Момементи от Кабала
Тоест в нас има непоправено желание. То трябва да премине през кръгообороти, т.е да се променя, да еволюира в своето развитие, в което, то през цялото време преследва наслаждения, и достига състояние, когато това преследване на наслаждения вече не го задоволява, а обратното – започва да му дава различни страдания и проблеми. И от тези страдания – една част са такива, в които то страда, защото не може да се напълни – това не е страшно; а има и страдания, които се разкриват, не заради това, че то не може да се напълни, а страда много силно от това, че в него има недостиг, т.е. желанието да получавам започва да страда не само от недостига на наслаждение, а и от недостатък на жизнена сила – има разлика.
Има недостатък от излишък, а има и недостатък от насъщното, недостиг на насъщното, до такава степен, че умира. И виждаме, че желанието за получаване може да се насочи по най-надежден начин, буквално, към всичко. С очите си виждаме как страданията движат хората, притискайки ги, заставяйки ги да бягат от тях и по този начин ги насочват към това, което е нужно.
Но спрямо този път има и друг, както сме изучавали не веднъж, това е – пътят на Тора, когато човек сам си изяснява целта, а не така, че страданията да го насочват, защото те не го насочват към целта; те само заставят човека всеки път да бяга от тях, в това е разликата.
Тоест, ако се намирам в някакво състояние и се чувствам зле в него, то аз бягам от него, защото това е състояние, в което..., то ме отблъсква в противоположната на себе си посока, в такъв момент аз искам просто да се отделя на някакво разстояние, само и само да не усещам повече това страдание; това е моят мотив – отдалечил съм се, но не достатъчно, и съм спрял. И тогава – отново съм там – в състоянието, в което съм спрял, но сега в нова систуация, и тук – отново трябва да има някаква посока, за да избягам от него, нататък към някакво друго състояние...
И така – през цялото време избирам да съм на определено разстояние, на определена дистанция, единствено и само, за да почувствам, че повече не страдам, че няма страдания. И всеки път съм в такова брауново движение, въртя се, лутам се, и така могат да минат години, поколения и т.н.
И къде е разликата? Това се нарича – пътят на страданията. А какво означава пътят на Тора? Това е, когато аз си изяснявам каква е целта, и по такъв сигурен, ефективен и кратък начин, я достигам на разстояние от 125 стъпала, по кратък и приятен път. Това се нарича пътят на Тора.