Моменти от Кабала
Когато вземем книгата, озаглавена Тора, какво намираме там? Винаги всичко е за разпознаване на злото, на лошите неща, престъпления върху престъпления… Защо там не пише за добри хора, които се движат от едно хубаво нещо към друго хубаво нещо? Правиш нещо хубаво и имаш успех, правиш нещо друго и пак имаш успех… Както в Рая – ходиш върху облак, от един облак на друг и постоянно се издигаш. Но когато погледнем историята, тя е ужасяваща.
Точно затова крал Давид е обичал Тора, въпреки че той е постигнал съвършенство. Дори и в съвършенство, ти винаги трябва да търсиш какво да добавиш. Защото ако човек не добавя, дори и в света на Eйн Соф, в края на поправянето това е смърт. Защото животът е разкриване на злото и поправяне. Така че ние трябва да свикнем с това, че без разкриването на злото, без разкриването на лявата линия, ние не можем да постигнем дясната линия. И ти трябва да започнеш от дясната линия.
Така че всички дейности, които ние правим на нашите конгреси и т.н. ни дават силата на дясната линия, подсилват ни и заради това ние разкриваме лявата линия. Изведнъж нещо се случва с приятел или с групата като цяло, започваме да виждаме, че се случват лоши неща. Но това се отнася към следващата степен, така че ние трябва да се радваме за това, защото сме били наградени с разпознаване на злото и не сме като тези, наречени “земни крале”, тоест, че плачем за това. Ние разбираме, че това е нашата природа, която се разкрива, и сега трябва да я поправим и да се издигнем над нея. На кратко: трябва да свикнем винаги да сме в две противоположни състояния. И всичко лошо, което се появява съответства на светлината, на доброто и винаги трябва да поддържаме тези две крайности, тези юзди.
Откъс от ежедневния урок 2010/05/16
