С развитието на пандемията от коронавирус в световен мащаб е справедливо да се мисли, че никой в света няма да бъде освободен от икономическото ѝ въздействие.
Икономическата прогоноза е също толкова несигурна, както и развитието на глобалната способност за удържане на пандемията от коронавирус, но се изчислява, че ефектът на COVID-19 върху световната икономика ще надмине загубата от 1 трилион долара през 2020 г.
Внезапно страхът от ужасяващи икономически щети става по-силен от тревогата за вредата върху здравето.Загубата на работата парализира много хора и заплахата ежедневно приема нови форми..
Без съмнение, обикновените граждани, които зависят от средния месечен доход, които трябва да сложат храна на масата за членовете на семейството си и чиито партньори също са принудени да останат вкъщи, за да се грижат за децата им, са изправени пред нова плашеща реалност. Дългите опашки за закупуване на предмети като тоалетна хартия в изпълнение на указания, които ги предупреждават да стоят далеч от тълпите, ги кара да се страхуват за живота си, да размишляват за съдбата си и за парализиращата несигурност на неизвестното.
Собстевниците на бизнес, голям и малък, са в голяма опасност. Внезапно, сметките им са на загуба и ежедневните им заетости са разбити. Клиентите, доставчиците и поръчките спират и никой не знае дали, кога и до каква степен ще се върнат. Никой няма задължение към тези собственици на бизнес. Кой ще се погрижи за тях? Кой може да бъде сигурен, че вирусът ще бъде заличен от земята утре и животът отново ще се върне към нормалността?
Човешкото общество е дезинтегрирано и изпаднало от нашите почистени ръце. От години си изкарвахме прехраната един от друг и внезапно, с един замах всичко се замрази и неутрализира.. Заплахата, предизвикана от коронавируса, обхваща всички икономически сфери, но най-силен удар беше нанесен на туристическия сектор. Няма полети, няма хотели, няма открити ресторанти - смъртна присъда за туристическата индустрия.
Затова и виковете на нещастие и отчаяние, възникващи с всяко ново ограничение и последващо ново ниво на тежест, вследствие на пандемията, са разбираеми. Въпреки това, можем да намерим утеха и във факта, че човечеството се гледа в огледалото, откривайки, че е създало дисфункционално общество, напоено с преувеличено усещане за собствена важност. Сега с парализирана икономика, усещаме острия вкус на развалените плодове от дългогодишното ни егоистично поведение и трябва да решим как да гледаме на нашата ситуация.
По този начин, това е благословен момент за душевни търсения на национално и глобално ниво. Време е да се запитаме какво иска природата от нас. Защо ни е даден живота? Дали просто за да намерим някакакъв начин да оцелеем на тази планета? Какво постигаме? През първите тридесет години от живота си преминаваме през началното, средното и висшето си образование. Обикаляме света и прекарваме още десетилетие в изграждането на семейство, полагаме сизифовски труд за закупуване на дом, кола и отглеждане на деца.
Какво следва? Бяхме хвърлени във водовъртеж, от който е трудно да се измъкнем. Ние сме в модерна форма на робство, затворени в златни клетки и затворени в социалните мрежи. Сега, внезапно, изолирани от всичко от коронавируса, имаме възможност да направим промяна. Просто трябва да разберем как изпаднахме в това глобално неудобство, за да знаем как да се възползваме максимално от него.
Това е положителният аспект на коронавируса. Той помага да се изясни цялостната система, в която живеем, системата на природата, която е свързана с взаимозависимостта, където всяка част подкрепя другата. Изключението е човешкото същество, което знаем, че е готово да унищожи всичко, за да го преодолее и завладее, стига да се чувства добре. То не иска да се интегрира с взаимосвързаните и взаимозависими закони на природата.
Така заедно с това идва коронавирусът и разгражда анти интегралната структура, която създадохме в човешкото общество. Това ще наложи ново изпитване на реда на живота и разбирането, че ако продължим да действаме свирепо, като тесногръди егоисти и не се държим според нуждите на нашите тела - както всяко друго животно или растение в природата - ние само ще вредим на себе си и на околната среда. Това човешко „изключение" е онова, което днес трябва да балансираме, за да се свържем с интегралната система на природата, за да можем да бъдем щастливи и доволни от живота си.
Природата е програмирана да ни доведе до това критично регулиране. Нека тогава да предвидим антидот срещу вируса, да отворим ушите си за посланията на кабалистите и това, което е написано в книгите по кабала: че живеем в свят, който е добър и че ние, хората, сме в нашите егоистични, егоистични отношения, които го изваждат от равновесие.
Отнасяйки се към другите добре, с взаимна отговорност и съобразяване, започваме да разкриваме пълната и вечна природа, в която живеем; живот без страхове, без натиск, дълъг, здрав и красив живот на земята.
