Всички вие трябва да бъдете във връзка между себе си, като един ученик по отношение на един учител и тогава ще се слеем, ще достигнем до състояние „от уста в уста”.
Въпрос: Каква е разликата между това, че трябва да „влезем там” в съответствие с нуждите на човечеството, между нашата собствена работа, която зависи от нас, взаимното поръчителство, и между нашата работа сякаш не е „предназначена за нас”?
Длъжни сте да използвате всички дадени ви възможности и едва след това да кажете, че всичко е до тук; повече не можем да се придвижваме, защото на човечеството повече не му е нужно. Вие още не сте използвали тези възможности. Как може да говорите, че човечеството не се нуждае от вас и затова не се придвижвате? Дава ни се група, дава ни се всичко и как така не можем правилно да използваме това? Аз казвам обратното: „всички страдания на човечеството се случват днес поради това, че не изпълняваме мисията си”. Светът е вече е готов за това. Виждаш каква реакция получаваме отвсякъде. Всичко останало не се отнася към разпространението, съжалявам, но съм длъжен да ти го кажа. Всичко останало зависи от разпространението на единството между нас.
Става дума за това изкуствено да се приповдигнем над обидчивостта и да пробудим в останалите чрез външния си вид величие и важност на целта. Накратко външно трябва така да се държа – и в движението на тялото и в разговорите и в песните и в игрите, практически във всичко - така, че да пробудя важността на целта, важността на обединението. Но преди всичко трябва да има мисъл за това. В съответствие с това за теб ще започнат да мислят, че „той вече има някакви мисли”, че вече е вътре в нещо – и това вече въздейства на останалите – това се нарича, че ти създаваш от себе си добро за другите обкръжение. В такъв случай ти ставаш част от групата, а иначе – не. Група се наричат тези хора, които ми дават важността на целта – това се нарича правилно обкръжение. Колко такива хора ще намериш, които действително се занимават и се грижат за това? Само те се наричат група, а всички останали – все още не. Ще се надяваме, че от тях ще се получи обкръжение, а ако не, то не. Затова не сме длъжни цял ден да се въртим между другарите си. Можеш да седиш където си искаш - другаде или да си тук – не е важно. Важно е до каква степен искаш именно да се грижиш за другите, да им показваш важността на целта. Понякога повече помага да го правим тихо и без излишни думи. Трябва само да разберете, какво значи среда и какво ни е нужно от нея – само важността на целта, нищо повече! Иначе аз просто бягам от ударите, а след като съм дошъл тук то е за да получа гориво, за да продължа да вървя напред заедно с другарите си. Ако те не ми дават това, то аз трябва да отида на друго място. Какво означава избор на добро обкръжение? Какво означава всеки ден да се грижа да имам по-добро обкръжение? Обкръжението трябва непрекъснато, ежедневно още по-точно и по-точно да пробужда в мен всеки път все по-ясно и силно важността на целта, по-проверена насока и голяма сила на привличане. В такова обкръжение трябва да бъда и от него завися на 100%. Арвут – това е когато съм длъжен да взема участие, а и те са също задължени. Именно за това е казано: „Ще направим и ще чуем”. Длъжни сме да направим това по изкуствен начин и тази възможност са ти предоставили. Довели са те тук и ти сега знаеш какво трябва да правиш – така че напред! Не ти се иска май много и не можеш? Но теб въобще не те питат искаш ли това или не! Длъжен си да го направиш, да го направиш по най-изкуствения начин, който съществува. Ако не си способен на това в разума и в сърцето си, направи го външно!
