Моменти от Кабала
Срещам трудности с това да поставя нещата в правилен ред. За какво обкръжение говорим, защото аз поглеждам към екраните и виждам Торонто, Ню Йорк, Питър, Москва - това е обкръжението от която мога да получа величието на целта, да си купя приятел, завист, похот, чест. От друга страна съществува вътрешното обкръжение, обкръжението, с което трябва да се свържа с душите. Как получавам величието на целта от душите?
Какво е душа? Как мислиш? Какво си представяш като душа? Има ли нещо освен недостига? Не. Душа означава недостиг за обединение, недостиг за любов.
Аз си представям обкръжението като връзката на точките в сърцето – те искат да се свържат, опитват се да се свържат, имат някаква наклонност към обединяване. Ако се отнасям към тях като към такива каквито са, аз наистина ги виждам като свързани. Ако се свържа с тях аз няма да се нуждая от нищо друго – вътре в тях се намира Арвут, кли и светлината и увереността и всичко. Това е как аз трябва да оценявам обществото от една страна, но от друга – добре, аз си ги представям по такъв начин, но къде е тяхното влияние върху мен? Сякаш аз трябва да изисквам. До каква степен трябва да изисквам – до тази, до която желая да получа от тях, аз ще изисквам. Трябва да им викам, да говоря с тях? Не. Дори не е нужно да говоря с тях. Достатъчно е от моето тихо желание, от вътрешния ми вик да получавам от тях като Раби Йосиф бен Кисма. Аз получавам от тях всичко, от което се нуждая.
Творецът ме е довел тук по някакъв начин, казал ми е „Вземи това” – аз го взимам. Как го взимам – аз се опитвам да се включа в тяхната вътрешност, защото Той всъщност ме е довел до Малхут на Ейн Соф, до Малхут на Безкрайността.
Откъс от ежедневния урок 2010/06/23
