Моменти от Кабала
Остават ни само 2 седмици до конгреса. Как можем да използваме оставащото време по най-добрия начин?
Без съмнение, в оставащите дни ще имаме много смущения.
Внезапно не искаш да дойдеш – искаш да дойдеш. Внезапно не искаш да станеш за сутрешния урок – правиш го. Различни такива смущения в къщи, в работата, в настроението, във всичко. Трябва да разберем, че това обременяване, обременяването на сърцето, е необходимо. Това е като разделянето на Червено море, като бягството от фараона, като достигане на планината Синай, за да разкрием омразата, отблъскването между нас. Нуждаем се от тези неща. Нуждаем се имено от тях. Трябва да бъдем благодарни за тях. Трябва да ги приемем с любов и разбиране и имено чрез поправяне на отблъскванията, на тези огромни различия, които се разкриват, чрез поправянето, ние се издигаме. Ако нямаше такива смущения, тогава нямаше да има какво да поправим. Как бихме се издигнали? Над какво бихме се издигнали?
Надявам се, че всеки един ще почувства много смущения! Искам да ги почувствате!
Ние събираме тези изблици на егото – искаме ги, защо се издигаме над тях, заедно с тях. И така, всеки трябва да дойде с целия си „багаж”. Трябва да се съединим над различията.
Откъс от ежедневния урок 2010/10/26
