Ледената епоха на интернет
Генералната асамблея на ООН одобри предложената от Русия резолюция за борба с киберпрестъпността. Сред разработващите инициативата са: Китай, Индия, Венецуела, Беларус, Казахстан, Сирия, Египет, КНДР и др. Западните държави начело със САЩ били против.
Според тях зад думите за открито междуправителствено обсъждане се крие баналната борба на властите със свободата на словото в мрежата. Обикновените потребители, разбира се, не участват в "подбора" и е малко вероятно да разберат, какво се крие зад него.
Най-общо казано, всяка страна може самостоятелно да контролира своя сегмент в интернет. Всъщност Китай вече го прави с голям успех. ООН не е в състояние и не иска, както виждаме, да диктува на света виртуална свобода на словото. Още по-лошо, репутацията на ООН е сериозно опетнена и днес тя се третира по-скоро като „международна фабрика за думи". Като цяло, ако някои страни се договорят помежду си за контрол над Мрежата, ще го направят с или без подкрепата на ООН.
Сигурен съм, че ерата на разделянето на мрежата вече е на път. Ние се приближаваме към „ледников период". И самата Америка върви в същата посока въпреки, че все още не го е признала на себе си.
Светът изоставя самата идея за плурализъм и право на собствено мнение. Защото за това хората трябва да се обучават, развиват, издигат. В противен случай те ще се вкопчват по зверски начин към това, което им нашепват средствата за масово заблуждение за това, което им изглежда разбираемо или общоприето и затова вярно. В този случай е по-изгодно да се ограничават хоризонтите им, особено в интернет.
„Борбата срещу киберпрестъпността" става алтернатива на истинското просвещение, от което никой не се нуждае – нито нациите, нито елитите. В резултат на това Мрежата ще бъде разделена от железни завеси и във всеки сектор хората ще имат достъп само до своите, правилни новини, без опции за несъответствия. По-малко знаеш, по-добре се чувстваш.
Привидно човечеството трябва да се превърне в единно цяло, в открита, многообразна общност... Обаче глобализацията предизвиква все повече противоречия, дисбаланси, нетърпимост, ненавист, която се проявява и във виртуалното пространство. Защо е нужен такъв интернет? По-добре да се локализира, за да се държи ситуацията под контрол. Тогава омразата може да се дозира и умело да се направлява.
Глобализацията постепенно губи позиции. Първата палачинка излезе като бучка. Светът не може да бъде единен, докато хората са вътрешно разединени, докато не могат и не искат да се издигнат над всичко, което ги разделя. Надявам се, че следващият етап ще послужи за извличане на поуки и смяна на приоритетите, за да може на новия етап всичко да се направи правилно. В противен случай ни чакат най-новите форми на фашизъм – корпоративен, патриотичен, религиозен, неолиберален, всякакъв. А това означава война и то Голяма война.
Михаел Лайтман.
