Моменти от Кабала
Защо това, което наричаме „порция на смъртта”, не се вижда ясно като човек, който гледа към влак, който ще се блъсне в него? Хората четат текста така и отиват в това, което наричаме „порция на смъртта” и това е.
Твоята претенция е вярна, клиентът е винаги прав. Това си точно ти – ти казваш „Защо в моите съсъди на получаване аз не мога да идентифицирам, че получаването е лошо, а отдаването – добро?”
Защо? Защото всичко лошо, което аз правя на другите – защо не получавам удар, защо всичко, което взимам за себе си повече от необходимото ми, което всъщност е ограбване на другите, ако ти вземеш повече отколкото ти е необходимо, то ти ограбваш другите – защо да не получа удар, ако направя това? Защото тогава бъдете като животно, което го обучават и тренират чрез удари да ограничи себе си, защото ударите ви дават повече болка отколкото ви дава удоволствието от кражбата. Мислиш ли, че това ще те направи като Адам, като Твореца, където ти не искаш нищо, освен отдаване, дори и ако всичко ти се дава, съкращението е отменено – вземи каквото пожелаеш и ти казваш „Без отдаване аз не искам нищо”. Ще постигнеш ли това? Никога! Нуждаеш се от поправящата светлина, която ще те превърне в нещо друго. Затова ние очевидно, реално не можем да учим, защото тогава нашето зло начало ще ни тласка да учим така и само ще бъдем по-добри в краденето или да ограничим себе си и да не правим големи действия на получаване. Това е как човечеството се опитва да ограничи хората. Мислиш ли, че се получава нещо добро, можеш ли наистина да направиш нещо за това? Погледнете колко много сме се опитвали да възпитаме хората да са мили и учтиви. Получили ли се е нещо добро от това? Не, дори става по-зле. Тоест трябва да има някаква вътрешна промяна в човешката природа и не е като да можеш да ограничиш природата и да и кажеш, че не си струва да се краде – с някакъв друг момент ще си струва. Вие не изкоренявате корена, желанието за получаване.
Откъс от ежедневния урок 2010/06/03