Въпрос: Може ли да се върнете към този чертеж, който обяснява, че от подемите се уча на падения, а от паденията на подеми? Какво имате предвид, когато утвърждавате, че от това състояние аз се научавам на обратното състояние?
Ако съм бил в подем, то аз съм бил герой, праведник, силен и съм ценил отдаването свързано с другарите. А какво правя в състояние на падение? Ако ми е просто зле, аз не знам какво да правя с това и нищо няма да ми се разкрие – това не се нарича падение, това е просто състояние на животинско ниво. Падението се разпознава по сравнението му с подема. Ако по-рано съм ценил духовността, то сега аз не я ценя. Ако по-рано съм имал свойството отдаване, връзка с групата, то сега в мен го няма това, именно затова то е падение, а не защото се чувствам зле. По такъв начин могат да бъдат изучени паденията и подемите.
Въпрос: Получава се, че най-ужасното е да забравя какво означава подем и падение? Как можем да си помогнем един на друг без да забравяме за това?
Само обкръжението! Виждаш ли какво съм нарисувал тук? Това те държи! Ако ти не си свързан с тях както по време на подемите така и по време на паденията то ти нищо не можеш да решиш, ти просто се намираш вътре в себе си.
Стимулатора е божественото. Говоря съвсем сериозно. Стимулатор се нарича нещо, което строим между нас, което искаме да „родим”, някаква наша душевна субстанция, обща, намираща се извън нас, външна точка на съединение между нас. Винаги мога да се присъединя към нея и винаги да бъда съединен с нея. Тук мога постоянно да отдавам и да получавам своя духовен живот. Затова и казвам, че е божествено, като Бина, и именно така трябва да се отнасяме към него. Затова трябва да превърнем това виртуално пространство в наше вътрешно, духовно пространство. Това, че е виртуално и съществува във външното – това вече е друг въпрос.
Трябва просто нещо там да изпращаме, нещо да погледнем и т.н. Трябва всички наши четения, всички наши надежди да хвърляме там. Ако не знаете какво е това група и къде е Арвут – всичко това е там! Пуснете всичко това в този кашон, в тази пощенска кутия. Всички трябва да пускаме всичко на едно място, трябва да пожелаем да вложим тук всички наши знания, цялата наша духовност и да получаваме само от тук – така трябва да бъде. Външното – това е виртуалното пространство, а вътрешното – там са всички наши желания, стремежи, намерения. Затова и казвам, че то е божествено, тъй като така строим Твореца. Той не се намира извън нас. Не се смея – това са много сериозни неща. Дойде време да се занимаваме сериозно с това, да се занимаваме на практика. Приема ли човек това като най-важното нещо в живота си, като духовното? Така трябва да възприема този стимулатор и да желае да получи от него впечатление, а не от нещо друго. Ако получавам впечатление от него, то това е духовност, а ако е от това, което аз просто се интересувам, то това не е духовност. Духовното впечатление получавам от обединението, а обединението е съсредоточено там. Длъжни сме да видим в него място за наша загриженост и източник на живот.
