Тормозът в училище започва извън неговите граници

Всеки път началото на учебната година възбужда неизлечимата рана на тормоза на съучениците.

Това явление е страшно и на практика съществува навсякъде. Много деца в класовете с месеци живеят в изолация, страдайки от издевателствата и обидите на съучениците. И не се вижда краят на това.

Родителите, ако изобщо знаят какво се случва, са безпомощни пред системата, която често премълчава този проблем, за да не петни своето „добро име". И децата продължават да страдат, което понякога води до непоправими последствия.

Разбира се, детският тормоз винаги е съществувал. Аз помня какъв беше, когато бях дете. Но в наши дни това явление стана много по-масово, жестоко и затова по-тревожно. В наше време тормозът премина далеч зад границите на класните стаи. Преследваните деца не могат да избягат от подигравките нито в класните стаи, нито вкъщи, нито в социалните мрежи.

Какво може да се противопостави на това?

Обикновено тормозът се инициира от един лидер, способен да води след себе си другите деца, на които им доставя удоволствие да се чувстват по-висши от другите и затова унижават. А за по-голям ефект, когато изберат жертва, те настройват против нея целия клас.

Нека обаче да погледнем истината в очите: да реализира своите наклонности по толкова безобразен начин, му помагаме ние, възрастните. С това, което е в телевизионните предавания, реалити шоута, рекламните клипове и просто със своето поведение в ежедневния живот му внушаваме, че трябва да търси своето, потискайки другите.

Ние го наричаме конкурентоспособност, делови нюх, лидерски качества... С това отношение възрастните няма за какво да обвиняват децата, че се държат точно по този начин, само че го прилагат към своите условия. Ние, възрастните не отделяме на нашите деца достатъчно внимание, не създаваме за тях благоприятна среда, в която да не възникнат дори мисли за тормоз на връстниците. Учудващо ли е , че не можем да се справим с това отвратително явление?

Какво може да се направи в тази ситуация? Преди всичко, да поговорим с лидера на тормоза и да му обясним, каква ужасна несправедливост извършва по отношение на другите и как с това вреди и на себе си.

Не по-малко важно е да говорим с вървящите зад лидера. Те трябва да разберат, че когато вървят след лидерите на тормоза, образно казано, осакатяват душата си. И между другото, могат да станат следващите тормозени. Защото за лидера е все едно кого напада. На него му доставя удоволствие самия процес. Затова трябва да се обединят „водените" и да им се помогне да се измъкнат от властта на „водещия".

След като види, че не го подкрепят, той бързо ще се откаже от своите намерения. За да не го заведат неговите лидерски заложби някъде, трябва да му се помогне да стане добър лидер. Съзидаващ, грижещ се за другите, от когото всички искат да вземат пример.

А за да се избегнат подобни разяснения в бъдеща, трябва още вчера да започнем да създаваме за нашите деца друга среда. Такава, в която ще се ценят не личните успехи, а добрите отношения, сътрудничеството и взаимопомощта. С това ще обезпечим за нашите деца наистина добро бъдеще