Моменти от Кабала
От това, което аз разбирам, в мен има постоянно копие на моята вътрешност, на графологията или на моя крак, където всичко го има, всички части на тялото и всяка клетка съдържа всички други клетки в себе си.
Е?
Възможно ли е да гледаме по същия начин на прераждането на душата, като на някакво копие в материалния свят?
Но ти нямаш никакво прераждане, каква душа? Ти говориш за телата като за прераждане, това са тела – нищо повече. Това е като пиле – режеш го, ядеш го, това е. Какво, нещо останало ли е от него? Душата къде е, изяде ли я? За какво говориш? Ти виждаш тела и нито едно тяло има душа. За какво говориш? Съществува само точка, като капка сперма, която се развива от прераждане на прераждане. Сега, в това прераждане аз поглеждам към теб и виждам капка сперма – не виждам 60-70 кг., които имаш.
60.
60, добре – имаш лека душа, чиста. Аз не го виждам. Аз виждам капка сперма, която сега е достигнала до някаква система, в която чрез Висшата светлина тя може да се развива – това е което аз виждам. Каква е тази обвивка – тя не е нищо. Тя е само временен адаптор между средствата като книги, група и т.н. – това също са душите, но ти, който не чувстваш душите, за теб те са средствата. Така че съществува нещо като свързващо място между капката сперма и системата на душите, което е, да го наречем този свят с цялата обвивка ти и всичко, което виждаш през тази обвивка. Чрез твоето тяло ти определяш останалите души и духовния свят като този свят – това е как на теб ти изглежда. Този свят е въображаем, на теб ти изглежда така, защото имаш тяло.
Добре, благодаря.
Обърка се повече.
Да.
Откъс от ежедневния урок 2010/06/04
