Днес, когато коронавирусът продължава своето ужасяващо за всички шествие по света, сеейки страх и паника, когато смъртта излиза на авансцената посред бял ден, карайки човекът да се чувства напълно беззащитен, си струва да си отговорим на редица въпроси. И по-специално на този: какво представлява животът ни?

Ако възникне въпрос, се намира и отговор. Огледайте се наоколо, колко все пак е умна и красива нашата природа. Какви механизми е създала, за да поддържа живот в нашето смъртно тяло седемдесет, осемдесет или дори сто години. Но защо? Просто за да се родим, живеем и умрем? И между раждането и смъртта да изживеем много трудни и болезнени години. В крайна сметка, колко удоволствие можем да получим от тях?

През целия си живот прилагаме титанични усилия, за да осигурим на нашето тяло здраве, а в крайна сметка губим сили и то просто се разпада и се превръща в прах. На пръв поглед изглежда, че този процес е напълно безполезен. Но ние виждаме, че природата не създава нищо, което да няма смисъл. И така, какъв е смисълът? Нима е само просто да се борим за оцеляване между раждането и смъртта?

В своето време материалистът-диалектик Фридрих Енгелс казва, че „животът е начин на съществуване на белтъчните тела". Тоест, живот се нарича определена форма на съществуването на протеина. Красива формулировка, разбира се. Но в такъв случай от тази гледна точка, няма разлика между човека и например жабата. Но за разлика от жабата, човекът е подвластен на толкова много съмнения, страдания и разочарования в живота си, че може би, би било по-добре да се роди жаба? И така, кои сме ние всъщност?

В природата има три ясно изразени нива: неживо, растително и животинско. Човекът на сегашния етап от своето развитие принадлежи на животинското ниво. Може обаче да се каже, че способността за членоразделна реч го отличава от животните, но възниква въпросът: а в какво точно го отличава? В по-добри познания за живота? Или в това, че съществувайки като всички останали животни, сме се научили да експлоатираме в наша полза и тях, и останалите нива на природата? Но това все още не ни издига над животинското ниво.

И затова трябва да направим по-задълбочен анализ и да разберем какво особено има в този „чувал с белтъци", в това тяло, което ходи на два крака като петел, диша въздух, яде, пие и се размножава като всяко друго животно.

Разбира се, на първо място разумът различава човекът от животното. И използвайки този разум, той е спрял да чака благосклонност от природата, развил е науката и технологиите и е създал за себе си, доколкото е възможно, комфортна среда за живот. И това ли е всичко? Тук ли свършва разликата ни с животните? От обикновени животни сме се превърнали във високо развити животни, чиято единствена цел е да се чувстват комфортно в този живот?

Кабалистите казват, че не това е целта на човешкото съществуване. У нас има нещо, което ни прави повече от просто високоразвит протеин. И това „нещо" е желанието да разберем защо живеем. Именно то ни отличава от животните и прави от нас Човек.

Животните искат да живеят и се страхуват от смъртта, като нас. Но защо живеем - този въпрос си задава само човека. Вярно е, че не във всеки той съществува явно. Децата го задават по-често, но го забравят, когато пораснат. И истински въпросът за смисъла на живота занимава примерно около 10% от възрастните. Въпреки това, в наше време те стават все повече и повече.

Затова помагат и коронавирусът, и войните, и сривовете на пазарите, и разрушаването на социалните връзки... С други думи, целият живот днес ни води до това, хората да спрат да се задоволяват просто с физическото съществуване. Все по-настоятелно започват да си задават въпроси за смисъла на съществуването и се надявам, че няма да се успокоят, докато не получат отговори. Докато не разберат откъде се е появил животът, откъде идваме самите ние, какви сили управляват нашата реалност и какви са техните закони.

Тези, които започват да търсят отговори на тези въпроси, спират просто само да плуват по течението на живота. Те започват да се учат да управляват живота си, да чувстват, че са част от общата система на природата и използвайки методиката на кабала, достигат до връзка с висшата природа. Започват да виждат, че няма от какво да се страхуват.