Моменти от Кабала
Изправени сме пред Синайските планини, ситуация в която всеки казва, „Аз го правя и знам че всички други са с мен”. Какво ще стане ако другите не го направят?
Тогава и ти няма да го правиш.
Не, казвам че аз ще го направя, но какво ще стане с тях? Аз завися от тях.
Защо се грижиш за тях? Не разбирам. Защо се интересуваш какво правят другите? Това е лично отправено към теб. А ти казваш, „Не, първо другите трябва да го направят”. Първо трябва да подготвиш себе си.
Външното проявление само показва желанието на сърцето, защото ако човек има желание всичко се случва, това е неговото желание и не може сам себе си да удържи. Ако постигнеш състояние, в което всичко в повече е отрова, усещаш го като враг, тогава искаш да се отървеш от него, така както се държиш за него сега.
По същият начин, ако намериш хиляди долари в банката и усещаш че те отравят, ще изчакаш докато се избавиш от тях, защото ако откриеш тази част като вредна, която те наранява, разрушава живота ти, тогава е нещо друго.
Но ако не усещаш това, никой не ти е казал да направиш това, и не механично, а първо трябва да има вътрешно поправяне. Това е твоето желание. Затова не правим действия, които хората наричат Митцвот, физически заповеди, защото така им е казано.
Това, за което говорим е изменение на нашето сърце. Нуждаем се от поправяне на сърцето.
Но това също е егоистично в очите ми, защото правя нещо което ме наранява. Гледам на тази ситуация, в която всеки един се обединява около Синайската планина.
Когато се подготвиш ще откриеш, че си заедно с другите на планината Синай.
Откъс от ежедневният урок 2010/04/14
