Моменти от Кабала
Ние знаем, че полето ни на работа е само между нас, между хората, не между телата – там няма каква работа да се извърши, разбиването е станала между душите.
Поправянето става там също. Аз не познавам никого, който да ми е чужд. Когато ти си пред мен, аз не те познавам, ако не отвътре моето тяло. Тоест аз не чувствам другите, не знам кои са те.
Аз изграждам вътре в себе си системата, наречена „другите” и вътре в мен аз работя с другите, които изглежда, че са извън мен. Вие не сте извън мен. Аз ви чувствам отвътре по някакъв модел, образец и аз наричам това твоето име и това е образеца, модела, с който работя. Неизбежно, вътре в мен аз чувствам голямо желание да получавам с всички най-обикновени жизнени неща, в съответствие на които аз съпоставям себе си. И аз винаги съпоставям себе си не спрямо светостта или другите… тези неща са неосезаеми. Aз винаги съпоставям спрямо себе си - било то завист, чест, похот и всякакви наклонности и различия и с тях аз изграждам моята връзка с нещо, което е сякаш извън мен.
Вътре в мен се правят разлики и в съответствие с тях аз се отнасям към другите.
Откъс от ежедневния урок 2010/05/26
