Моменти от Кабала
Нека се погледнем истината – ако детето ми си пореже пръста и той кървяса, тогава ще ме заболи. Защо не усещаме, че такава важна част като Япония е наранена...
Ние не го чувстваме. Вярно е, факт е. Приемете го като факт – не го правете неясно, а го разкрийте по начина, по който действително е: „не ме е грижа какво се случи”, а понякога се наслаждавате от това, което виждате и чувате за случващото се там: „чу ли за това, какво нещо?!” – той е впечатлен от силата на природата. Той не го вижда от гледна точка на хората, които са там, а е впечатлен от силите на природата. Това е, което чувам по новините. Има много подобни неща. А сега какво? Това е силата на разбиване вътре в нас.
Да го кажем простичко – силата на разбиване вътре в нас ни показва подобни състояния и нас не ни е грижа. Да не дава господ синът ви да е там и да не може да се спаси.
По тези места в момента няма полети, няма влакове, нищо няма – всичко е разбито и не може да се спасите. Намирате се в град, в който бушува цунами и земетресение, където атомна станция може да се взриви, и не може да се спасите от там. Не можете – как ще се спасите!? Нямате нито пътища, нито нищо. Представете си, че там е детето ви, как ще мислите непрестанно за него. „Обичай ближния като себе си” е това, което мислите.
И твърдят, че след около месец нещата ще бъдат възобновени. Аз ще кажа, че не само след месец и не само там. Все още не знаем какъв е този баланс, който предизвикваме в природата. Да?
Ще настъпи ли период в нашето духовно развитие, когато ще почувстваме състоянието отвън като вътрешна болка…
Да почувстваме, че то е по-голяма част от нас отколкото чувстваме собствената вътрешна болка - впоследствие така ще ги усетите, ако сте поправени. Да.
Откъс от ежедневния урок 2011/03/13
Kab.tv – ежедневни уроци между 3:00 и 6:00 часа
