Моменти от Кабала
Ако на човек му е разкрито, че той няма недостиг, в този момент, когато иска да заплаче на Твореца, на него му се разкрива че „аз не искам да отдавам”. Как да премине тази степен и да постигане истински недостиг?
Разбира се, че не иска да отдава. Не само че не искаме да отдаваме – ние мразим да отдаваме!
Това, че не искаме да отдаваме е ясно. Да достигнем до състояние, в което мразим отдаването – това е сериозна степен. За това е казано „И се изтръгна вопъл от синовете на Израел от работа”. Ние постигаме ниво, в което „аз не искам”, не просто, че не мога да се измъкна от тази работа и да се устремя нагоре.
Това, че нямам сила е очевидно, но да разкрия, че не само нямам сила, а и че не искам... Готов съм да положа всички мои усилия във всичко, освен в това. Това е моята природа. Трябва усилено да работите над това. Това е цялата работа в групата. Защото без усилията между приятелите в тази насока човек не може да разкрие това.
Трябва да се опитаме да се обединим между нас и след това да разкрием във връзката между нас, че тя не съществува, че я мразим, че не я искаме – всичко друго освен това.
Откъс от ежедневния урок 2010/07/04