Моменти от Кабала
Дан от Тел Авив пита дали това обкръжение, което можем да изградим за децата ще бъде нещо като "лаборатория", и ако това бъде тяхното единствено обкръжение, те може да нямат средствата да се справят с външния свят?
Дете, което расте и е в обкръжение, което му дава добър пример и то се опитва да се отнася добре към обкръжението, то не става по-слабо по отношение на другите, а изведнъж то разкрива, че има много добри сили, които действат и му помагат. Много добри сили и никакви лоши сили не му действат. Винаги инстинктивно ние пазим детето и му казваме да не се кара с другите, ако има проблем просто да ги остави намира и да бъде учтиво с другите. Защото ние разбираме, че доброто отношение към обкръжението ти дава по-голяма сигурност и спокойствие - по-добро отколкото ако започнеш да се защитаваш. И ние виждаме това дори и в отделен човек и между държавите - това не помага. Силата на юмрука накрая губи, не постига или не получава нищо. Това е как светът е изграден и ти не можеш да промениш природата. Ако за момент ти се струва „виж какъв герой е той”, в последствие виждаш, че в крайна сметка този герой не достига до успеха – и човека и обществото и цялата страна и това е така.
Затова единствения успех е в равенството на формата с Твореца – това е ключът към успеха.
Ние трябва да научим човек да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава той със сигурност ще успее. Невъзможно е да не успее.
Откъс от ежедневния урок 2010/07/01
