Моменти от Кабала
Когато отида в аптеката и видя, че пред мен на опашката има 70 души, отивам да пазарувам и се връщам след час. Защо трябва да извършвам духовна работа, ако не знам кога ще дойде моето време за поправяне? Аз мога да се върна в този свят.
Отивай, заповядай – в духовното няма насилие.
Не е препоръчително за теб да седиш вътре и да се месиш. Ако решиш, че не си част, кажи на всички – ще ти пожелаем всичко хубаво, много късмет, успех в живота и всичко хубаво… и ще те видим след няколко години. Къде ще избягаш?
Това точно е въпросът. Защото, вие знаете, че…
Ти избираш – „момчета, тук има проблем, вие може би ще постигнете духовното след 5 години, а междувременно аз ще върша някаква работа и ще се върна след 5 години - така добре ли е или не?”. Ние ще ти кажем „Добре, отивай! Върни се след 5 години”.
Какво лошо има в това?
Няма нищо лошо, само че след 5 години ти ще трябва да правиш същото дори и много повече. Защото всички тези неща, които си правил през тези 5 години извън групата – да речем, че си преуспял в бизнеса и всичко, наистина си се забавлявал. Сега ще трябва да правиш цялата тази работа през тези 5 години и с тези условия, които сега са ти дадени. Ти не си съкратил пътя с това, а обратно, удължаваш го. Удължаваш пътя. Мислиш, че като дойдеш в група, която вече се намира в духовното, ще ти е по-лесно? Защо? Ще бъдеш ли в по-голямо подобие на формата с тях? Ще имате повече различия – те ще се придвижват напред с 1000 мили, а ти ще се придвижиш с 10 км назад. Разстоянието ще се увеличи.
Не че ще е по-лесно – аз ще дойда, когато моето време за поправяне настъпи – моят ред, за кратко време…
Не, почакай. Ако нямаш искра в момента, тогава, разбира се, ти не си част от това, което се случва тук. Може би ти случайно си минавал и ние сме давали напитки и кафе и ти си влязъл да пиеш. Добре, изпил си го, върви по пътя си, няма проблем. Това е нещо друго. Но ако решиш, че работата не е за мен, това е нещо друго.
Накратко, реши!
Откъс от ежедневния урок 2010/10/06
