20-ти век беше толкова сложен, толкова революционен. Изпълнен с войни и диктатури, които не бихме могли да сравним с тези от предишните времена. Това беше  век на страдание, на катастрофи, на природни катаклизми и на терор.

Но, ... и век на щастие.

Да, така беше.

Той отмина толкова бързо и времето отлетя, без да успеем да се огледаме, да помислим. А трябваше...

Трябваше да погледнем назад и да оценим резултатите, за да проумеем какво ни очаква в края на този труден, стръмен път.

Път към себе си

Проф.  д-р Михаел Лайтман... Още преди 15 години предсказва сегашната ситуация в света. Но не искахме да го чуем. По онова време това изглеждаше твърде фантастично. Днес  денят, който той беше предсказал, вече е дошъл.

Световната икономика се срива и светът е на прага на криза, която би могла да го доведе до нова световна война.

В този филм д-р Лайтман анализира какво всъщност се случва, прави изводи и предлага изход от тази ситуация - единственият възможен изход, според него.

Михаел Лайтман е автор на 30 книги, доктор по философия, професор по онтологията и теория на познанието, създател и ръководител на Международната академия по Кабала, член на Международния съвет на мъдреците и един от последните във веригата кабалисти от 5000 години насам.

Първа глава

Главните въпроси и как стигаме до тях

     - Какво мислите за този век, професор Лайтман?

     - Това беше прекрасен век. Той накара човечеството най-накрая да се запита за смисъла на живота. В този век човекът се чувстваше все по-неудобно и по-неудобно. Това го накара да си задава  въпроси, за които по-рано толкова не се е замислял ...

      - Какво правя на този свят? Защо съм се родил? Какво ме очаква утре? Какво ще се случи в следващия миг? Накъде ме води живота..., или съдбата..., или БОГ?

Кога човек си задава такива въпроси? Само, когато страда.

Човечеството изстрада много през 20 век. Този век му донесе много беди и го доведе до задънена улица.

      - Защо? Защо има толкова много страдания? И защо те са толкова жестоки в 20 век? Защо мълчите?

      - Защото нямаме много време. Вече ни предупреждават за това.

      - Какво имате предвид?

      - Очаква ни голямо нещастие. Така е писано. Възможно е след това да останат само шепа хора, които в крайна сметка ще стигнат до онова прозрение, което останалите не искат да приемат сега. Може да се случи само за миг. Вече ни беше показано.

      - Всичко ли е предопределено?

      - Не всичко, все още имаме шанс да го спрем.

      - Но как?

      - Като най-сетне разберем защо живеем. И да започнем да живеем именно за това.

Втора глава

С какво започна 20-ти век

или великата идея, появила се в света?

С какво започна 20-ти век?

С раждането на киното.

Едно невинно изобретение, струва ни се като огромен увеселителен парк.

В действителност се появи велика идея, довела до огромни последствия.

Представете си, човек си седи в киното и има възможността да се идентифицира с целия свят. Вече не му е необходимо да живее много животи, той ги изживява тук и сега на екрана.

Обикновен човек... от малко провинциално градче.

Няма нищо повече от рутинна работа, семейство и много грижи.

Чрез киното  той става част от обкръжението на царска фамилия, вози се на първия автомобил.

Участва в митинг или демонстрации.

Загива в сражение и се ражда отново.

Чрез киното човек напълно се идентифицира с героите от филма.

Чрез откриването на киното, после на телевизията и след това на интернет,  ни беше поднесен целият свят, с всички ужаси и удоволствия, с всички революции и войни.

Желанията, страданията и радостите на целия свят започнаха да проникват в нас. И всичко това само в рамките на един кратък живот.

Всички тези нововъведения служат на една цел - всички ние, въпреки многобройните различия помежду ни, да можем да се почувстваме един- друг, да можем да се разберем и да се заобичаме. 

Трета глава

Защо е сложно да разбереш и да заобичаш?

Природата се подчинява на инстинкта. Човекът е ненаситно животно, подчинено на естествения си егоизъм.

Най-лошото е, че е невъможно да го заситиш. И 20-ти век е ясен пример за това.

Това е век на стремително развиващия се егоизъм. Това е епоха на строителство на нова световна Вавилонска кула.

Историята на нищо не ни научи. Преди 5000 години хората във Вавилон пожелали със собствените си ръце да издигнат кула, висока до небето. Да станат всемогъщи, да властват над природата, да създадат земен рай и да бъдат щастливи.

Днес стремежът  е да бъдеш всемогъщ, да разполагаш с власт над природата, да създадеш земен рай и да бъдеш щастлив.

Те се уповавали само на силата на ръцете и разума си. Егоистите строяли кула до небето.

И в този ентусиазъм те били заедно, но... за малко - докато не се проявили като егоисти. Това бил първият етап от развитието на егоизма.

Всичко завършило с разединение и омраза. Земята била завладяна от войни и страдания,  вече никой не можел да разбере езика на другия.

Всичко завършило с пълно разделение.

Така светът започнал да се движи към своя егоистичен връх- към 20-ти век.

И сега, през 20-ти век, започва строежа на новата Вавилонска кула.

Егоизмът изисква ново напълване и отново светът (за кой ли път!) сгреши.

Светът отново повярва, че може да удовлетвори егоизма си и да бъде щастлив.

Бяхме убедени в това.

Бяхме изпълнени с надежди.

Започна покоряването на Космоса.

Все още си спомням за тази първа радост, когато руснаците изпратиха първия космонавт в Космоса, когато американците стъпиха на Луната. Дискутирахме, има ли живот на Марс. Искахме да пътешестваме във Вселената. И ни се струваше, че това вече е реално.

Бяхме убедени, че науката ще ни помогне да победим болестите. Бяхме убедени, че машините ще отменят човешкия труд, че човек ще може повече да чете, да мисли, да почива; че работната седмица ще бъде по-кратка; че ще имаме повече време за семейството си. Очаквахме, че научният и технологичният напредък ще поправи живота ни. А какво постигнахме?

Днес човекът работи много повече.

Превърнал се е в роб на работата си, на големите компании, на своя бизнес, в роб на парите, на властта, на славата, на академичните титли.

Болестите не са по-малко, а много повече.

Екологията на нашата планета се промени така радикално, че постепенно изяжда всички ни.

Човекът вече няма време за семейството си и то започва да се разпада.

Ако ме питате, дали примитивният човек е бил по-щастлив от нас, бих отговорил: ДА.

Четвърта глава

Защо не можем да бъдем щастливи?

Около нас цари законът на равновесието, на хармонията, на единната и  взимосвързана Природа. Възможно ли е да се живее, без да се подчиняваме на този закон? Невъзможно е.

Колкото по-скоро разберем това, толкова по-малко ще страдаме.

Ще ни коригират все по-твърдо ипо-твърдо, докато не чуем и не се съгласим да станем щастливи... - да живеем според върховния закон на равенството, на братството, на единството и любовта.

Може би ще кажете, през 20-ти век вече имаше такива опити, които трябваше да утвърдят равенство и братство между хората. Никоя революция не би могла да се случи без тези идеи, без стремежа към този най-висок идеал.

Какви бяха първите комунисти? Идеалисти, романтици и ... допуснаха много грешки.

Русия тъкмо беше излязла от феодализма. Кой е мислел тогава за растящия егоизъм?

Те искаха да разделят собствеността поравно и ... толкова. Искаха да вземат от богатите и да я дадат на бедните, за да възтържествува справедливостта.

Но егоизмът не разбира от справедливост.

Затова се опитаха да променят хората с насилие.

Изграждането на комунистическия режим в Русия, Китай, Корея и Южна Америка, кибуците в Израел.

Всичко това са опити за изграждане на справедливо общество, които обаче не се увенчаха с успех. Нищо не може да се построи на основата на егоизма.

Все едно да се строи върху блато -  то ще те погълне, ще те унищожи.

Така бе унищожена още една илюзия - че е е възможно да изградим щастливо общество със собствените си ръце.

    - Защо?

    - Защото целта беше погрешна. Да няма повече богаташи, това не е целта. Мир сред бедните и война сред богатите, това не е целта. Шанс и равенство за всички... - и това не е целта.

Целта е ... корекция на егоизма -  да се живее по закона на любовта и на споделянето.

Това е целта.

Сливане със закона на Природата, която ни заобикаля.

Това всъщност е целта.

Човекът не избра да върви по този път... и се озова в задънена улица.

Пета глава

Задънена улица

Задънена улица.

Най-сетне ще спрем и ще се замислим.

В нас възникват много въпроси.

Как сме попаднали в тази задънена улица?

Какъв изход има?

И най-важният въпрос - Как трябва да живеем?

Трябва да стигнем до задънена улица. Трябва...

И да разберем, че нашето Его ни е тласнало към тази задънена улица.

Имаше хора, които говореха за тези неща, дори крещяха и молеха човечеството внимателно да обърне поглед към себе си и да спре, преди да е станало твърде късно. Но те не бяха послушани.

И ето, сега се сбъдва всичко - дума по дума. Задънена улица, криза, която светът досега не е виждал и грозяща заплаха от следващо масово унищожение на човечеството.

Ако преди не ги послушаха, то трябва да се вслушат сега.

Намираме се на края на бездната. Но все още има шанс, последният шанс да победим егоизма.

Шеста глава 

Какъв е последния шанс да победим егоизма? 

Егоизмът не може да бъде подтиснат, защото той е нашата природа.Той не може да бъде убеден. Той не се оставя да бъде нито поучаван, нито убеден. Той не може да бъде купен, никога не се задоволява, той може да бъде само коригиран.

Това можем да направим, да, можем... и самата природа ни подсказва как.

Погледнете тази спокойна, радостна картина - майка с детето си. Колкото повече се радва детето, толкова повече се радва майката.

Ако можеше целият свят да живее така... Аз съм щастлив, защото друг е щастлив - да ни свързва взаимна любов.

Питате, дали това е възможно?

Аз ви казвам, само така ще оцелеем.

Цяло едно столетие към нас беше отправян един апел: Разберете, вие сте неделимо свързани помежду си! Когато някой не се чувства добре: човек, страна, народ - вие не трябва да оставяте това така, с безразличие.

Не бива да ви радва това, защото всички сте един организъм, който се подчинява на един закон, закона на общия организъм.

И ако нарушаваме този закон, получаваме удари. А ние непрекъснато го нарушаваме, защото искаме да живеем според закона на унищожението, закона на егоизма.

Но такъв закон в природата няма, разбирате ли?

В природата действа съвсем друг закон и за да осъзнаем това, трябва само да погледнем към себе си. В тялото ни живеят над 7 милиарда клетки, всички те са свързани помежду си. Всяка клетка сама за себе си е егоистична.

Но всяка една от тях разбира, че за да оцелее трябва да се обедини с останалите; всеки орган от тялото служи на цялото тяло, не на себе си - така функционира здравият организъм. Това е принципът на живота, подчинен на закона за цялостта, на общия организъм, закона на абсолютното отдаване, любовта, неразривната връзка помежду ни.

Всеки един от нас е една 7 милиардна част от огромния общ организъм, наречен наш свят.

Необходимо е целият ресурс на рекламата, всички медии и образованието, което е най-важно от всички, да насочим така, че  човекът най-малкото да стигне до мисълта, че сме част от общ организъм и че сме заобиколени от висшия закон на любовта.

Ако хората  концентрират мислите си само върху това, как да се научат да обичат, всичко ще се промени мигновено.

Ако със стремежа си да обичаме привлечем този висш закон на любовта, който ни заобикаля и поддържа, както майка и дете, това би ни помогнало.

Внезапно ще разберем, че заобикалящият ни свят е добър и дружелюбен, ще разберем, че актът на любовта не изисква енергия, напротив - той ни носи енергия и най-накрая ще осъзнаем какво означава любовта, а именно готовността да се грижиш за добруването на ближния си, да се грижиш за него, вместо за себе си. Това означава любовта.

В живота си трябва да се научим да получаваме любов, да даряваме любов и да бъдем щастливи.

Това е наш дълг.

Какъв изключителен век изживяхме... и какъв велик век ни предстои.