Моменти от Кабала
Аз чувствам, че се боря със себе си от началото на урока – особено с намерението. И чувствам, че резултатът от тази война е предопределен – провал. Как мога да очаквам, че някога ще спечеля битката?
Ако ме питаш, ще ти кажа само едно нещо – ако човек не се придържа към групата, към учителя, към учението, към всичките различни възможности, то той няма да може да се задържи.
Само търпение и упоритост. Човек трябва предварително да определи и установи място за себе си, срещу своето его. Човек непрекъснато прави сметки за собствена облага – той си мисли, че е така и забравя, че тук работи с Твореца. Той е този, който ти го дава – Той е този, който си играе с теб. Той иска да изкара от теб всичката упоритост и цялото себелюбие и всички безсмислици, които имаш в главата и сърцето си. Той силно те „разклаща” в едната и в другата посока и не те оставя за момент. Остави Го да работи. Остави Го да направи работата върху теб. Какво можеш да направиш? Колкото време е нужно – колкото повече можеш да понесеш, толкова по-бързо Той ще го направи.
Твоят пра прадядо преди хиляди години е преследвал някакви животни и не е мислил през целия си живот – кратък живот, колко дълго са живели тогава – 20-30 години. Той не е мислил за разкриване на Твореца и пр. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега можеш да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега се осъществяват.
Какво Ви е помогнало да се задържите в желанието, в мисълта? Какво Ви е дало търпението да останете?
Няма избор – няма какво друго да се прави в живота освен това.
Откъс от ежедневния урок 2010/11/29
