Не сме свикнали с коронавируса. Нямаме представа как ще излезем от това и докъде ще ни доведе.
Някои си мислят, че кризата ще премине за няколко седмици, но няма да стане така. Ние сме в ново състояние, което ще продължи през лятото, а след това и до зимата.
Кога тази пандемия ще достигне до своя край?
Това ще приключи когато подобрим човешките връзки. За да разберем защо е така, се нуждаем от по-дълбоко осъзнаване на това как работи природата.
Преди коронавирусът да влезе в нас, ние действахме със стероидно напомпано желание да печелим един от друг, за да може всеки да удовлетворява егоистичните си интереси.
Нашата загриженост за другите хора и за планетата беше затъмнена от загрижеността ни за нас самите. По този начин тя ни дава поглед към останалите и към природата само през призмата на това как да ги използваме, за да извлечем максимална печалба за себе си.
Ето защо природата се принуди да ни даде урок. И го направи по много драматичен, хитър, грижовен и взискателен начин.
Изглеждахме като братчета, биещи се за собствените си играчки и тогава природата, като строг родител, ни заповяда да спрем караниците си, да отидем в отделни стаи, да мислим за това колко зле сме се държали и как трябва да се държим един с друг, когато отново ни пусне навън.
Аз се надявам, че ще се отнесем сериозно към периода, в който сме и поради това ще използваме времето, което сега имаме, за да осъзнаем нашата тясна взаимосвързаност един с друг и с цялата природа.
Коронавирусът ни помага да видим ясно колко равни сме. Той не прави разлика между богат и беден, началник или работник, известен или непознат - ние всички сме равни пред лицето на тази вълна.
Разбирам трудностите, които имаме да видим другите хора като равни на нас, защото сме били възпитавани да категоризираме и класифицираме всеки по някакъв начин, но нямаме избор. Природата ни показва чрез този вирус, че смята всички ни за равни и бихме могли да бъдем мъдри и да опитаме да видим себе си така, както ни вижда тя.
Дори елита на мулти-милиардерите, които избягаха на частните си острови и се скриха в подземни бункери са все още незащитени от коронавируса. Вирусът се появи на много места, където все още не разбираме как би могъл да го направи. Следователно, дори и в такива райони за бягство, човек е досегаем за вируса, както всеки друг, защото има напълно различна причина за присъствието на този вирус, отколкото можем да разберем в момента.
Следователно, колкото по-скоро се свържем един с друг като равни – с грижа за всички хора в света, голяма, колкото грижата ни за себе си – толко по-бързо ще се издигнем над тази стихия, която природата ни изпраща, и ще напредва все повече и повече връзката ни един с друг в спокойни и по-мирни условия.