Можем да изпълним всякакви „второстепенни” условия така сякаш само тях трябва да изпълняваме: събрания на другарите, занятия, обслужване на групата и другарите, сутрешно будене; ние извършваме много действия, всеки от нас. Погледни, всички ние се въртим около това като мравки в мравуняк, но забравяме защо правим всичко това. До какво искаме да се доберем с помощта на това? Обединение, поръчителство, любов, такава връзка между нас, която ще ни даде възможност да разкрием в нея Твореца! Забравяме за това! Всеки от сутрин до вечер извършва хиляди действия – какво ли само не правим, а после идваме и търсим възнаграждение, духовност. Всеки иска да отдава, търси силата на отдаване, но не разбира, че нищо не прави за това. Нищо!!! Извършил е множество действия по разпространението и действително е приближил света към поправяне, т.е. в него има общо придвижване, той за сега не захвърля пътя по който върви, и скръбта се увеличава в него. Така че къде е въпросът: - „А какво ще стане с мен? Какво ще се случи?” С времето той ще разкрие истината, той ще разкрие, че не му достига намерение, но сега той забравя, че на всяко действие трябва да бъде намерено намерение! А това може да съкрати много време. В днешно време тези 3-5 години трябва да станат много по-малко. Всичко зависи от това, как ние заедно ще се вкопчим в намерение и в обединение. Гледай как за нас са създадени условия! Никога не е било така в света – това е направо като сън! Книги? Заповядайте! Условия? Моля, ето ви климатик, технически възможности за връзки с другарите по цял свят, гледай какво има у нас! Няма недостатък в нищо, освен в най-главното и това най-главно ние не изпълняваме – в това е причината за нашите неудачи! Защо все още не чувстваме и не възприемаме себе си като източник на светлина за цялото човечество? Всичко това зависи само от нашето намерение във всяко едно действие, дори най-малкото – не бива да пренебрегваме това!
Въпрос: Да допуснем, че аз имам 2-3 часа свободно време, мога да седя и да мисля, мога малко да почета Рабаш и т.н. или мога да отида да поработя. Когато работя, то намерението изчезва напълно и аз просто чувствам как това ми пречи. Какво да правя?
Просто да седиш и да мислиш за намерението – това не е работа; то трябва да бъде във всяко действие, което извършвам. Ако работя във фабрика като работник или в банката, или в университета, няма значение къде, длъжен съм във всяко мое действие да внедря намерение за поправяне на света. С това аз желая да способствам за предвижването на света към разкриване на Твореца и затова работя тук. Това е намерение за обединение, връзката с целия свят трябва да присъства във всеки миг от моя живот. Иначе миговете отминават напразно!
