Моменти от Кабала
Можем ли да твърдя, че подготовката за падение по време на подем е всъщност за да си представя как ще реагирам на това състояние на падение, което ще дойде?
Неправилно! Неправилно! Аз не се подготвям за падение! Аз никога не мисля за падение. Мисля за всеки подем, като за крайното поправяне. Иначе как мога да се стремя към отдаване, ако си мисля, че скоро ще пропадна?! Не.
Все едно че съм дрогиран и се намирам в еуфория, чувствам се добре, така че как да мисля за бъдещето, ако нещо се случи…
Бъдещето е само добро.
Къде подготвям себе си за падение, как?
Това се нарича „подготви себе си за падение”. Аз се стремя към крайното поправяне с всичко, което имам. Сега никога нищо лошо не може да ми се случи, аз изцяло се придържам към „доброто, което прави добро”. За какво говориш? Когато се катеря по стълба, мисля ли за това как ще падна – това не е цялостност, съвършенство в работата - в духовното няма такова нещо. В духовното всяко състояние е съвършено, пълно посвещаване.
Ти вече съдиш Твореца, че Той в последствие ще ти даде падение ли? Сега ти се стремиш само към отдаване, не мислиш за нищо. Ти не си го представяш правилно. Аз сега се стремя към подем - всяко падение, което ще дойде, ще бъде подем за мен. Какво си мислиш по време на подем „не ме е грижа за нищо, даже и ангелът на смъртта да дойде, аз ще го погълна” - това е което си мислиш.
Всяко падение, което ще усетим емоционално, веднага ще ни повдигне в намерение и нека усещаме падения. Разбира се, все още не съм на върха на стълбата, но аз вече съм в Ейн Соф в моето намерение, а в моите съсъди за получаване нека да се разкрива празнина – аз съм подготвен да се издигна над тази празнина. От една страна аз пропадам в разкриване на злото, но веднага се повдигам в намерение.
Откъс от ежедневния урок 2010/09/06
