1 ноември 2013 г.

Това е първият ни урок на нашия конгрес и ние малко сме променили неговата тема. Най-напред, добре ли ме чувате? Ако е слабо, може би да усилите малко, добре, всичко е наред.

Понеже тук присъстват много нови хора, то ще започнем малко по-отдалеч: не веднага за интегралното възпитание и образование, а с онова, как кабала е свързана с всичко това.

Науката кабала, започва от въпроса: “За какво живея, защо живея?” Този въпрос задава също Баал а-Сулам в своето “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, от това започва.

До този въпрос довежда човека неговото развитие. В продължение на хиляда, много хиляди години ние сме се развивали и сме достигнали до такова състояние, когато в човека започва да възниква въпроса “за смисъла на живота”- това, което липсва при животните. Животните се развиват инстинктивно и не си задават такива въпроси. В тях работи природата, тя ги тласка напред в развитието и те се развиват.

И ние така сме се развивали до състоянието, когато в един от хората на Земята не е възникнал този въпрос : ”За какво съществувам?”. Той започнал да го изследва и разкрил смисъла на живота. Този човек се е наричал Адам и е живял преди 5700, почти 5800 години. Въпросът е същият, който си задаваме и ние.

Чрез своите изследвания и самовглъбяване в обкръжаващия свят Адам е разкрил смисъла на човешкото  съществуване, защо в него възниква такъв въпрос и към какво трябва да го доведе. Написал е книга за това. Днес може да се нарече книга, а тогава в какъв вид е била ние не знаем. Книгата се казва ”Тайният Ангел” – тайната сила (”Разиел а-Малах”).

Тайната сила която управлява нас, нашата природа, цялото мироздание, цялата Вселена, която е създала тази Вселена, както вече разбираме сега, от някакъв момент на Големия Взрив, е създала материята. И след това тази материя е продължила да се развива, благодарение на същата тази сила.

След Адам във всяко следващо поколение е имало такива хора като него,  задаващи си този въпрос. Те са ни оставили своите допълнения към онова, което е написал Адам, защото егоизмът се развива през цялото време и човек, през цялото време, трябва да си отговаря на един и същи въпрос по няколко начина, т.е. с много по-развития си егоизъм и с много по-развитите си вътрешни инструменти. Неговите усещания за този свят, неговите постижения в този свят стават все по-широки, все по-големи. 

И по такъв начин достигаме в егоистичното развитие, след Адам до Древния Вавилон.  Това са 20 поколения, които са живели и изминали сериозен път и са се развили до сериозно егоистично ниво. Както ни е известно, Древният Вавилон олицетворява, сам по себе си, вече на практика нашия свят. Появява се, немалък егоизъм, който е бил необходим на Адам, за да разкрие тази Висша сила, задвижваща всичко, всичко развиваща. В Древния Вавилон егоизмът се е проявил в могъщия си вид.

В началото на Вавилонското развитие е било казано, че са един народ, като едно семейство, и затова егоизмът е бил на такова елементарно ниво. А след това на скоци, буквално за няколко десетки години, както наблюдаваме днес, по нещо приличащо на развитие, такова бурно развитие на човечеството, те са достигнали до състоянието, когато престанали да се разбират помежду си. Това се нарича ”Вавилонско стълпотворение”, когато хората престават да се разбират един-друг, във вида на пробиващия се навън, техен огромен егоизъм.

Всеки, вместо да усеща другите, като близки на себе си, започнал да ги усеща като отдалечени от себе си, противоположни, чужди, чужди един на друг. И това отчуждение е взаимно и е породило съвсем нова цивилизация, праобразът на нашата цивилизация, откъдето са произлезли всички народи, народности, националности. После възникнали държавите и т.н. Всичко е произлязло от Древния Вавилон.

Един от древновавилонските мъдреци, Авраам, е разкрил вече на следващо ниво смисълът на съществуването на човечеството. И така, казано е за него, че е търсил. Това, което е било разкрито преди него от Адам и от 20 поколения от Адам (10 поколения от Адам до Ной и 10 поколения от Ной до него, до Авраам), това не го е задоволявало, защото егоизмът е бил много по-голям. При това, Авраам е бил древновавилонски жрец и много добре е разбирал, съществуващата по това време цивилизация и всичко, случващо се с нея. Може да се каже, че е бил нейният философ, идеолог на тази егоистична цивилизация.

И когато в него възниква въпросът, този същия въпрос, “За смисъла на човешкото съществуване?” - той не могъл да отговори на него и започнал да търси. Всичко това е описано много добре в различните източници. От тогава и нататък имаме вече сериозна кабалистична литература.

И Авраам е разкрил вече на друго ниво тази тайна сила, която първо е била разкрита от Адам и едновременно с това не само я е разкрил, а е създал цяла система от знания и е обяснил, в какво се изразява причината за нашето егоистично развитие, в това да се издигнем над този егоизъм и отново да създадем едно единно цяло, като цялата природа, да достигнем до състоянието на хомеостаза: подобие, равенство с природата, без да се съобразяваме с нашия егоизъм.

Освен това, започвайки от Авраам и по нататък, той, а после неговите ученици започват да разкриват системата за управление. Тоест, онази сила, Висшата сила, тайната сила, скритата сила на природата, която задвижва всичко, управлява и осигурява енергия за всеки движещ се атом, за всяка молекула, която се съединява и всичко, някак се събира заедно и дава живот, развитие. Но основното, което е разкрил Авраам, а след това и неговите ученици е, че ние можем да постигнем тази сила и ще можем тази сила да я управляваме. Ще можем, с помощта на тази сила да се развиваме, да се издигаме и да влизаме в напълно нови измерения, за което днес говорят физиците, да допуснем, за съществуването на паралелни Вселени, за други нови измерения и т.н.

Това е, което е направил. Защото, все пак, онзи егоизъм, който се е разкрил по време на неговото поколение е бил достатъчен, за да се усети тази система и да я видим директно, да започнем да я усещаме, да я управляваме и да я използваме правилно.

Тази група на Авраам, знаем, се е отделила от Вавилон, не целият Вавилон е искал да я последва. И до наши дни, тази наука е за силата, която управлява нашия свят, по какъв начин можем да я разкрием, да си взаимодействаме и по какъв начин, с нейна помощ да се издигнем над нашето егоистично съществуване, всъщност, животинско съществуване, когато съществуваме на това ниво като нежива, растителна и животинска природа.

Как можем да се издигнем и станем нещо висше? Ако ние сме управлявани от тази сила, то ние изпълняваме нейните заповеди и всеки от нас е като животните, не разбира кой го ръководи и инстинктивно изпълнява онова, което възниква  вътре в него всеки път.

А ако искаме да се издигнем на ниво по-горе от тази природа, то ние трябва да използваме тази Висша сила, за да ни издигне на нивото, наречено Адам (човек). Тоест, съвсем не е това, което сме ние днес и не е онова, което е цялото човечество днес, а е онова, което ни предстои да направим – да извършим духовен подем.

И тогава човек се издига, именно до състоянието, когато излиза извън рамките на онова, което наблюдаваме днес: раждаме се, живеем определено количество време, умираме и от нас не остава нищо, както и от животните.

Ако по време на своя живот постигаме контакт с тази сила, ние преминаваме в следващото състояние, което се нарича Висш свят, до което състояние трябва да достигнем. Принципно, ние с вас се намираме в особено време, в особен период, когато това е възможно, при това е възможно за всички.

Онова, което е разкрил Авраам, а след него и всички останали велики кабалисти до наше време е, че са разкрили цялата система на Вселената, по какъв начин тази Висша сила е създала материята, така нареченият свят на Безкрайността, от който се спуска тази материя и се развива до нашия свят.

Това може да се изрази в следния вид: материята се спуска от света на Безкрайността надолу, а след това в нашия свят тя се развива до определено време и започвайки от някакъв момент, започва да се издига обратно.

Първото състояние се нарича – светът на Безкрайността (така и ще го нарисувам), а след това развитието продължава, протича, чрез спускане отгоре през петте свята: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия – тук долу се образува точката на нашия свят, ето това се нарича, “точка на Големия Взрив”, Голям Взрив.

И започвайки от него, се започва Земната история на развитие на Вселената, на материята, на енергията, на информацията, на законите за взаимодействие на всички части на природата: на неживата, растителната, животинската и на човека – появата на астрономическите системи, на Земята, развитието на всичко, което покрива Земята.

Баал а-Сулам пише, че за период от трийсет милиона години Земята ту се е възпламенявала, ту е изстивала, докато не се е превърнала външно в твърдо тяло, на което вече е било възможно създаване на органичен живот и след това, вече се е появила тази ... около преди четири милиарда години вече е възникнала възможност за зараждане на органичен живот и т.н., чак до тази история, която ние вече можем примерно да знаем, да усещаме, да изследваме.

Ето, започвайки от Адам ... да го изобразим. 

Тук, да допуснем това е Адам, започвайки от него и по нататък, ние вече говорим за развитието на човешкия егоизъм. А след това някъде тук – това е Вавилон.

Вавилон. И вече по-нататък следва нашата цивилизация.

А егоизмът, той отначало нараства линейно, след което продължава да нараства... – като цяло, експоненциално.

Това е нашето его. И неговото развитие определя всичките стадии от развитието на човечеството, т.е. социалните, обществените, политическите, държавните структури, които постепенно, постепенно човечеството е развивало. Т.е. нашата вътрешна сила – това е егоистичната сила. Аз всичко желая за себе си, всичко да събера под себе си, да заграбя всичко; и така всеки от нас, инстинктивно е готов да се осигури максимално комфортно. Тази, действаща сила в нас е егоистична – това е желанието да получаваме, желанието да се наслаждаваме, да се напълваме.

Та това е силата, задължаваща ни да се развиваме, да създаваме някакви си формации, да правим всякакви промени..., да правим промени в нашето обществено, семейно и държавно развитие. Така сме действали чак до края на 20 век (ако тук го нарисуваме 20 век).

През 20 век става много бурно развитие на егоизма, при това, този егоизъм започва да надраства себе си – той става глобален, с това се отличава от всичко предишно. Т.е. тук започва да се развива глобалният егоизъм.

Той обгръща всичко... цялото Земно кълбо.

По принцип, до него можем да разложим цялата история, в съответствие с развитието на егоизма: Защо при такова развитие на егоизма хората са започнали войни за разширяване? Защо при такова развитие на егоизма са започнали да търсят нови земи, такова развитие на егоизма е повлякло след себе си създаването на Промишлената революция, прехода от Средновековието към Ренесанса, от Ренесанса към следващия етап и т.н.? Защо Промишлената революция после ни доведе до Модернизма, към Пост-Модернизма и така нататък? Т.е. всичко това можем да го нанесем върху скалата: Как вътрешния егоизъм в нас е предизвикал необходимостта да променяме цивилизацията?

Най-важно е онова, което сме постигнали днес, когато виждаме, че светът става глобален, интегрален, става напълно взаимосвързан, взаимозависим. Това е, което по принцип, сме проявили още в Древен Вавилон. И в такова състояние нашият егоизъм става твърде опасен. Тъй като, от една страна сме взаимозависими, т.е. включваме се един в друг, в някакво единно цяло, заключени сме помежду си. Това е единната глобална система. А от друга страна, вътре в нея съществуват огромни центробежни сили, които искат всичко..., всичко да изтръгнат от нея, всеки е на своята страна.

И ето, тази система, когато се намира в такова състояние на ужасно неравновесие, тя постепенно, постепенно, именно в наше време – да предположим, че тя се намира някъде тук, та тази система, тя става напълно неустойчива и възниква хаос.

В кабала това също е описано, наистина тя не дава особено описание на развитието на  днешното състояние на човечеството, тоест неговата наука, култура, семейните отношения, обществените, политическите, икономическите, финансовите и т.н. Това..., всичко това е породено от нашия егоизъм, като негово следствие. И затова не е толкова важно, като цяло какво се случва, важна е тенденцията.

Тенденцията е такава, че състоянието е критично и в такова състояние човечеството дълго не може да съществува. Тук, в това човечество отново възниква същият проблем, като в Древен Вавилон. Древен Вавилон е решил своя проблем много лесно:  разпръснал се е в различни посоки, хората са се разпръснали. Ако аз не мога да живея в съседство с теб, то аз се отдалечавам от теб или ти от мен, ние мирно се разотиваме и така предотвратяваме всякакви конфликти. А днес се намираме в състояние, когато няма къде вече да се разпръснем, Земното кълбо е ограничено.

Тези състояния са предсказвали кабалистите, както навярно сте чували от 1995 година 

и нататък, човечеството навлиза в особено критично състояние и то не може по-нататък да се уравновесява, т.е. то става вече ... навлиза в крайно опасно състояние за себе си. Започваме да виждаме това по този хаос, който се случва във всяка страна, в състоянията между страните, пораждат се такива конфликтни ситуации, глупава при това, но ние не сме в състояние да направим нищо с тях.

Ние не можем да направим нищо със самите себе си. Виждаме, че нямаме никакви желания, мотивацията пропада, ние не можем..., нямаме никакъв стремеж да създаваме семейство (говоря, основно за младото поколение), да се женим, да издържаме семейство, да раждаме деца, да се грижим за тях. Като цяло, се заражда някаква апатия, от една страна. От друга, освен апатията възниква в новото поколение още някакво закъсняване в развитието. Т.е. хората на по 20, 25 та дори на 35 години, някак бавно се развиват.

Те са включени към своите телефони и живеят вътре в тях. Искат да седят в кафето с приятели, да си приказват, да си прекарват приятно, без да се стремят към нищо, да работят да получават пари, да покоряват, да се разширяват някак - изведнъж всичко това започва да пропада. Онзи егоизъм, който е съществувал преди 20 години, и който ни е притискал през цялото време, тласкал ни е напред, днес изчезва и възниква някаква апатия, някаква аморфна маса. За хората е най-важно да преживеят спокойно, каквото дойде – дойде, от една страна.

А от друга страна, знаете какъв проблем съществува с безработицата. Т.е. тези седем милиарда хора (всъщност е без значение техния брой, те са дори повече) да допуснем, съгласно статистиката, че тези седем милиарда няма какво да правят. Дори егоизмът да беше толкова развит, както по-рано, накъде би ни тласкал? Т.е. тук се появяват огромни различни противоречия в състоянията на натиск от страна на природата върху нас, как ще реагираме на нея. 

Ние сме достигнали до такова състояние, когато няколко процента от населението на Земята могат да обезпечат цялото останало население с всичко необходимо. И няма никаква, напълно никаква необходимост, потребност останалите да работят. Затова как да се облечем, да се обуем, да се нахраним, да се обезпечим с нормални условия за съществуване по всякакъв разчет, можем съвсем спокойно. Направени са проучвания, че в това ще са заети не повече от 5% от населението на цялата Земя. Дори без да включваме онзи огромни потенциали, които има днес в развитието на техниката и науката, които специално се задържат, за да не бъдат хората буквално изхвърлени на улицата от фабриките и от заводите.                   

И това е проблем, който не можем да решим. Понеже няма откъде да осигурим работни места. Тези хора, какво ще правят? Т.е., за да произвеждат нещо ненужно, което после се изхвърля и отново се произвежда?! Вече до там стигнахме, че всичко е пренаситено. Дори повече от това, става никому ненужно. Т.е. следващото състояние на човечеството предвижда огромна маса от хора, която с нищо няма да бъде ангажирана. А човек, ако не се занимава с нещо, той става взривоопасен, социално опасен. Е, ние знаем, че искат да намалят малко тази заплаха, с разпространение на малки дози наркотици и с други методи. Но като цяло, това време е много особено.

В такова време, казва науката кабала, огромно количество хора получават вътре в себе си точка в сърцето. Същият въпрос, възникнал в Адам, в Авраам, и във всички велики кабалисти, т.е. за какво съществувам, за какво живея, какъв е смисълът на съществуването? Възможно е човек да не формулира това, може би той още да не знае как да формулира този въпрос. Но вече, достатъчно явно, в него се пробужда някакво влечение, нещо го гложди отвътре, че нещо ми е необходимо, и нещо по-висше, нещо друго, не това което е.  

И такива хора намират. Те намират тази наука, която им дава отговор на въпроса за смисъла на живота. А отговорът е много прост. Това не е философски въпрос, когато успокояват човека с всякакви философски премъдрости. Това не е и мистичен въпрос, когато му казват: ”Прави специални упражнения, и по такъв начин ще се успокоиш”. Това е въпрос на познанието, въпрос за разкриването на тази Висшата сила.

Но ние знаем, че в продължение на цялата история на човечеството се разширяваме, постоянно, постоянно се развиваме и разкриваме нови закони, нови сили, новия облик на природата. Но тук се говори за съвсем друга сила, която в нашата природа се открива само на ония, които са постигнали нейното подобие.

Ако в нас съществува само егоистична сила, ние разкриваме егоистичните сили на природата, тоест онова, което виждаме, онова, което усещаме, онзи свят, в който живеем. Изхождайки от науката, можем да предполагаме, само да предполагаме онова, което ни разкрива, да допуснем квантовата физика, астрономията, че съществува и друга сила, друго измерение – над времето, пространството, преместването, над нашите органи за усещане, с които усещаме нашия свят.

Кабала ни разказва за онова, което можем да направим, да разкрием тази Висша сила да съществува не като една, а като две сили на природата. Втората сила е алтруистичната, силата за отдаване. Изначално в нас я няма. В природата, около нас тя съществува, но ние не я усещаме, за тази цел нямаме такъв орган на чувствата. Ето, това е цялата наука кабала (защо тя се нарича «наука кабала»? – от думата “получавам”) – това е разкриването на втората сила в природата – освен отрицателната, освен получаващата, силата за отдаване. Това ние трябва да разкрием – в рамките на онова, как ние разкриваме в себе си това свойство. С това се занимаваме.

В продължение на всичките хиляди години развитие, човечеството се е опитвало нещо да направи, изобретило е някакви методики, учения, всевъзможни похвати, вярвания, религии. Всички те са изградени на същия чист егоизъм. А тази методика ни разказва, именно за онова, че сме задължени, ако желаем да разкрием тази следваща Висша сила на природата, задължени да станем други, по какъв начин се прави това. И ето, тук науката кабала ни разкрива..., вече разговаря с нас на друг език.

На онези хора, които идват в кабала им обясняват, как е изградена Вселената, как са се появили четирите стадия за развитие на материята, енергията, информацията, как е възникнала силата за получаване, силата за отдаване, по какъв начин тези сили са започнали взаимно да се развиват, че в света на Безкрайността се е зародила Малхут от света на Безкрайността, т.е. такова желание, което вътре в себе си съдържа двете сили – положителната и отрицателната, силата за привличане и силата за отдаване, и как тези две сили са започнали да си взаимодействат и да се развиват, започвайки от света на Безкрайността, надолу. Ето по тази графика (да), отгоре на долу.

Така тези две сили постепенно, постепенно са се развивали.

Развивайки се, те достигнали до определено състояние на нивото на този свят Ацилут.

Това състояние при тях е било особено, т.е. материята се е развила до това състояние на света Ацилут.

А след това се е случило разбиването на взаимодействието между положителната и отрицателната сила, те взривили цялата материя. Т.е., ако върху материята е въздействала едната сила, а след нея и втората и са действали в някакво съгласие, сякаш помежду си, то на нивото на света Ацилут се е случило разбиването, така наречената швират а-келим (разбиване на съдовете).

Ние така го наричаме – швира (разбиване).

След това тези желания се спуснали долу, и на нивото на нашия свят се проявява само единствено егоистичното желание – за това вече говорихме – и то се развива.

Затова, нашата задача започва от този момента на нашата история нататък, се заключава в това да започнем да се издигаме нагоре по същите стъпала на световете – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон до света на Безкрайността,

сами, събирайки цялата разбита материя, т.е. добавяйки я към нашия отрицателен свят, в който съществува само отрицателната сила, егоистичната, добавяйки към нея постоянно положителна сила. И тогава, събирайки заедно тези две разбити части на материята, ние ще достигнем до онова изначално състояние, от което сме излезли – състоянието на света на Безкрайността.

И трябва да изминем 125 стъпала  

по нашия път на развитие отдолу нагоре и всичките тези 125 стъпала, това са 125-те стъпала на вярно съчетание на отрицателната и положителната сили в нас, самите.

С мярката на онова, при което започваме да включваме в себе си тези две противоположни сили, със същата мярка започваме разкриването на външната Вселена около себе си, външния свят, следващото ниво, следващото ниво от Вселената, следващото измерение, което вече не усещаме с петте си органа за възприемане: зрение, слух, обоняние, вкус, усет. Това е.

Ето, вместо тези наши пет органа за усещане, допълнително към тях (това са животинските ни органи за усещане, ще ги наричаме телесни), започваме да ги допълваме с още пет други органа за усещане на тези две взаимно противоположни и взаимно свързани, взаимно уравновесени сили. Този орган на чувствата наричаме Духовен, Висш (над нашия животински) Човешки, защото в него е онова, което усещаме в него, ние се усещаме нови, съществуващи в нов обем.

Ето как в нашия свят съществуваме в някакъв си обем и ние, и тези около нас, човечеството, Земята и Космоса, и всичко останало, така че започваме да разкриваме себе си, съществуващи в следващия свят, в новия, на следващото ниво, в следващото измерение. Нашите пет чувства в това измерение се наричат – Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

Аз бих оставил вратите отворени, защото тук няма да ни достига въздух. Външните врати и прозорци трябява да се отворят.

Започвайки да усещаме този нов обем, това ново измерение, започваме да се усещаме съществуващи, извън времето и пространството, извън преместването, така както говорят днес физиците. И съществуващи вечно, съвършено и т.н. До такова състояние трябва да достигнем. Кабалистите достигат до това състояние, взависимост от зародилата се в тях (те имат точка в сърцето) потребност от втората сила. Днес тя се заражда в много хора, както е казано в много книги, вече е било и преди, започвайки от края на ХХ век, човечеството постепенно ще започне да навлиза в това състояние.

Това действие се реализира напред, просто с взаимодействие помежду си. Т.е. онова същото условие «възлюби ближния като себе си, което религиите са взели като въоръжение и изобщо, всички говорят за това. Но на практика знаем, че това не може да се реализира от никого и никъде, защото да се реализира любовта към някого, към ближния – не животинската, естествено, като майката към детето, а свръхестествената, въпреки нашия егоизъм, нямаме такива сили.

Кабала предлага за тази цел да се използва същата сила, т.е. да се събираме и да създаваме помежду си такива условия, когато върху нас ще действа онази положителна сила, която съществува, но тя не ни въздейства. Ние трябва да предизвикаме върху нея нейното въздействие, за да започне тя постепенно, постепенно да започне да действа в нас, да се проявява в нас, като допълнение към отрицателната сила – положителна.

Това е цялата наука кабала, тя се занимава с това, че ни дава възможност да предизвикаме проявяването и на отрицателната, и на положителната сила.

Сега ще поясня.

Тук нещо не се получава. Аз искам да отворя нов лист на чертежа. Добре, стана! Ето всички поискахте и се получи!

Какво се случва? Ние се развиваме в нашия свят. Притежаваме положителна и отрицателна егоистична сила. Това е всичко... двете …,  двете са егоистични. Съществува положителна и ортрицателна, а между тях сме ние – малко такова животно, наричано човек.

И тези сили действат в нас, спонтанно, като че ли. Ние не знаем, по каква система, но те ни водят напред. Хвърлят ни на една страна, на друга и т.н. Когато достигаме такова ниво на развитие на човечеството, сякаш сме ги използвали, ето това е днес, ХХI век.

И влизаме в състояние на умора, отчуждаване, апатия, разочарование, отсъствие на мотивация. Нали знаете, депресията, тя обхваща целия свят, най-разпространената  болест; от апатия се оплакват всички ръководители, не трябва да заставяш работниците..., мотивацията, нищо. Човек не може нищо да направи сам със себе си, тези две сили в нас са се изтощили и сумата им е престанала да ни тласка напред...

И се пише...Ето. И сега ние започваме усвояването на новата субстанция, на новия ред, на новото измерение. Това ново измерение, то се изгражда също върху двете сили.

Ако се опитваме да се съединим помежду си, за създаването на така наречения правилен Вавилон, да допуснем, че ние всички се намираме тук, ще се устремяваме един към друг, т.е. на практика, в центъра на нашето обединение, за да станем едно единно цяло.

Този устрем е наш. Щом започнем да правим това, веднага ще почувстваме, как ни отблъсква един от друг. При това силата на отблъскване (P2), тя е многократно по-голяма от възникващата, развиващата ни сила на притегляне (P2 e по голямо от Р1).

По-нататък. Какво трябва да направим?

Ако ние разбираме, че сме задължени да достигнем този резултат, когато вътре в нас се прояви ето тази единна сила на обединението, то тогава ни остава още една допълнителна сила – силата наречена молитва, или силата на молбата, усиилията ни са желани, когато се стремим към онова да възникне тази сила в нас, да се прояви в нас. Тя се нарича молитва, но в действителност това е силата на желанието. Никаква молитва, разбирана в обичайния смисъл, тук думи няма. 

Ето го нашето желание към онова да се прояви и прибави към нас още една сила, която би ни помогнала.

Да се устремим към обединението, което да ни обедини нас.

Ако започнем да се устремяваме така сами, със собствени усилия... Естествено, че онова, което се намира на наше разположение са много малки сили и всичките са също егоистични, всичките са също изградени върху определено егоистично желание, егоистична изгода, естествено за нашата природа, ние сме такива.

Но, когато се стараем да привлечем новата сила, ние искаме в нас да господства силата за отдаване и любов, за да загубим своята животинска същност, вътре в това наше, общо обединение. Когато се опитваме да направим това, искаме да се случи, всичките ни опити водят до това...

Ако ние правилно правим това, по онези указания, оставени ни от кабалистите: как да създаваме група, как да създаваме връзката помежду си, по какъв начин правилно, целеустремено да се насочваме към тази сила, към тази тайна сила, как да я привличаме към себе си, как да пожелаваме да се прояви тя между нас като едно единно цяло, за да бъдем подобни един на друг по системата на взаимното поръчителство, на взаимното включване, тоест един в друг.

Когато да възлюбиш ближния се нарича, че аз се опитвам да усетя желанията на другия и да ги напълня, а той - моите и така нататък. Т.е. взаимното включване един в друг, взаимното съединение. Когато действаме по такъв начин в групата, ние привличаме върху себе си въздействието на тази сила и тя, засега се проявява...на етап 1 се проявява; неявно, т.е. ние в себе си усещаме някакви промени, ние усещаме някакви нови усещания, някакви нови форми на взаимодействие.

Ние започваме, някъде подсъзнателно да разбираме, че светът е така устроен. Той може да е устроен така, но ние можем да преминем към съвсем ново състояние, на ново ниво на съществуване. И там ще съществуваме в напълно друг “ключ” – във взаимодействие помежду си, като едно единно цяло. Когато цялата ни егоистична същност остане долу, тя ще остане, никъде няма да се дене, но над нея ще надделява, именно тази алтруистична сила, свързваща нас, всички заедно.

Ето, цялата кабала е изградена само върху онова - да притеглим към себе си тази Висша сила, която изпълва всичко, намира се ето тук, около нас,

за да я привлечем навътре да се прояви в нас. Това се нарича разкриване на Твореца.

От тук виждаме, че цялата разлика между всички методики, вярвания, религии и кабала се състои в това, че кабала те обучава, как вярно да работиш в групата, в някакъв колектив, когато във връзката между единицата и останалите хора ти притегляш към себе си, разкриваш по-вярно, че това не се намира някъде там, далече. Тази сила се намира... ние се намираме вътре в нея, но се проявява явно в теб по мярката на съвместните усилия, според степента на съвместното анулиране на себе си, на своя егоизъм относно останалите.

Ето, в тази мярка и започва да се проявява тази Висша сила, започва взаимно да ни свързва, все повече и повече се проявява ясно в чувствата, в мислите и ние достигаме някакво ново състояние, без още да й го разкрием...него.

Да допуснем, че сме били на някакъв етап на развитие, направили сме усилие и сме се издигнали на следващото стъпало: антиегоистичното, т.е. готови сме да пожертваме нещо от своя егоизъм, за да бъдем заедно – да се издигнем на това ниво.

Щом като се издигнем на това ниво (още не сме разкрили Твореца), за да разкрием тази сила явно в нас, ние трябва да се издигнем, ето... Ето допускаме, че това е нивото на разкритието, а ние се намираме тук.

Веднага, след като сме се издигнали на това стъпало, т.е. сме привлекли положителната сила върху себе си: силата на отдаване и любов, веднага започваме да усещаме падение на едно ниво по-долу от това, на което сме били преди  

Аз изобщо не съм го нарисувал правилно, дайте да изтрием всичко това. Добре ето... така ще ми бъде по-удобно.

Изкачили сме се на едно стъпало: егоистично.., не на егоистично, на връзката между нас – алтруистично... След известно време започваме да усещаме обратното, разочарование и падение, към нас се е прибавил още егоизъм.

Ето тук сме имали начален егоизъм, животински егоизъм, а тук се появява вече егоизъм, който се нарича «зло» или «Ецер...Ецер ра».

Ецер – това е «желание» (рацон), а ра – това е «лош», лошо желание. 

Това вече в нас се поражда антидуховно свойство – това вече е истинският егоизъм, който започва да се развива, ето в тази страна, от животинския. Животното дори не се зачита – такива сме създадени, от нас за него няма какво да се вземе..., да се пита.

А тук ни се прибавя..., прибавя ни се ето това състояние, ето този егоизъм, новият и този егоизъм е срещу нашата връзка помежду ни. Ако ние сега, започвайки от това стъпало, започнем да работим един с друг и да се издигаме, то ще се издигнем до следващото състояние. Т.е. не само до това, но и до това състояние, не само до следващото, но и на това ниво, и ето това ниво ние можем да го привлечем насам, ето тук.

Издигнахме се на това ниво. Напълно естествено, че после с нас...  да ни се даде възможност пак да се издигнем, за това отрицателната сила на природата ни добавя още егоизъм. Ето, вижте вече, колко е.

Работейки върху себе си в групата, ние се издигаме над него. И отново, да допуснем, за последен път, и след това се издигаме на ниво, когато достигаме разкриването на тази Висша сила.

А след разкритието на тази Висша сила, ние започваме да растем по-далече и по-далече, но вече в явната връзка с Висшата сила – и това се нарича разкриване на Твореца.

Т.е. какво тук трябва да разберем? Че в тази степен, с която се разкрива отрицателната егоистична сила, се разкрива и положителната.

Ето, тази отрицателната, се нарича «Ецер ра», а положителната се нарича «Ецер тов» (добрата). Едната е силата за получаване, а другата силата за отдаване.

Съответно, това е «ненавист»  - долната, тук е ненавистта, тук е любовта и т.н. Тук е разпръскването, а тук е връзката.

Ето, по такъв начин ние с вас вървим напред, тоест се придвижваме на двата си крака: с левия и с десния. Колкото падението е по-ниско, толкова по-високо ще бъде издигането следващия път. Но падението ти се дава, ето това падение ти се дава на такова ниво, на което ти наистина имаш сили и възможности да се издигнеш. И следващото падение ти се дава на такова нива, на което ще можеш после да се издигнеш.  

Т.е. никога не товарят човека, това е в природата, този баланс съществува между двете сили, ние се намираме, всеки от нас, в състояние на такова въздействие, когато едната сила и втората сила действат върху нас, именно минуса и плюса ни въздействат, в съответствие с нашите гени за духовно развитие. Тези духовни гени се наричат «решимо».

Решимо е записът, информацията, информационният ген. Но ние с вас знаем, че той се състои от решимо сили (това е силата на светлината, силата на развитието), а това е силата на желанието. Това желание е егоистично, а тази сила на светлината е алтруистичното желание.

И ето, как те се развиват помежду си, под въздействието на онази светлина, която привличаме отгоре. Това се нарича особена сила на развитието. Ние я наричаме Творец или светлина.  

И цялото ни развитие се заключава, единствено в това да се съберем заедно, както е казано в статията «Поръчителство», «Свободната волята». В «Предисловието към Учението за Десетте Сфирот» е казано, че Творецът слага ръката на човека върху добрия избор и казва «Избери това, това е за теб», а човекът трябва да прилага усилията. Т.е. нас ни довеждат в група, това се нарича, че Творецът слага ръката ти на пътя на късмета, дава ти книги, ръководител, а ти по-нататък трябва да прилагаш усилия. И всички тези усилия са изключително само вече за реализацията на нашето обединение вътре в групата.

Какво исках да ви кажа с всичко това? Че науката кабала ни говори за онова, как да постигнем връзката помежду си и да разкрием Твореца. Връзка между нас! Как в свойството на взаимната връзка, на взаимното отдаване, на любовта ние достигаме до състоянието, когато разкриваме следващото ниво на нашето съществуване в този живот. Както е казано:  «Бъдещият свят разкрий в този живот», своя свят ще видиш в този свят, в своя живот. Това всичко се разкрива, посредством взаимното обединение.

Затова се обучаваме помежду си едновременно, с изучаването на връзката, на строежа на цялата Вселена, занимаваме се едновременно и с практиката за съединяването помежду си. И се изяснява много интересна работа, че всичките тези светове, за които говорим се явяват мярка на връзката помежду ни. Т.е. ето, ние днес сме разделени с вас помежду си от нашия земен егоизъм. А когато започваме да се сближаваме, ако можем да се сближим взаимно един с друг, ето, поне на такава част между нас, на такова разстояние да се сближим, това означава, че достигаме нивото на света Асия.

А ако можем още повече да се сближим един с друг, то достигаме нивото на света Ецира. А след това, на света Брия, Ацилут и Адам Кадмон, а ето тази точка – това вече е Малхут на света на Безкрайността. Т.е. всичките 125 стъпала, които трябва да изминем в своето егоистично поправяне.

През цялото време ще ни се добавя егоизъм, от едната страна минус, а от другата страна, по наша молба, плюс. И ние ще можем постоянно да се придвижваме напред по тези 125 стъпала на нашето развитие, докато не достигнем централната точка на творението, наричана «цел на творението», т.е. пълно, пълно абсолютно съединяване на всички заедно в една, единствена точка, от която ние някога сме започнали да се развиваме.

Затова реализацията се състои единствено само в мярката на нашето обединение. И с онази мярка, с която ще започнем да усещаме нашето обединение в себе си, ще започнем да разкриваме сферите, парцуфимите, световете и всички тези стъпала, взаимната връзка между тях, нашите духовни свойства, наречени хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут, които се управляват от висшите три свойства – кетер, хохма, бина.

Всичко това, вътре в нас, във взаимодействието помежду ни, ще започнем да го разкриваме. Никъде отвън това не съществува.

Също така, както с вас изучаваме от постижението на реалността, както ни казва науката кабала и днес по принцип, с това са съгласни и нашите земни науки, че всичко, което усеща човек го усеща вътре в себе си. И затова, целият възприеман от нас свят, колкото и да ни се струва огромен и независим от мен, всъщност, това е проекцията на вътрешните ми свойства: аз усещам това, сякаш е пред мен, онова, което се намира вътре в мен.

Ето, започвайки да разкриваме тези свойства между нас, ние започваме накрая да събираме в себе си цялата Вселена. Всеки от нас започва да усеща, че цялата тази Вселена е негова, тя сякаш влиза в него или иначе казано, той управлява всичко това. И такива състояния трябва с вас да достигнем ето, сега.

Какво ни става ясно от всичко това? Че, според степента на това, как в човечеството се развива все по-голямо и по-голямо количество хора, които имат желанието да разкрият същността на живота, т.е. желаят да излязат от животинското състояние на следващото, на състоянието «човек», съобразно с това, ще идват все повече и повече хора при нас и ще се включват..., чрез самопостижение ще се включват в разкриването на Висшата сила.

Но има хората, които все още не са усетили тази точка в сърцето, това влечение към разкриване смисъла на живота, същността, целта на съществуването. Затова ние, както казват кабалистите, сме задължени да им помагаме, защото те се явяват нашите вътрешни свойства, нашите разбити части, както следва от методиката за постигане на реалността.

Затова трябва да разпространяваме за тях тази методика, само че в удобен за тях вид. Да не им разказваме за науката кабала, да не им разказваме за съществуването на всичко това – световете, парцуфите, сферите и така нататък, а да им говорим простичко, съгласно техните желания.

В нас говорят желанията за постигане смисъла на живота, за целта на живота, за разкриването на тази сила, която управлява всичко, за да можем да вървим редом с нея, да се развиваме, да се издигнем над нивото на земното съществуване, над нивото на живота и животинската смърт. А какво да им говорим?

За това се развива кризата в човечеството. Само заради това, за да се появи този въпрос и при човечеството «За какво живеем, защо?», апатията, въпросът за смисъла на живота, едва на другото – на животинско ниво, засега.

И ние, в съответствие с това, можем да отидем при тях и да им обясним, че всичко това е причинено от отсъствието в отношения между нас на втората сила, алтруистичната. Ако ние искаме, желаем да поправим сегашното си земно състояние, трябва да внесем тази сила, алтруистичната сила на връзката между нас, трябва да я внесем във връзката между нас и в обществото.

И затова цялата ни кабалистична методика, без всичките светове и всичко онова, което изучаваме в науката кабала, а само изградена на уравновесяването на отрицателната и положителната сила на земно ниво, се превръща в методика за интегрално образование и възпитание. Т.е. ние говорим на практика за едно и също, но само, че на тяхно ниво. Понеже в тях все още не съществува потребност от духовно развитие за разкриване на Висшата сила, а само потребност от онова да се усещат по-комфортно в живота, затова им говорим на това ниво.

Причината е една и съща – отсъствието на равновесие между силите, управляващи нас, но за себе си работим с Висшата сила, привличайки я върху себе си, а на тях говорим просто това, че трябва да се обединяват. В разкриването на обединението, вътре в кръга, който вие ще създадете сами, ще започнете да усещате нови усещания, нови сили, нови възможности. При вас това ще се появи от първия път, от първото занятие.

Защо при тях ще се появи при първото занятие? С вас сме минали вече това, но още един път, на място ще поясня.

Защото чрез нас, които желаят да се обединят в една единна сила (ще направим онази «сигма», символът на обединението, сума), ще започнем да създаваме обкръжение от тях.

Ние в себе си можем да проявим тази Висша сила, в краен случай, устремявайки се към нея. Те са около нас, когато се стремят да се обединят, ще се подхранват от нас, ще се захранват с онази сила, която се проявява в нас.

Т.е. ние можем тези наши външни кръгове, всякакви кръжоци, които създаваме, ние можем да ги захранваме, ако ги ръководим.

А ако те сами създават такива кръжоци, то нищо няма да се получи освен  самодейност. Затова ние трябва, на свой ред да бъдем отговорни и за себе си, и още за тях. Т.е. да привличаме Висшата сила ще можем не само за себе си, а и заради  тях и по такъв начин да получаваме двойно – за себе си и за тях. А след това, за още по външните кръгове и така нататък, докато в това не се включи цялото човечество.

Ето в това е цялата разлика между кабала, онова, което изучаваме и от което се ползваме и онова, което им преподаваме на тях: нарича се МИВО – методика за интегрално възпитание и образование. По принцип, се говори за едно и също – само за обединението.

Т.е. реализацията е еднаква. Само че, при нас е доста по-осъзната, по-целеустремена, по-използваема… Ние използваме за целта книги, изучаваме науката кабала, съзнателно, сякаш вървим и разбираме, какво правим, по какъв начин е по-добре да привлечем тази Висша светлина върху себе си, тази сила, която се е проявила в нас и т.н. А те, правят това неосъзнато, чрез нас и по такъв начин, все пак получават тази поправяща сила.

Ето, по същество, какво исках да ви разкажа сега на първата встъпителна лекция, за да могат онези хора, които са дошли при нас и са пристигнали, за да изучават науката кабала да разберат, че и кабала и методиката за интегрално възпитание и образование е едно и също, само че е за два различни типа хора: онези които вече са получили точка в сърцето – за тях е кабала; за онези които все още не са получили тази точка в сърцето – за тях е МИВО.

М. Лайтман: А сега, хайде да отделим малко време за въпроси и отговори. Само ако може, по темата. Бързо. Ето, хората с червените шапки. Идвайте насам, тук има два микрофона. Който иска да заповяда. Имаме няколко минути за въпроси. Хайде, бързичко.

Реплика: Тук микрофоните са отляво и отдясно, можете да минавате, да задавате въпроси, да сядате и да задавате въпросите си, на какъвто и да е език. Хайде, бързо.

Въпрос: Колко далече се намираме от първото духовно стъпало? Можем ли да измерваме това?

М. Лайтман: Работата е в това, че нашият кръг от хора, световната група не е напълно еднородна. Затова, когато вие казвате: «Как, колко и къде се намираме?»…

«Ние» - това е много разтегливо понятие, това е като някакъв облак. Има хора, които са много близо и такива, които са много…, доста далече.

Мисля, че най-централната част на групата, която системно се занимава със себе си, в група, в учение, в разпространение, доколкото позволяват външните обстоятелства, т.е. доколкото човек може да се отдаде на това свое вътрешно развитие, мисля, че тази група се намира в състоянието, когато ние... е, аз не зная, на мен ми се струва, че в близките месеци през 2014 година, трябва сериозно, голямата маса да започнем да разкриваме въздействието, взаимодействието с Висшата сила, явното взаимодействие. Това зависи от нас.

Но в съответствие с това, както разбирате ще имаме и падения.

Вие виждате, че колко по-високо трябва да се издигнем, толкова по-ниско ще е нашето падение. Ето, доколко ще успеем да ги преодолеем, доколко...

Т.е. вие ме питате въпрос, който не е в моя власт. Това е свободата на волята, при това свободата на волята на цялото огромно количество от хора. Ето, вашето решение е съзнателно, колективно, във взаимно поддържане, във взаимна отговорност. За това ще говорим още. То, по принцип, определя кога ще можете да го разкриете. Зависи само от вас!

Това не е някаква дата в календара. Когато създадете онова напрежение на връзката между вас, което се изисква, тогава и ще се получи. Но аз мисля, че с това темпо, с което днес растем, трябва да се случи някъде след половин-една година, а може би и по-рано. При това, не за всички! За онези хора е, които се намират, буквално, в сериозна вътрешна работа. А останалите – според мярката на включването им.

Но онази група,  която влезе (и вече има такива хора) в тази мярка, в която ще навлизат все повече и повече в явно общуване с Висшата сила, ще усещат новото стъпало, новото измерение, ще се издигат над нивото на нашето животинско съществуване, т.е. то ще бъде за тях, като... Те ще гледат на себе си и на този живот, както вие гледате на домашните животни, като на кученцето, което съществува до вас. Ето, така те ще гледат на своята животинска съставна, спрямо раждащата се в тях духовна съставна. Аз мисля, че това ще стане бързо.

Но все пак, зависи само от онова, доколко човек ще развие себе си, под въздействието на тази вътрешна сила, така наречената Висша светлина, и развие в себе си органи за усещане. Моля!

Въпрос: Здравейте, Рав. Вие казахте, че човек, доколкото и когато разпространява, усеща цялата Вселена и я поема в себе си. А въпросът ми е такъв:

Как да преминем от егоистичната грижа на човека за другите към независимата от егоизма, която го тласка да се грижи за другите, когато ще усеща свобода от своето егоистичното желание,

М. Лайтман: Това е много високо ниво. Това ще се случи, когато вие започнете вече да усещате Твореца, т.е. ще се намирате в състояние на връзка с тази положителна сила за отдаване и любов.

Тогава вие ще започнете да усещате потребност да отдавате и да обичате абсолютно безвъзмездно, не така, като ние днес си го представяме, а изобщо, без всякакво отношение към мен, само от състоянието за усещане на вечността, на съвършенството, на Безкрайността в това измерение. Невъзможно е да се предаде, защото това са съвсем други чувства и друго разбиране за света.

Това стъпало е много високо. Вие говорите за това, че се нарича не просто  «лишма», а е без липсата на всякаква връзка със себе си, без получаване на каквото и да е, абсолютно без получаване, на каквото и да е възнаграждение, в какъвто и да е вид. Това е само в рамките на разбирането, на осъзнаването, на абсорбцията в себе си на това алтруистично свойство за отдаване и любов.

На нещата трябва да се гледа реално, на нас ни трябва сега онова, което е по-близо до нас.

Въпрос (продължение): Ето, ние сега правим всеки…

М. Лайтман: Това не е добре, когато там дърпат нещо.. не трябва така.

Въпрос (продължение): Ние сега правим всеки ден, някакви крачки в разпространението. Как да не отидем настрани от целта в това движение и да достигнем, все пак до онова, за което вие казахте тъкмо сега?

М. Лайтман: А, това е изключително взаимният стремеж вътре в кръга. Само взаимният стремеж в кръга, взаимното отдаване, взаимната любов и нищо друго. Не ни остава нищо друго и не ни трябва нищо друго. Обучението. Когато по време на учението желаем, онова, което изучаваме, да се прояви между нас. Защото всичко което изучаваме...

Ето, в зависимост от това, как се задълбочаваме във връзката между нас, ние преминаваме през всички тези светове: Асия, Ецира, Брия, Адам Кадмон. Всичко, което изучаваме, ние изучаваме съществуващото в тези светове, т.е. съществуващото в голямата връзка на взаимната зависимост между нас. Свойствата на бина, хесед, тиферет, такъв свят, такава сфера, такова стъпало – това всичко е между нас. Между нас! Това са нашите взаимодействия!

Когато, в резултат от това, че четем науката кабала, желаем онова което сме изучавали, да се прояви между нас. А какво означава да се прояви? Ето тази сила на светлината, за която там се говори, която идва и поправя и напълва да се прояви между нас, за да може тя да ни поправи и да ни напълни с това си свойство.

Така че, по време на занятията трябва по такъв начин да действаме.

По-нататък: Освен уроците, по време на нашите семинари, реализацията е напълно ясна, както пише Рабаш. Взаимодействието на семинарите – как трябва да ги провеждаме.

По-нататък: За нашето разпространение. Защо ние разпространяваме? Защо ние желаем да приближим към себе си? Защо желаем да видим човечеството, събрано заедно? И т.н.

Т.е. ... Това е цялата ни дейност. Главното е мотивацията или намерението, т.е. с каква цел правя това, каква и защо? Добре ли е?

Артур, говори по-малко.

Въпрос: Това е последният ми въпрос. А как тази мотивация да я предадем един на друг в групата?

М. Лайтман: Първо, да говорим за това (ето, как сега направих забележка). Не се срамувайте. Тъкмо обратно, ти с това показваш, че си близък човек и че той ти е близък на теб. По-нататък. С пример: как ти увлечено работиш над всичко, спазваш графика, всичко поемаш върху себе си, задължения и т.н. И с вътрешна молитва. Т.е. когато ти много искаш, всичките ти другари да се изпълнят с твоето движение така, както и ти. Е, като цяло, онова, което пише Рабаш за групата.

Реплика: Благодаря.

М. Лайтман: Е, давай, давай, Пилосян.

Въпрос: Вие сега казахте, че има такива, които се намират във вътрешна работа, има и такива, които не се намират във вътрешна работа.

М. Лайтман: Какво има?

Въпрос: Е, има...

М. Лайтман: Аз не дочух.

Въпрос (продължение): Има такива, за които вътрешната работа вече, както се казва е достъпна, а има такива, които все още не се намират в това.

М. Лайтман: Да.

Въпрос (продължение): Ето онези наши другари, които прилагат гигантски усилия в разпространението – това подсигурено ли е им? 

М. Лайтман: Това пък какво е?

Въпрос (продължение): Това подсигурено ли е им – тази вътрешна работа?

М. Лайтман: Вътрешната работа е подсигурена за всеки който желае. Но резултатът не зависи само от другаря, а от всичките другари заедно!

Защото ние усещаме нашия свят чрез петте си индивидуални органа за усещане – зрение, слух, обоняние, допир и вкус. Духовният орган за усещане не е индивидуален, той е колективен, защото сме произлезли от разбиването на съдовете. Разбираш ли? Т.е. е...

Духовното кли е създадено от Твореца едно, единствено.

А след това, когато се е разбило на части ...

...мярката на разбиването представлява световете, т.е. спускането, падането. И ние се намираме в такова състояние, когато всички, всички сме отделени един от друг с егоистична преграда.

Ти в този си малък егоизъм...Ето да допуснем, ти си другаря Пилосян.

Та ето ти, нищо не можеш да усетиш в самия себе си, освен това което усещаш сега. Ето, това твое индивидуално земно егоистично усещане, се нарича “наш свят”, “моят свят”. Ти казваш:  «Ето света, в който съществувам. Моят свят!»

Ако искаш да усетиш следващото ниво на Вселената, то ти трябва да се съединиш поне с още един от обкръжаващите. Искаш да усетиш още по-нагоре – още с един от обкръжаващите. И така нататък. В зависимост от това, как ще се съединяваш с по- голямо и с по-голямо количество хора...

При това, съединението трябва да е съвсем пълно, т.е. такова сливане, че ето това съм “аз”, ето това е “той”. Аз работя за него, а той за мен – абсолютно! Т.е. ние създаваме помежду си нещо общо - «ние».

Ето в това «ние» и той, и аз усещам себе си като едно единно цяло, и онова, което ни напълва, се нарича Творец или светлина. Да.

Въпрос (продължение): Добре. Възможно ли е човек да е във вътрешна работа, ако той не прилага буквално всичките си усилия в разпространението?

М. Лайтман: На практика, не.

Но ти знаеш, че все едно, ние постепенно, постепенно така се придвижваме към целта; някой малко, всеки постепенно. Животът си казва своето, стават всевъзможни промени. Аз започвам да усещам и разбирам по-добре: за какво ми трябва това и трябва ли ми това изобщо, а какво ми дава животът, а това – какво дава и т.н. Т.е. човек еволюира, развива се.

И затова смятам, че във всеки случай има място за всеки. И така кабалистите са се отнасяли винаги към хората. Още повече, когато говорим за широките маси от хора, за голямото количество и т.н. Т.е. ...

Когато се учех при моя учител, той също имаше хора, занимаващи се в почивните дни, хора идващи по един път на месец (ние имахме трапеза, един път в месеца), хората които идваха всеки ден, но които не се занимаваха съвсем усърдно, а имаше и такива, които се отдаваха напълно. Т.е. ... за всеки имаше място.

По-нататък. Още няколко въпроса и край.

Въпрос: Тя е прочела в материалите едно изречение, което много я обезпокоило, написано е, че егоизмът го потискаме. Всичко, което сме чели в психологическата литература казва, че егоизмът не трябва да се потиска.

М. Лайтман: И аз съм напълно съгласен с нея. Ето този егоизъм, ето този е животински (извинявам се). Аз не се шегувам, това не е ...

Въпрос (продължение): Въпросът е как технически изглежда...

М. Лайтман: Животинският егоизъм -  него не трябва да потискаме. Когато говорим за... Аз съм й много благодарен, за нейния въпрос.

Ние говорим за онова, че когато човек започва да се издига, когато желае да се издигне над себе си с точката в сърцето (ето тук той има точка в сърцето) и той започва да я развива, то той започва да я развива в групата. Започва да се съединява в групата и да се издига.

Ето, след като се е издигнал, започва да се спуска. И отново трябва да се издигне, и отново, още повече да се спусне. Отново да се издигне и още повече, да се спусне. И т.н.

Т.е. ето, това спускане, което произтича в него, ето това, след подема, т.е. това е допълнителен егоизъм, който той притежава в себе си, който го отблъсква от обединението с другите, отблъсква го от светлината, от постигането на Твореца, ето това е егоизмът, над който трябва да се работи.

Но все едно, тази работа се състои не, в потискане, просто в потискане. Ако го потиснем, то ние няма над какво да се издигаме.

Ние се движим към новото състояние... Ние трябва да се издигнем на 125-те стъпала. Това са 125 стъпала. Това е духовният подем..., този подем ни го организира нашият егоизъм, но егоизъм - духовен, а не животински.

А животното си остава тук. С животното не трябва нищо да правим.

Затова кабала не казва, че трябва да се храните по-малко, по-малко да си почивате, по-малко да спите, да не се увличате от нещо. Не, не, не. Моля, правете, каквото искате. Само го правете така, за да привличате върху себе си Висшата светлина, т.н. “ор макиф”, а тя е длъжна всичко да поправи.

Вие не трябва нищо да потискате! Участвайте в групата и заедно с нея привличайте Висшата светлина, захранвайте се от нея, да се прояви отвътре. Тя съществува между нас, само трябва да я проявим. И ... Ако потискаме егоизма, то в никакъв случай, няма да се придвижим напред. Кабала не говори за потискане. Обратно, всички религии говорят за потискане на егоизма и всичките всевъзможни вярвания, методики. А кабала не казва за това. 

Реплика: Сигурно беше лош превода?

М. Лайтман: Може би. Добре. Ето, затова, благодаря, изяснихме.

Въпрос: Здравейте. Казвам се Ирина и съм от Беер-Шева, от Израел.

Моят въпрос е следният. Какво може.., как може да се обясни на такъв човек като мен, защото вие сега ме наплашихте до смърт със своите обяснения?

М. Лайтман: Кой още се е изплашил, вдигнете ръце?

Въпрос (продължение): Аз мисля, че има такива. 125 стъпала, по-малко не трябва да са, както разбирам?

М. Лайтман: Как, как?

Въпрос (продължение): 125 стъпала, да, трябва да изкачим? По-малко не може ли?

М. Лайтман: Не, може, разбира се. Може и на едно стъпало да се издигнеш.

Въпрос (продължение): Тоест, аз мога, тичайки да го премина, но това е невъзможно.

След това животинското ниво. Ако от животинския егоизъм правя някаква крачка напред, но после изобщо падам в злото. А ако не се измъкна, то как ще живея?  Не е ли по-лесно с този животински егоизъм да съществувам: сита, обута?

М. Лайтман: Ой, ...как се казвате?

Реплика: Ира.

М. Лайтман: Ира. Ирочка, останете си на своето ново! Никой не ви дърпа напред.

Въпрос (продължение): Да, но всички ми казват, онзи мъж да допуснем: “Защо ти нищо не правиш? Защо така? Ти не се развиваш!” Това е невъзможно да се слуша!

М. Лайтман: Той иска вие да бъдете голяма егоистка.

Въпрос (продължение): Аз съм такава егоистка, че на самата мен ми се повдига. Не мога сама да се търпя, честно казано и се мъча от това. Но от друга страна, разбирам каква работа трябва да бъде отхвърлена – за това и двайсет живота няма да ми стигнат. И ето, как на такава като мен да обясните, че всичко, всичко е нормално, че всичко е по силите ми? Понеже аз не вярвам!

М. Лайтман: На нищо не трябва да вярвате. Науката кабала, изобщо не е вяра, това е наука. Нейната ясна система е на взаимодействието на два вектора, на две сили, които управляват нашия свят. Как можем да ги управляваме – това изучаваме в науката кабала. Това първо.

Второ: Вие, разбира се, още, чувам от вашия въпрос, сте много, много новичка. Ще ви кажа само едно: онова, което ви се дава, означава, че можете. Първо. Второ, онова, че се озовахте сред нас, това вече не го разбирам, как е могло да се случи.

Реплика: Провървяло ми е. Благодаря.

М. Лайтман: Т.е. на вас, наистина ви се е паднал жокер. Да, наистина. Т.е. голяма, печеливша карта. Аз си мисля, че ние с вас ще си поговорим, вие на последното ни занятие ще разкажете за вашите впечатления. Добре? Или там, на трапезата станете пред всички и разкажете. И ние ще ви запомним, мисля, че ще се случат много промени.

Реплика: Добре. Благодаря много.

М. Лайтман: Но да се страхувате, не бива, ни най-малко. Защото ние съществуваме в тази програма на живота, ние никъде не можем да се денем, да избягаме от нея. Погледнете целия свят! Някой, може ли да го управлява? Никой! Ето от най-великите, там, от силните, всесилнте хора до най-малките. Това е ясно... (как да ви кажа?), ясна е оста на развитието на всеки човек и на цялото човечество. Никъде от това няма да се скриете.

Въпрос (продължение): Няма да се съглася с вас.

М. Лайтман: Е, ...

Въпрос (продължение): Не, сега обяснявам с три думи. Аз разбирам така, когато се събере критичната маса от хора, които ще са с Твореца, останалите като мен, ще си отседят тихо и с тях ще е прекрасно да се живее и да се съществува.

Възможно, ли е? Не. Жалко.

М. Лайтман: Вие никъде няма да се денете! Аз ви разбирам прекрасно, но няма къде да се денете! Намираме се под властта на природата, ние се развиваме. Вие не знаете, какво ще бъде утре или след минута? Погледнете на цялата история на човечеството, някой нещо, може ли да направи, да стане иначе? Не! Ние сме управляеми. Действат две сили: едната сила ни подтиква отзад със страдания, другата сила ни дърпа напред с наслаждения. И те ни управляват напълно – всеки от нас, и всички заедно. Така, че ние сме мънички бръмбърчета, които са управлявани.

Тук ви се дава свобода да се приповдигнете над тази ос на нашето животинско развитие и да започнете... Когато се приповдигате, вие можете вашия земен живот (не искам да кажа животинския), телесния ви земен живот да го променяте. Ето, тогава ще можете, защото ставате в някаква степен подобни и равни на Твореца. Вие наблюдавате цялата перспектива, в ръцете си имате две сили. А така, сте подчинени на всичко. Така че, обратно, когато човек се намира в такова абсолютно непонятно състояние, ето тук той трябва да се страхува. Просто това разбиране при нас е изключено и затова сме като малките деца, ето така...

Но в крайна сметка, ние отрезняваме и виждаме, че светът става все повече и повече неуправляем, хаотичен. Всичко изтича между пръстите ни и ние, и следващото поколение… Общо взето, трябва да се направи нещо с това. Седейки няма да се получи!

Но ние след два дена ще си поговорим. Това е добре.

Въпрос: Добър вечер учителю. Аз съм начинаеща кабалистка.

М. Лайтман: От къде сте?

Въпрос (продължение): Аз съм от Белгия. Въпросът ми е от такъв аспект: как да достигнем до европейците, които са затънали в егоизма и в комфортния живот и да развием в тях желанието да изучават кабала? Как да направя аз това? От Белгия тук сме дшли трима човека, възможно е дори това да е някаква мисия, за да събудим там точките в сърцата на тези хора.

М. Лайтман: Да, това е проблем.

Реплика: Аз зная. Затова съм тук.

М. Лайтман: Не зная, как да стане това. Аз самият, съвсем не познавам, ако може така да се каже, Европа. Повече познавам Америка, усещам повече Южна Америка. Е, Русия, естествено и това, кога беше, преди 40 години заминах от там. Но и Израел също не познавам, защото съм, сам със себе си, вътре в себе си, със своите ученици.

Т.е. не зная, как да действам, вас ви обучавам, на онова което казва кабала. А как да се излиза в света, аз не насочвам никого. И как да се развива, още повече в системата на Интегралното образование и възпитание, т.е. за обикновените хора, никого не насочвам, защото аз не зная.

Това зависи от местната специфика, от менталността на хората, от онова, къде вие се намирате, в коя държава, в кое време и така нататък, т.е. това е земно ниво. За целта, просто трябва да се знае къде живеете и по какъв начин можете да отивате към хората.

Но в онази Белгия да допуснем, или там в другите части на Европа населението си има своите въпроси, които го тревожат. Тогава, вие виждайки тези въпроси... Ето, представете си, излизате на улицата и започвате да питате хилядите хора: «Какво ви безпокои?»

Въпрос (продължение): Вие знаете, северните народи ми се струват много затворени. Техният генетичен код, навярно е съвсем друг.

М. Лайтман: Затвореността не е важна! Едни са затворени повече, други са затворени по-малко. Все пак, какво вътре в човека, го безпокои? Ето към това безпокойство трябва да се обърнете. 

Въпрос: И още, последен въпрос. Как изобщо кабала се отнася към браковете от различните култури, ако хората заедно се съединяват?

М. Лайтман: Кабала, изобщо няма отношение към браковете.

Въпрос (продължение): Въобще?

М. Лайтман: Зависи, на какво ниво се сключва съюзът.

Въпрос (продължение): Но, нали евреите, обикновено са мъж и жена от своя кръг, обикновено, вярно ли е?

М. Лайтман: Е, така е било при всички народи до последно време, до последното «вавилонското стълпотворение», в което навлизаме сега. Великото преместване на народите, емиграцията и смесените бракове и изобщо, всичко, което се случва между половете, и всичко това – върви към разбиване. Всичко това е именно, проявата на такъв взаимен смесен егоизъм, който по такъв начин се подготвя към взаимното включване и поправяне.

Въпрос: Е, последен въпрос.

М. Лайтман: Аз не виждам проблем в това, хората, ако са увлечени от една обща идея, още повече, която ги издига над живота, която е по-висша от тяхната менталност да не могат да намерят връзката помежду си. Не мисля. И при нас има много смесени бракове, и то вътре в нашата група... На мен ми се струва, че вие прекрасно знаете, доколко широко е разпространено, никой от нас никога срещу това не е възразявал.

Аз лично... Но това е в онзи случай, ако и двамата са увлечени и вървят напред, и знаят, че в това е тяхната цел, тоест, целта е над животинското им съществуване. И заради това са готови да вложат допълнителни усилия, за да се разберат помежду си.

Но ако това е несериозно устремяване напред, то тогава, разбира се, е много важно да си приличат един на друг.

Въпрос (продължение): И последен въпрос. Моят син започна да се занимава с кабала на 17 години. Вие, как мислите, не му ли е рано? Т.е. той, по идея, още не е опознал, какво е това истински изявен егоизъм...

М. Лайтман: А за какво? Минутка само...

Въпрос (продължение): ...той не е затънал още, съвсем в комфорта, дотолкова, за да излезе от него...

М. Лайтман: Не! Не трябва да излизате от животинския егоизъм. Той може да бъде добър малък тийнейджър и може да бъде огромен, изявен, както вие казвате егоист, четиридесет – петдесет годишен. За духовния подем съвсем не е важно, защото тук започва да работи със съвсем други свои свойства, с егоизъм, който е против съединението. Той може да бъде огромен егоист в своя бизнес и във всички други  дейности, и когато идва в групата, може да започне да се проявява в напълно противоположен образ, ако наистина разбира, че тук се има предвид новото вътрешно израстване.

Егоизмът «Ецер ра», злото начало на човека – това е онова, което ме отблъсква от връзката ми с другите за разкриването на Твореца.

Въпрос (продължение): Но в същото време, на мен ми се струва, че егоизмът е и двигател, това е и прогрес.

М. Лайтман: Е, аз вече колко пъти рисувах това животно, гледайте, тук то дори прилича на плъх, да?

Покажете, чертежа. Кой там спи през цялото време?

Виждате, ето това същество няма никакво отношение спрямо нас. Т.е. аз трябва да го храня, да го слагам да спи, да го мия, да го обличам, да го лекувам – всичко, каквото трябва, но аз гледам на него, като на средство, мое от него, за вътрешното извисяване. И онези сили, с които работя ето, тук горе, в него, в това животно, изобщо не съществуват. Съвсем нищо не съществува!

Сега още не разбираме това, а когато започнем сериозно, истински да влизаме във  взаимодействие един с друг, ще открием, че нито едно мое изконно, така наречено човешко, общочовешко свойство не участва в това, в моето духовно извисяване.

Това са съвсем други сили. Това е Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това са силите, които изграждам над своето противодействие към обединението, а него също тук, долу, го няма. Т.е. и егоизмът ми е друг, и алтруизмът ми е друг – всичко такова над махсомно.

Реплика: На друго ниво.

М. Лайтман: Така, че можете да разрешите на сина си да се занимава с кабала.

Въпрос (продължение): А, какво да кажа на своя егоизъм, за да замълчи, изобщо?.

М. Лайтман: Аз дойдох... Когато започнах да се занимавам при Рабаш, синът ми беше на девет години. У дома се учех и четях книги, а той през това време слушаше. И когато казах на Рабаш за това, че той слуша и знае онова, което аз чета, той ми каза: “Прекрасно, доведи го, ще го послушаме.” Аз го доведох. Той отговори на няколко въпроса и Рабаш каза: “Браво, добре!” Накратко казано, той беше много доволен. А беше на девет години.

При нас има деца, които..., наши деца, които слушат всичко, което ние изучаваме от малка възраст.

Реплика: Благодаря много за отговора.

М. Лайтман: Седемнадесет годишен е вече мъж за женене.

Да, последен въпрос и ние...

Въпрос: Аз съм Михаил и съм от Алма-Атинската група. Въпросът е тъкмо към тази развиваща се схема, възвратно-постъпателната.

М. Лайтман: Да.

Въпрос (продължение): А не трябва ли да се измени по такъв начин, тоест да се влезе в такъв стръмен връх, в свредел, конкретно, да се падне, а после като на ракета, до 125-то стъпала да се излети?

М. Лайтман: Извинявам се, не чух, как е името Ви?

Реплика: Михаил.

М. Лайтман: Аз ще ви кажа. Вие няма да можете да се изкачите на 125-те стъпала, не защото не ви стигат силите. Работата е там, че всички тези стъпала са абсолютно противоположни едно на друго. И вие трябва всяко едно стъпало да усвоите, за да разберете свойството му, неговия вкус.

Вие представяте ли си (аз се извинявам), счупили сте играчката, да допуснем легото на хиляди парченца и са ви дали ... да го сглобите. Или кола – някаква техника. И ето, вие трябва да изучавате: “Къде трябва тази част да е пригодена? Към тази, а тази към тази. Не, не така. Навярно е обратно. А може би, така? За какво съществува това, а за какво е това?”

Вие не можете, без да се ориентиратете във всяка от частичките, без да я съвместите по правилен начин с останалите да проучите целия механизъм, за да бъдете владетел на тази Вселена, вечно и в пълен обем да я управлявате. Адам се казва... Човекът се нарича Адам, защото е подобен на Твореца. Той става вместо Твореца, вместо Твореца управляващ цялата тази машина.

При това, не е нашият малък… Нашият свят е мъничка частичка, всъщност, централна частичка, но най-малката. А около нея, на тази мъничка система е огромната система на Висшите светове. И вие трябва да я познавате напълно, т.е. не си представяте, какво е това постижение прозрачно, абсолютно, до най-малките детайли и всичко заедно, и по дължина и така напреки!

Въпрос (продължение): Не е ли, възможно да се падне така, отведнъж?

М. Лайтман: Не. Така да паднете, отведнъж, няма да можете, вие и да се издигнете няма да можете, разбира се. На вас ви се дава винаги микродоза от егоизма, за да можете да се издигнете. И вашата група не е чак толкова силна, а вие без групата не можете да се издигнете сами. Издигането е само групово, колективно. Затова тук..., това е невъзможно. Вие събирате, събирате това лего, пъзела.

Реплика: Благодаря.

М. Лайтман: Ще се получи.

Е, нали е жена, давайте, тя ще бъде последна и ще се приготвяме за семинара!

Въпрос: Здравейте Рав. Благодаря. Казвам се Татяна, аз съм от България.

Първо, огромно благодаря на Вас, че дойдохте в България. Ние попитахме, защо избрахте България? На нас ни отговориха, че вие сте усетили желанието. Ние много сме желали. Ние тук сме 40 човека нови, само от нашата група. И още веднъж ви благодаря.

И моят въпрос е: кое може да се нарече правилното усилие при постигането на близост в групата?

М. Лайтман: Правилното усилие, това е първо, да виждате всичките си другари напълно поправени. Това е най-първото отношение към тях. Т.е. да виждате в тях обличането на Твореца. Това е, което ми дава Творецът. А онова, че в тях виждам всевъзможни отрицателни свойства, прояви, постъпки – това е защото, аз не съм поправен. Това е първото.

А след това, има и противоположното на това отношение, когато трябва да критикувате, когато трябва, обратно, да им покажете нещо свое и т.н. Ние ще го изучаваме това.

Но това е първото, най първото - «Няма никой, освен Него», т.е. Творецът управлява всичко и затова всичко освен мен е идеално.

Реплика: Благодаря.

Лайтман: Ние сега, дружно ще изпеем нещо, може би? Гледат ме. Е, аз не съм певец. Ей, какво обичате?