито едно от тях не е излишно. Във всяко от тях ти трябва да търсиш как да постигнеш загриженост за другите, за Твореца.
Откъс от ежедневния урок 2010/07/22
