Моменти от Кабала
Ако, да кажем, дойде нов приятел, разбира се, той е вдъхновен от всичките примери, които вижда и хората, които среща. Това се случва, когато хора идват тук отвъд океана. Но когато ти идваш за хиляден път и виждаш примерите, но не можеш да бъдеш вдъхновен от тях, защото всичко се превръща в рутина. Как можеш да се измъкнеш от това?
Това е проблем. Навикът премахва вкуса и унищожава всичко и тогава това се превръща в лекомисленост и т.н. Ти трябва да се бориш с това само чрез поръчителство, няма какво друго да се направи. Иначе няма да ускорим времето, иначе ти ще намериш спасение след години.
Няма начин да се направят промени в самата система. Тя съществува, такава каквато е, и ти съществуваш в тази система също, но ти трябва да участваш в нея – на това те учат. Това е всичко. До степента, в която участваш, ти изведнъж виждаш „Какви приятели, за какво говориш?”. Това не са хора, това е система, която е вече поправена и само аз не съм поправен и трябва да се обединя с нея. Защото аз не съм поправен, системата ми се показва такава сякаш има хора тук и те са такива или онакива. Какви хора? Те не съществуват. И освен теб няма свобода на избора или нещо друго. Само ти съществуваш. Това е като театър пред теб - като че ли ти имаш приятели, много хора, целия свят около теб и цялата тази бъркотия. Но ти можеш да ги насочиш, да ги подредиш по отношение на теб по такъв начин, че те да те вдъхновяват. Това е как ти се дава тази възможност – чрез външното.
Омраза, любов, чест, похот, завист – използвай всички тези неща смело. Завиждай им, обичай ги, мрази ги – няма значение, ти трябва да използваш всички тези средства.
Откъс от ежедневния урок 2010/05/23
