Моменти от Кабала
Група приятели седят и усещат само разделение и омраза…
Това, че усещат разделение и омраза, е много добре. Това вече е стъпка напред. Обикновено, те усещат апатия и безразличие.
Светът, групата е проекция на мен самия, моята сянка, така, както аз съм сянка на Твореца. Така аз се отнасям към тях и те са моята сянка. Аз ще получа от тях много повече от това, което ще вложа. И няма значение как те се държат, всичко зависи само от това, как аз се отнасям към тях, защото това обкръжение също е Творецът, който ми позволява да работя с Него по този начин, така сякаш има нещо извън мен – какво има извън мен? Само Той.
Така че ние трябва постоянно да пробуждаме обкръжението си до степента, в която ще стигна до състояние, където това обкръжение ще ми въздейства по такъв начин, че аз да искам да се свържа с тях, за да се свържа с Твореца. Без обкръжението аз не мога да постигна Твореца, защото обкръжението е това външно нещо, което трябва да ми даде образа на Твореца.
Момента, в който аз съм способен да приближа до себе си това привидно чуждо обкръжение, аз съм способен да достигна Твореца.
Откъс от ежедневния урок 2010/19/05
