Моменти от Кабала
Йосиф от Йерусалим казва: какво е това, което довежда човек до разкриване на висшата реалност, когато той се отчая от собствените си сили?
Какво означава отчаяние от моите собствени сили? Имам важността на целта, привлечен съм към нея - трябва, а не мога и тогава започвам да търся кой може да ми помогне. Но не че е абсолютно отчаяние. Имам важността на целта – това е едно нещо; тук трябва да бъде величието на целта, а тук е отчаянието от собствените ми сили. Ако тук съм в отчаяние, то тук съм във величие, и тогава когато съм в тези две неща, целта е велика – нуждая се от нея, отчаян съм от моите собствени сили, но аз трябва да я постигна на 100% - това е правилната форма отчаяние. И тогава се обръщам към Твореца. Получавам силата от Него и се издигам. Това означава, че няма по-щастлив момент в живота на човек от този, в който той се отчайва от собствените си сили и знае, че нищо не може да му помогне, защото тогава той е способен да се обърне към Твореца. Това, че е способен, означава, че иска. Цялото величие, което е тук – това е величието на целта – влагам го в нея, моля се за това, оказвам натиск.
Откъс от ежедневния урок 2010/10/19
